Преди време в Народното събрание се обсъждаше създаването на орган с продължителен мандат и приемственост за обсъждане на здравни политики и бъдещи реформи в здравеопазването. България отдавна е водеща по експертни съвети, които са създавани няколко пъти в годините на прехода, а резултатът е видим – раждането приключва винаги със спонтанен аборт. В разгара на пандемията от COVID-19 се създаде експертен съвет към Министерски съвет, но същият беше поставен под ботуша на щаба, оглавяван от хирург със солдафонски манталитет и погребален изказ. Към Министерството на здравеопазването има експертни съвети и координатори по всяка специалност, но някои от тях (напр. по пневмология и фтизиатрия) са като етикет върху празна бутилка – надпис без съдържание.
Количеството не поражда качество. Ние сме щедри на количества, но пестеливи на качество. Така е построена и нашата болнична помощ – количеството преобладава над качеството. При поредните парламентарни избори „новите“ идеи биват забравени или претърпяват редакции, които отлагат всяка реформа за неопределено бъдеще. Работата на политиците е да забавляват народа, докато разбойниците го ограбват.
Защо общата смъртност в България от COVID-19 остана сред най-високите в света? В България по официални данни от COVID-19 са починали близо 40 000 души, а по време на двете вълни, предизвикани от вариантите „Делта“ и „Омикрон“, починаха над 16 000 души, независимо от по-лекото протичане на инфекцията при последните варианти на вируса – изключително лош атестат за нивото на нашето здравеопазване, класирало ни на първо място в Европа и на второ място в света (след Перу) по смъртност от COVID-19.
Списание „Икономист“ в своя публикация (www.economist.com/…) отбеляза, че починалите от COVID-19 по време на пандемията в България (за периода 20 април 2020 – 30 юни 2024 г.) вероятно са двойно повече (над 70 000 души) от официално регистрираните, защото повишението на общата смъртност за проследения по-горе период на пандемията в България е 66 230 души, което подсказва, че има починали, които са останали извън официалната статистика или поради настъпили усложнения на хронични болести, или без диагностичен тест. Всичко това в европейска страна, с изобилие от билки, чайове, компоти, шамани, астролози и домашна ракия.
Ето част от причините за провала на здравната ни система по време на пандемията без претенции за абсолютна точност в цитираните числа днес, актуални преди време, когато следях отблизо статистическите данни за протичането на COVID-19 в България.
България остана на последно място по процент ваксинирани, около 30% от населението, докато в по-голямата част от Европа ваксинираната популация надхвърли 60%, а в някои страни стигна дори заветните 80%, позволяващи освобождаване от противоепидемични мерки и връщане към нормален социален живот без обществен риск.
В България епидемията протича на фона на покачващо средната си възраст население, с високи нива на хронична болестност, под 50% колективен имунитет – благоприятна среда за гастрол на нови варианти на коронавируса или други проблемни вируси с непредвидимо здравно бъдеще за българската популация, съществуваща извън стандартите на Европа, разчитаща на непредвидим късмет.
- Около 2 000 000 българи не си плащат здравни осигуровки, т.е. стоят извън системата, неконтролирани, разчитащи на късмета;
- не по-малко от 500 лекарски амбулаторни практики не са покрити от лекар;
- около 500 000 българи, непокрити от личен лекар в непокритите практики, без достъп до медицинска помощ;
- десетки хиляди българи в отдалечени райони, в които е невъзможно осигуряване на навременна спешна медицинска помощ, гарантираща живота им в състояние на спешност;
- ако при спешни състояния, предизвикани от тежки, внезапни нарушения на функцията на дихателната (масивна белодробна емболия), сърдечносъдовата (сърдечен инфаркт, ритъмни нарушения, аортна дисекация и др.), нервната система (мозъчен инсулт), не бъде осигурена навременна спешна помощ, дефинирана с различен времеви интервал при отделните състояния, животът на засегнатите е застрашен или ще протече в бъдеща тежка инвалидност.
Ако държавните институции, обществото, народът не осъзнаят какво ни очаква, ще го подскажа:
- Броят на лекарите ще продължи да намалява и недостигът на лекари след 5 години ще стане толкова критичен, че ще има масов внос на лекари от страни с по-слабо развита здравна система и образование;
- средната възраст на лекарите в някои специалности (напр. пулмология, хистопатология и др.) е около и над 50 години;
- броят на медицинските сестри вече достигна критично ниски нива и недостигът е толкова драматичен, че след 5 години в болниците ще останат само старшите сестри;
- средната възраст на медицинските сестри в България достигна 50 години;
- в България има близо 400 болници, а на болница се падат не повече от 25 медицински сестри – някъде малко повече, другаде много по-малко;
- по утвърдени стандарти на СЗО, за да има качество, на 5 болни е необходима 1 медицинска сестра, а при нас това съотношение на много места е 1 медицинска сестра на 20-30 болни, което рязко влошава качеството на медицинската помощ и покачва болничната смъртност;
- недостигът на лекари и медицински сестри води до некачествен лечебен продукт и повишена смъртност и при COVID-19;
- на фона на кадровия дефицит България има най-много болници спрямо населението в сравнение с другите държави в целия Европейски съюз, което ни прави първенци по болнични легла в съюза;
- дефицитът на медицински сестри и лекари, липсата на качествен контрол, дефицитната профилактика, недостатъчната здравна култура и апатията на обществото и управляващите води до влошено качество на обслужване, висока заболеваемост от социално значими болести, най-висока болестност и смъртност в Европейския съюз.
Поради липса на балансирана здравна политика, с предимство на частните предприемачи, лечебното здравеопазване се е превърнало в доходоносен бизнес и частните болници продължават да нарастват, да усвояват медицински дейности и кадри от държавните болници, докато последните все повече се сриват кадрово и технологично. На този фон се дават щедри обещания за неизпълними и непремислени козметични реформи, създават се експертни съвети и пр., които отклоняват вниманието на обществото, докато здравеопазването продължава да бъде последна грижа на управляващите и горещ картоф, който никой не желае да извади от огъня. И всичко това се случва в годините на демокрация, в които свободата и здравето на личността са приоритет на обществото и държавата. Ако не се вземат спешни и радикални мерки за спасение, българското здравеопазване ще свали българите от каруцата на Бога, ако се позовем на литературен образ от Радичков.
Както казваше поетът Иван Методиев:
„Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става“.
