InSpiro*, колеги!
Вдъхновено, умно, живо и сърцато!
Харесвам мъжкарите. Тези, които не са получили много от природата, но са „откраднали” от нея. Най-харесвам мъжкари, които определяме с най-точното понятие – ПИЧОВЕ. От последните, без да съм сексист, харесвам най-много тези, които противостоят точно на 180° от Патрокъл и Хефестион. Като малкия на ръст, но голям по сърце български генерал от близкото минало Владимир Стойчев, изпълняващ известно време длъжността на посланик в САЩ. На калните опити на ЦРУ да го вербува чрез изнудване, показвайки му компрометиращи снимки с негова американска любовница, генерал Стойчев отговаря: „На мен са ми дадени ясни пълномощия и указания. Дадено ми е право да оправя цяла Америка, но не и да ставам предател.” Нека Платон да си гледа задачите на оня свят и да не ми пробутва версии за мощта на армия с обратна ориентация, аз си падам по армията в правата вяра. Тази, която не се предвожда от Спартак, а от такива величия на мъжкото начало като Бонапарт, който е карал Жозефина да тръпне при всяка негова вест, че се приближава към нея. Притежавал е таланта да подготвя жените за себе си от километри, за да не убива времето си в петинг, защото времето много трудно умира и му трябва, за да го прахоса на Света Елена. Този пич Бонапарт, ако не е страдал от тежка нощна апнея щяха да му гризат цървулите и при Ватерло. Едно нищо и никакво CPAP-че щеше да оправи работата и днес още щяхме да носим наполеонките по онзи официален начин, по който на Бермуда носят бермудки.
Да вземем друг известен нощен хъркач – дядо Вазов. Под игото на тази болест е написал гениални текстове и още се котира като символ на мъжкарите, които бракониерстват по полетата на женските прелести. Бил е бащица на нацията, която е нямала кому другиго да изплаче мъките си. Когато некадърните български политици, както винаги в по-новата ни история, са пропилели спечеленото с кръв от дедите ни, народът се е събирал под неговата тераса на „Раковска”, за да изплачат заедно мъката си. И той е плакал безмълвно с тях. Толкова е голямо мъжкото сърце.
Има разлика между мъжете. Някои от тях ходят безпроблемно по високия трапец, а други едва успяват да запазят равновесие по тротоара, без да паднат в канавката. Тези вторите са неустойчиви като песен на пияни моряци и рядко са нетърпеливи да вършат големи дела. На първите пък това им е точно работата. Да събират мераците на жените и да следват героични посоки, защото знаят, че ако един мъж няма посока и до Рая да стигне, пак няма да разбере къде се намира. Освен това истински отговорните мъже са уважителни към интелектуалния потенциал на жените, защото знаят, че интелектът на една жена е сбор от интелектите на мъжете, които са я любили. Такава отговорност и уважителност към женския пол са проявявали изтънчени тарикат-мъжкари като Джани Аниели, митичният собственик на „Фиат”, аристократичният бохем Дюк Елингтън или Синатра, който е бил достоен предтеча на хипи-поколението, чийто лозунг е бил „Живей бързо, умри млад, бъди красив труп”. В личен план животът на Синатра е пълен хаос, но хаосът върви с таланта, а редът с посредствеността. На Франки, обичал дима на пурите Denobili повече от чистия въздух, принадлежи легендарната фраза: „Може алкохолът да е най-лошият враг, но в библията се казва: „Обичай враговете си!”. Уискито на Синатра винаги е било по-старо от жените, които е любил.
Да си спомним и Спенсър Трейси – големият холивудски актьор, познат ни от шедьовъра на Стенли Крамер „Познай кой ще дойде на вечеря” – невисок, с накълцано от дълбоки бръчки лице, не особено привлекателен. Голямата любов на Кетрин Хепбърн. По време на снимки, при първата им среща в живота Кетрин се обръща към него с думите: „ Г-н Трейси, мисля, че съм малко височка за Вас”. Наблизо стоящият режисьор се обръща към нея и вместо Трейси ù отвръща: „Г-це Хепбърн, не се безпокойте, той бързо ще Ви смали.” Ето такива мъже ми хранят хъса за живот и спасяват накърненото ми достойнство от думите на развратната Бриджит Бардо: „Мъжете са говеда, но дори и говедата не се държат така, както се държат мъжете”.
