„Смисълът на живота е отвъд него…
Това, което остава от теб…”
Христо Стоянов
InSpiro*, колеги!
Вдъхновено, умно, живо и сърцато!
Не обичам да ме лъжат. Мразя лъжата и манипулацията. В България има изискани манипулатори, има и пошли такива. Понякога е много трудно да ги различиш, почти толкова трудно, колкото да отделиш рускиня от туристическа група. С единия крак си стъпил, а с другия побутваш рускинята извън групата. Леко разкрачен и амбициран. С рускините си винаги с единия крак в социализма, а с другия в демокрацията, но макар и разкрачен, никога не оставаш в сухото.
Но да се върна на изисканите литературни манипулации.
Според посветените в литературните каламбури Богомил Райнов ни е „послъгвал“ доста и по проверени данни на нашия сътрудник Бебо (Жоро Чалдъков) е плагиатствал до дупка Дашиъл Хамет и Реймънд Чандлър.
Йордан Радичков също ни е взел за зулуси, като е писал, че ямурлука го шият от овча вълна, а не от козяк…Както казва Христо Стоянов, ямурлуците на Радичков са специален сорт. Наметнат с него можеш да си чуруликаш с врабчетата, но ако завали, си вир-вода…
И Антон Дончев ни е хвърлил в канавката с историята, описана във „Време разделно”. Прословутият „автентичен” литературен извор, наречен „Райковски дневник”, като че ли е все още с не съвсем изяснен произход, ми подшушнаха едни други врабчета, не тези, радичковите. Кога е писан този дневник е сакралният въпрос на врабчетата? Нали „авторското въображение” не трябва да допуска измислицата да се канонизира като действителност. Повече по въпроса четете в книгата „Глутница за единаци”.
Не искам да бъда подвеждан дори от такива признати майстори на словото като бай Йордан и бай Антон, защото колкото по-високо в обществото стои една личност, толкова по-отговорно трябва да се отнася към продукцията си. Особено, когато става въпрос за Академици. Някой би се възмутил: Кой е пък този Костов, че гледа в супата на национални колоси като Йордан Радичков и Антон Дончев. Аз пък ще им отговоря: Съвестен почитател на таланта им, който чете и мисли върху прочетеното! Нали имам право да мисля? Какво ли ще ми се случи, ако спра да мисля и нахвърля академични медицински лъжи в екстаза на творческото си вдъхновение. Опазил ме Бог от гнева на гилдията и пациентите. Писането дори върху етикет за саздърма трябва да бъде отговорно и честно. Писането трябва да бъде кръв и сперма, както казва един скандален български писател с харизматично име. Не четете тези думи с неприязън. Няма грозни думи! Има грозен контекст. Има безотговорно ползващи ги графо-галфони. Като например да подредиш следните две думи – нескопен вол (това го откраднах от Христо Стоянов). Хем вол, хем нескопен. Това е манипулативна глупотевица, защото волът е скопен бик и ако не е скопен, волът е просто бик. Ако питаш защо скопяват биковете, то е, защото бик в рало не влиза. А защо не влиза? Защото му е слаб ангелът и окото му е все в кравите. И мъжете сме така: пенис и мозък, но малко кръв да ги задействаме едновременно.
Край църковните олтари има също Голяма манипулация! Там е сатанинско парти на манипулаторите на душите. От това парти се носи такава смрад, че ме е гнус да се включа в купона поне една свещ да запаля. Ще ги познаете по дограмата на прозорците. Например в любимия ми Троянски манастир лесно ще откриете покоите на игумена по дограмата на прозорците, но няма да забележите същото усърдие в опушената и мрачна манастирска църква, плачеща за дограмата на игумена. Някои от тези манипулатори в расо изглеждат по-оядени от коледно прасе, возят се на 7-ма серия БМВ, носят часовник „Rolex”, живеят по-охолно от най-затъналата в далавера божия овца и могат да изпратят 100 рейса хора в столицата за да протестират в полза на задължителното вкарване на църковното слово в душите на хората. Остава само под строй на църква да ни водят. Да изгоним търговците от храма, за да поканим отново Бог в него. Някой да е виждал НАП (Национална Агенция по Приходите) да влиза в църковни двери, където никой не е виждал касов апарат? Няма да е лесно на отците да върнат стадото в правата вяра. Така са изпуснали безвъзвратно козите, че те са готови да се мушнат във всяка друга кошара, само не в църковната. Унизените ни души няма да простят на светите отци дългия им шпагат – с единия крак напред към материалното, а с другия назад към забравения свят на духовността. С леко кривоглед поглед към Бога. Христос беше казал, че по делата им ще ги познаете. На една част от църковните отци делата им са такива, че все повече агнета търсят Бог в чалготеките. Унизена е Българската църква, компрометирана е святата й мисия да пази Душите ни от изкушения и това е една от многото причини за изпростяването, бездуховността и безлюбието на нацията. Сърцата ни са се превърнали във фризери, където дълбоко замразена лежи любовта ни. Не се отварят скованите ни от студ сърца и вместо тях разтваряме пълните си хладилници, за да покажем колко сме грижливи и как се трепем за ближните, без да ги питаме кое предпочитат – пълни хладилници или пълно сърце. Душата и сърцето, а не замръзналата във фризера карантия, формират красотата на човешката личност. Човек трябва да остане морално извисен и джентълмен, дори и заточен в “Алкатрас”. Даже в тази невъзможна ситуация да има светли помисли и смело сърце, за да поиска чисто бельо, пура, нож, вилица и обувки с връзки. Да спре да се държи като джентълмен, ако е заобиколен от простащина.
