„We dance round in a ring and suppose,
but the secret sits in the middle and knows”
Robert Frost
InSpiro*, колеги!
Вдъхновено, умно, живо и сърцато!
InSpiro ще бъде занапред нашият слоган, дума означаваща “боен вик” при келтите (справка Андре Мороа, “История на Британия”). Това ще е най-прекият начин да ви настроя за няколко минути вдъхновено и сърцато мислене. И така, InSpiro!!!
Когато попитали Чарлз Буковски: “Защо говорите за пари? Един поет би трябвало да мисли за душата си!”, той отговорил: “Опитайте се да си платите наема с душата си!”. Това в отговор на ония, с оплесканите в жълто гащи, овладяли до величие и садизъм майсторството да унижават достойните. Точно те закачат халката на носа на жадната за сензации тълпа и я водят до “великите истини”. Скоро същите вестоносци, които играят с нас играта “тука има, тука нема”, отново “разобличиха” най-унизените в България – лекарите, като разпространиха идиотската версия, че в България 1 милиард лева се завъртяли под докторските “маси”. Как пък не! Ние поне ги въртим под българска маса, а не сме ги зарязали под чуждата, както стана с тези 825 млн. евро, останали на европейската маса заради разни безсъвестни мушета, които ни взеха здравето, настоящето и бъдещето на децата ни. От тази сума, 220 милиона си отидоха абсолютно безвъзвратно! Живеем в корумпирано, лъжливо, крадливо и престъпно общество, вмирисано откъм главата, добра и животворна среда за всякакви търтеи с одрискана съвест, които ни окичиха славата на най-бедната, най-изостанала и най-безперспективна европейска държава. Облъчват ни идиотщините на всички политически тарикати, които ни се натрапват като мярка за морал и държавно себеотрицание, за които работим на вересия, ядем мухлясалите бонбони и им пием ментеуискито за 20 лв от уличната сергия. В България няма да намериш общ работник, който ще вдигне една тухла за 2 лева, а лекарите се налага да преглеждат вече и срещу един и ще продължат да живеят на ръба на скалпела и стетоскопа. Всички които надигат вой срещу медиците в България да знаят, че все на някой от тях, ако не се е случило досега, ще му се случи в бъдеще да го връщаме към мизерния му живот, да му бършем задника, да му сменяме катетъра или памперса, когато цялата му рода е драснала далеч, като стара мома от сватба. Ще го връщат с каторжен труд хилядите забойчици в бели престилки, които получават по-малко от един смърдящ бакшиш или работник в “Чистотата” и с милосърдието си са най-непочетените спонсори на тая държава, която се прави на ощипана булка и не иска да им види хала. Същите тези оскърбени медици си плащат като почтени граждани всички вересии, до дупка и на европейски цени, с месечна заплата, която няма да бъде препикана и от улично куче. Ако Българският лекарски съюз, който си го отглеждаме като домашен любимец, дойде на себе си и пожелае да защити достойнството на подзащитните си, нека поиска за нас европейски заплати или ще минем на друга страница и ще започнем упражнението отначало като си бием камшика немили-недраги по тая пуста чужбина. Ще влезем в Европа тогава, когато българските лекари и учители започнат да почиват на Малдивите, а мутрите и нискоквалифицираните рендета останат да ни поливат градините и да ни мият колите. Но давай да плуваме устремно напред и да се спасяваме през канализацията, защото това което ни влиза отзад не е риба. Цялата тази обществена помия която ни залива, ни мърси престилките, а за честта на професията и почитта към учителите изискват от нас да ги опазим ослепително бели. Може и да доживеем клонирането на някой медик с рендосана богата мутра, да излезе умно и богато дете и така да продължим да реанимираме цялата гилдия до девето коляно. Зле ще стане обаче, ако поради грешка в клонинга стане обратно и се пръкне бедно и тъпо отроче, както в онзи прочут виц за Айнщайн и слабоумната красавица. Тогава, поради непригодност за друго ще трябва да му търсим административна държавна работа за да оглозга някой европейски фонд на “ползу роду”.