Големите мъже на живота имат строги правила:
1. Посоката е нагоре и само нагоре, защото докато се изкачваш можеш да поспреш, но започнеш ли да се спускаш стремглаво надолу, няма спиране до дъното.
2. Не е достатъчно един мъж да е фрашкан с мангизи. За истинския успех са нужни по-сериозни амбиции.
3. Във всяко нещо, което искаш да успееш и желаеш да правиш дълго в живота си, трябва да изпитваш удоволствие, дори в началото да не си достатъчно подготвен за него. Това е като в секса: може да не си достатъчно добър, но да изпиташ удоволствие.
4. Парадоксално на написаното по-горе, Големите не могат да си представят по-неприятно удоволствие от живота, посветен предимно на удоволствието.
5. Големите мъже рядко се залавят с политика, но когато се случи, си спомнят всеки ден казаното от Лоурънс Арабски: „ Ако сред крадците битува известна представа за чест и достойнство, дори за морал, то сред политиците тя отсъства напълно”.
6. Малко от Големите са прекарвали цялото си време зад ученическия чин, за да бъдат обучавани от консервативни учители и системи. Повечето от тях са печелели това време за собственото си усъвършенстване. Големите предизвикателства на живота не са в училище или университета, а се случват в реалния живот.
7. Големите мъже знаят, че успехът може да бъде скрит в нещо незначително и безинтересно за другите. Например в една мидена черупка. Така започва възходът на компанията Shell, основана от Маркъс Самюъл с пари от търговия с мидени черупки.
8. Големият успех идва не когато следваш правилата на другите, а като изграждаш свои.
9. Истинските мъже са внимателни с жените, които обичат. Не им обещават вечност, защото не познават вечността.
И накрая – мъжкарите знаят, че краткият живот е за големи дела и не смъртта е неговата драма, а онова, което позволяваме да умре в нас, докато сме още живи. Умира добротата, състраданието, справедливостта, милосърдието и щедростта. С тях постепенно умира и Любовта. Защото някъде по пътя на този кратък живот преставаме да творим красота и Любов. Преставаме да правим нещата, а както казва Аристотел, всяко нещо се учи, докато се прави: ставаме строители, докато строим или музиканти, когато свирим. По подобен начин се научаваме да обичаме, да бъдем справедливи и щедри. Това е начинът.
Амен.
Смисълът на този брой е МЕДИЦИНА НА СЪНЯ. Гост-редактор е доказан капацитет, отдавна буден за тази тема – Диана Петкова. А вие, които ще четете материалите, не заспивайте, „защото има време кога да се наспите”.
Какво се случи на конгреса на ERS във Виена през септември:
- БДББ стана член на FERS (Federation of European respiratory societies) и това се случи на нарочно заседание на годишния конгрес на ERS във Виена.
- България се представи с над 10 участия на конгресния форум, като повечето от тях бяха дело на три клинични звена: Клиниката по белодробни болести на ВМА, Университетската клиника по белодробни болести в Плевен и Отделението по белодробни болести към пропедевтичната клиника в Александровска болница.
- Присъстващите български лекари на конгреса във Виена бяха над 70.
- 2010 година беше официално обявена от WHO и ERS за година на белия дроб (Year of the Lung)
Какво още се случи до отпечатване на броя:
- Проведоха се есенните срещи на Северозападния, Югозападния и Южния клон на БДББ, които преизбраха старите си ръководства.
- Съставихме план-програма за честване на Годината на белия дроб – 2010
- Потеглихме към разработването на национален консенсус за диагноза и лечение на ХОББ и отбелязахме Световния ден за борба с ХОББ с различни формати на активност в университетските градове, Видин и Хасково.
- В зала България, на 15.11. чухме и се насладихме на гласа на най-добрата бяла джаз-певица Даян Шуър.
- Направихме грандиозно благотворително коледно парти в клуб „Бекстейдж” и направихме дарение на детската белодробна болиница в гр. Трявна.
Искам да ви пожелая късмет през Новата 2010 година. Когато попитали Наполеон какви би искал да бъдат генералите му, той отговорил – късметлии. Какво друго за всички, които имат талант, дух и сърце. Без късмет талантът остава нереализиран за обществото. Еклисиаст пише: „…и не на пъргави се дава сполучлив бяг; нито на храбри – победа, нито на мъдри – хляб; нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички от тях”.
Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg
декември 2009
Коста Костов
* Игра на думи, съставна от spiro – дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се и in-spirаtio – вдъхновение