За да не бъда обявен за черноглед и безбожник (не търся Бог извън себе си, за да отговаря за глупостите, които върша!) ще ви дам добър съвет: ако искате истинско усещане за присъствие на безкористна служба на духа и вярата, посетете Княжевския девически манастир „Свети Покров Богородичен”. Там, скрита от мръсните ръце на осквернени божии служители, се е приютила последната овчица на българското Православие, отглеждана от скромните и всеотдайни монахини на манастира. Поздравете ги непременно и от мен за святото служене. Те са в Божия свят.
Манипулация в огромен мащаб има и в нашата журналистика – ежедневно и навсякъде. Сухо писане и говорене на едро и с шаблони. Добрите пера в нашата журналистика се броят на пръстите на едната ръка, а тези, които могат да говорят и показват признаци на духовен живот, са още по-малко. Нямаме потомци на честно говорещи и пишещи, защото всички, които в последните няколко века се опитваха да живеят, пишат и говорят честно, с изключение на малцина възрожденци и емигранти, са били изклани, избити или заточени. Както Борис I е изклал болярите. Няма как да останат добри филизи от тях и, както казва Х.С., „през това време предателите на нацията са се размножавали по чехли… като чехълчета”. Нямаме генетичен остатък от Левски, Волов, Бенковски, Каблешков. Не са ни завещали наследници Димчо Дебелянов и Яворов. Не остана нищо от бохемските гени на Христо Фотев. Рано си отиде и Петя Дубарова. Всеки може да добави в този списък своя безфилизен фаворит. Това, което сме наследили, са дребни ежби, предателства, купешки съвести и поводи за ползване на ибрика. Животът ни протича в животновъдно стопанство, в което се мучи, грухти и блее и това минава за интелектуален труд. Тези, които са се самоопределили като национални „духовни водачи”, са сръчни ибрикчии на властимащите. Съвестта им е като швейцарско сирене – надупчена и намирисва. Както пише Калина Андролова: „Цветът на нацията ни са няколко човека, ограбили държавата. Нашето общество може да понесе всичко, включително и най-лошата версия на посткомунизъм, където мястото на умния човек е заето от удобния и мижавия. И където всеки изрусен прилеп минава за бяла лястовица”. Друг цитат (писателят Христо Стоянов): „Няма държавна власт в света, която да не иска да си купи интелигенция. Фактът, че в България не се отделят средства за култура, показва само, че вече няма какво да се купи”. Останаха ни малко примери за красота и човешко достойнство и за жалост, не сред мъжете на България. Като Нешка Робева например. Българските пулмолози добре знаят това. Нешка няма грешка. Жена с чест, красива душа и щедро сърце. Колко са журналистите като Лили Маринкова, която никой не може да принуди да задава въпроси, които не ù харесват. Жените са последните докери на обруганото от мъжете национално достойнство и на тях оставихме честта да опазят България. Така става при големи духовни катаклизми – оцеляват малцина пазители на духовността и човеколюбието. Ако това ви звучи метафорично, вижте последния филм на Дензъл Уошингтън „Книгата на Илай” и ще имаме тема за разговор.