А ние продължаваме да преследваме мечтите си/ви и примера на Микеланжело като премахваме ненужното от камъка, за да бъдем достойни за ума и сърцето ви. Надеждата, че сме ви полезни ни укриля и мотивира. В списанието ни има място само за ентусиазирани и изкушени умове, които ви приличат. Ние сме вашият Малък принц или Мечо Пух, ние сме Сизиф на голямата ви надежда, която избутваме по склона, за да я качим поблизо до вас и ви накараме да приемете неприемливото – че все още си струва да вярвате, че оставането в тази забравена от Бог страна не е грях и предателство към децата ви. И за да ви бъде по-лесно да успеете в тази неслучила се държава, ще ви споделим нашите правила за успех: 1/ бъдете безразсъдни в преследването на мечтите си; 2/ времето ви е ограничено; 3/ не следвайте догми, а чертайте пътища; 4/ не оставяйте шумът от чуждо мнение да заглуши вътрешния ви глас и да ви отклони от пътя; 5/ обичайте се, защото няма кой да ви обикне повече от вас самите; 6/ щастието на вашият живот е ваша отговорност; 7/ имайте куража да следвате интуицията си и така важните за вас неща ще се случват точно на вас; 8/ ако направите нещо в което се съмнявате, запитайте се, ако това беше последният ден от живота ви, дали ще направите това нещо по същия начин; 9/ живейте всеки ден като за последен, защото все някога ще се окажете прави!
В този брой ще завършим и темата от предишния и ще проследим погледа на невролога Красимир Генов към темата “саркоидоза”, за да потвърдим, че той не се плаши от нестандартни задачи.
Милена Енчева открехва вратата към най-интересното клинично проучване, което тече в момента за ХОББ, наречено ECLIPSE (виж стр.?). Информацията е сбита и с най-важните акценти.
Пенка Переновска ще ви поразходи из темата кистична фиброза за да я доближи максимално до леглото на болния.
Камен Янков e известен с интересите си в областта на антибиотичната терапия и сега има възможност да ни го докаже.
За гръдните хирурзи темата гнойни болести е като игра на шикалки. Това личи от текстовете на Данаил Петров и Деян Йорданов, безспорни фаворити на списание InSpiro.
За пулмолозите Коста Костов и Димитър Калев не остана друго, освен да пригласяме на този великолепен състав и да добавим няколко тона от високия регистър.
Какво още се случи до отпечатването на броя:
- Напусна ни най-истинският, най-честният, найнепримиримият и най-чистият български поет от поколенията след Ботев, Яворов и Дебелянов. Отиде си Константин Павлов. Вечността получи светлина и още една мярка за морал. Осиротяха душите на всички, които бяха докоснати от него или от словото му. Във всичките години на социални експерименти с морала и душите ни, той бе от малкото, които устояха.
- Отиде в историята най-успешния национален конгрес по белодробни болести и остави след себе си носталгията по случилото се, нов управителен съвет на българското респираторно общество и нов негов председател в мое лице. Споходиха ни големи имена и ни облагородиха с мисъл и слово. Дай-боже пак това, което се случи в залите и онова извън тях. За мен остана да благодаря на всички, които ни помогнаха да осъществим най-достойният форум на българските пулмолози. Срам ме е от онези, които ядоха в ресторанта, докато другите пишеха новата история на българското респираторно общество в късните часове на 01.11.08. Никой не може да ни направи това, което ние се опитваме да си направим!
- Отиде си и най-неуспешната за България олимпиада, която ни изпрати там където ни е мястото – при малките хвалипръцковци. Тя доказа, че мъжете в България са недокърмени и затова дори и най-яките от тях зобят непозволено. Доказаха го щангистите ни. Жалко за единствените големи от тях – българските волейболисти, а дълбокият ни поклон е за Румяна Нейкова, която изгреба водата в Китай. Олимпиадата в Пекин стана и повод да подготвим и един интересен материал за спецификата на бронхиалната астма при елитните атлети, който ще поместим в следващия брой за да отговорим с намигване на спекулативния въпрос – защо толкова много елитни атлети имат астма?
- На 25.11 (вторник), в 23 ч. 55 мин., под знака на Стрелец изгря една нова звезда с името АННА и разкраси екипа на InSpiro. Цели 3 кг и 450 грама. Здраве и любов за нея, повече парички за мама и татко, защото ако е талантливо и успешно като тях, ще им трябват повечко и по много. Честито на татко (асоциирания ни редактор Ивайло “Нойзи” Цветков), на мама и на целия екип на списанието!
Честита ви Коледа и успешна 2009!
Бъдете здрави, еротични, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg
Коста Костов
* Игра на думи, съставна от spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и in-spirаtio (вдъхновение)