Преставам да се държа възпитано. Признавам, че в България останаха малко истински мъже за разсад и страната ни е бременна с тъпоумни лъже-красавици – силиконови гърди и устни, празни очи с пошло излъчване и няколко мозъчни гънки, големи като алафранги на копривщенска къща. Губят ума си, докато им изрусяват косата (роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся!), но успяват да се намърдат във всеки по-дебел портфейл с проникващата бързина на войник в домашен отпуск. Телата им са убежище за съмнителни персони от българския „хайлайф”, а с матките си катерят Скали или яхат Крикове, Пръчове, Пилета, Мулета и други материи и породисти животни, за да не ги оплоди някой затънал в борчове учител от Горно Мамарчево със стар „Запорожец” и тоалетна в двора. В тези русокоси бръмчалки винаги остава място за още един мъж, макар че около телата им е невъобразима навалица. Долни са като изби. Значителна част от тези хай-лайф къртици са толкова привлекателни, че трябва да бъдат отглеждани само на тъмно при затворени врати и прозорци, за да не уплашат коня ми. Когато си купуват метла в магазина, продавачката обикновено ги пита: „Госпожо, да Ви увия ли метлата в амбалажна хартия или веднага ще си я яхнете?”. Българските мъже, водени от сексуалните си метро-комплекси, превърнахме пошлата грозота в еталон, а фолк-певиците в национална емблема. В страната на Златките, каквато е България, чифт гърди и едно дупе може да ти купят „Ферари” и обществен статус на ВИП-персона. Българите сме големи пудри – може да нямаме национална кауза и амбиции, но си имаме гражданско общество от Тризначки и Златки. Толкова сме оскотели, че ако в колата ни се намърдат две силиконови цици, можем да обикнем и Джак Изкормвача. Кухи лейки с дащен характер и склонен към споделяне оргазъм, превърнаха България в сексдестинация за чужденци и място за алкохолна медитация. Покрай тези кухандерки мъжете се държим като роми на Виенски бал. Ако някой се съмнява в размножаващата се посредственост, населяваща вече цели градове, да си припомни как преди около месец гражданите на Несебър започнаха да събират подписки за излизане на града от списъка на Юнеско, за да си запазят незаконните постройки. Не разбрах къде се отля този башибузук. Четях и не вярвах на ушите си, както казваше Вучето! Не се намери кой да сложи гърди на амбразурата и да изкрещи срещу това безочие и наглост на стотина несебърци, които искат да решат съдбата на една национална светиня! Добре, че на Карбовски хонорарите израснаха по-високи от рейтинга и таланта му, та драсне няколко реда за несебърските аборигени, колкото да се забележи, че си е обръснал брадата. Даунидиоти-андрешковци, които ни унизяват пред целия културен свят! България гледаше това безучастно, защото нямаме национални воеводи. Срам ме е, че съм роден на 30 километра от Несебър. Направо смърдя като скункс от срам.
Време е да призная, че ни трябват още няколко столетия интелектуално съзряване. Какво ти Рождество, Румене (виж рубриката на Румен Леонидов, стр. 53). Несебърското „стори” ни завря истината в задниците, а нас изпрати в клоаката на съвременната цивилизация, където прабългари и славяни все още безуспешно се опитват да ни заченат в групов опит. И понеже няма кой да грабне тоягата, сърбаме резила си, както бургаски докер сърба шкембе чорба.
Но както е казал Уинстън Чърчил: „Европа свършва там, където хората започват да ядат шкембе чорба”. Много преди това обаче, бай Ганьо е „заковал” дебелия самолюбец: „Чорбата е турско ядене, ний сега повече супа ядем”.
Сега за смисъла на този брой.
Поканил съм за гост-редактор най-харизматичния рентгенолог на България – Галя Кирова. Нейната професионална проникновеност е като тази на рентгеновите лъчи – дълбока и безкомпромисна. Галя се появява на страниците на InSpiro с цял отбор юнаци, за които белият дроб е като детска пързалка – пускат се и го катерят от всички посоки. Направеното е повече от достатъчно. Четете интрото на гост-редактора, за да се посадите дълбоко в темата. Не ми остава нищо друго, освен да направя това, което правят мъжете в Рим, които искат да изразят възхищението и уважението си към някоя жена – стават прави и ръкопляскат с възторжени викове: „Браво”, „Невероятна си”.
Какво още се случи до отпечатване на броя:
- Денят на спирометрията (14 октомври), който беше отбелязан най-малко в осем български града (София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора, Русе, Видин, Троян). Бяха извършени спирометрии на повече от 1000 доброволци, от които около 10% показаха патологични резултати.
- Месецът на белодробния рак, който така си отмина, оставяйки след себе си няколко хиляди болни и песимистични прогнози за бъдещето.
- Денят на ХОББ (17 ноември), който премина с добре организирана пресконференция с участието на представител на МЗ, парламентарната здравна комисия, пациентски организации и студенти.
- Поредното унижение на български лекари от хищни медии и власти при поредния показен арест на лекарите от Горна Оряховица, обвинени забележете – групово, за смъртта на новородено и след това освободени без обвинение. Това се нарича безпардонно институционално безсилие и умишлено унижение на „ползу роду”. Може да има вина, но не и опит за умишлено убийство. В страната на съдебното безсилие лекарите са изкупителните жертви. Питам аз – къде остана безкомпромисната категорична позиция на Българския лекарски съюз, призван да ни защитава в подобни опити да ни изкарат престъпници? Формалната декладария на ръководството не компенсира липсата на национален протест срещу опита да бъде унижена една цяла гилдия.
- Концертът в НДК на гениалния Хърби Хенкок, който заедно с великана Майлс Дейвис в края на шестдесетте създадоха стила “west coast jazz” по Западния бряг на Щатите и приобщиха милиони към света на джаза.
- Концертът в средата на декември на Лондонската филхармония с гениални творби на Бетовен, Брамс и Менделсон.
- Страхотното коледно парти в клуб „Бекстейдж” с група „Сънрайз”, много настроение и благотворителна щедрост.
Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg
Коста Костов
декември 2010
* Игра на думи, съставна от spiro – дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се и in-spirаtio – вдъхновение
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
