„Призванието на гения е да съчинява мисли,
които след двадесет години
ще станат разбираеми за кретените.”
Луи Арагон
InSpiro*, колеги!
Вдъхновено, умно, живо и сърцато!
Болните с дихателна недостатъчност са медицински оксиморон. Те живеят непосредствено в смъртта – тя е зад, във и пред тях. Живот не в края на началото, а в началото на края. Сюрреалистично като българина, който се шмугна в Европа точно когато двадесет и пет процента от българските домакинства ползват още външни тоалетни (данните взех от новинарски блок на програма Хоризонт). Много е сюр някой да ти припомня този факт с намигване, а още по-сюр е ти да му се сърдиш. Най-сюр е да си имаш педофил в парламента, да гласуваш за Сашо Томов-Лупи или да гледаш редовно Юлиян Вучков и български футбол. Това е нещо като да се изплюеш върху Библията. Нещо подобно беше казал основателят на сюрреализма – Андре Брьотон, когато баща ми е пишкал още в гърне.
Ето един красив сюрреалистичен контрапункт – джаз-пианистът Мишел Петручиани (Michel Petruchiani). Пианото на това виртуозно прогерично джудже e заразително като свински грип. Ако гениалните сюрреалисти Салвадор Дали и Луис Бунюел ни виждат от Там, ще се нашарят от завист, защото не те, а ние, родените за мъка българи, живеем в земята на действащия сюрреализъм. Вече шест десетилетия българското общество тъне в дрямка и овчедушие, фолк-простотии, тепегьозлък, дупедавство, неуважение към традициите и моралните ценности, простащина и железобетонно мислене, продажност и завист, които убиват всяка наченка на талант и инакомислие. Всичко това си е саморасъл BG сюрреализъм. Толкова кухо и естествено наше, че дори не е скандално. Скандално е, че не мога да мисля с надежда за България преди да съм изпил бутилка червено вино. Иначе си е лабораторен мазохизъм и безплодна тъга. Подготвил съм и слоган в памет на погребаната българска духовност: Долу простащината и скудоумието!** Ще го предложа на българския Меси (Мойсей), когото чакам да ни поведе като диви прасета в картофена нива толкова години, колкото са нужни, за да се сменят нефелните поколения и дойде читаво, свободно, незнаещо що е външна тоалетна, вдъхновено поколение. Докато дойде Меси, подобно на Грета Гарбо, Чарли Чаплин или Марлон Брандо, ще наблюдавам мизантропски и безучастно (спомнете си великолепното есе на Труман Капоти Лъвът в своите владения, посветено на Брандо) обречените на аборт опити за очовечаване на това напълно изгубено BG поколение, което издигна профанизацията на обществото в култ и не излъчи за двадесет години нито една възрожденска личност, достойна за цървулите на Захарий Стоянов. Ето това е истински скандално. Де го Стефан Стамболов? Поколението на моите връстници и батковци, което се самообяви за ашладисано от Господ, създаде надежди и мазохистично ги опропасти, като ги довери на силиконови тикви и интелектуални башибозуци. Недоучени хвалипръцковци, полови извратеняци, комплексари и професионални неудачници бяха призовани за „героични” дела. Като последствие на това морално престъпление, България прогони своите интелектуалци в чужбина и сега като ощипана госпожица се чуди защо умните й чеда се връщат само за погребения. Опитите за глух социализъм и хром демократичен капитализъм ни лишиха от достоен живот. Стига, баста! Нямаме време за нови опити. Животът ни се скърши безплодно.
За да се погледнете в огледалото, гледайте спектакъла на Камен Донев Възгледите на един учител за народното творчество и той ще запали в главите ви коледна елха. Ще направите два кавака в собствените си мозъчни стомахчета и на фона на красив танц и неземна музика объркани ще паднете на главата си върху въпросите: добре ли е или е зле да си българин и защо това се случи точно на теб, каръка неземен? Ако и от тази пиеса не ви светне и оцелеете от интелектуалния овчарски скок, потърсете книгата на Карбовски Черните пътища на Европа и тогава безвъзвратно ще се затриете, защото в главите ви ще се отключи ядрена реакция. След прочитане на главата Бившият българин ще се затворите в себе си за всеки и за всичко и ще мислите само за конспирация. Преговорете дядо си Вазов, при който българин, освен простотия, чесън и кисело мляко, означава и висок национален морал. Що за калпави хора са тези, които искат да унищожат собствения си дом, в който растат децата им? Има ли други освен нас, българите, така нехаещи за красивата си страна и нейния авторитет пред света? Стремглавото пропадане в корупция може да бъде спряно само със здрав балкански бой и Втората поправка на Американската конституция, която ти дава право на автомат Калашников срещу всеки мерзавец, който не си наляга парцалите в собствения ти дом. Бой и сопа за хаирсъзите и гьонсуратите, за да има мир и благо за свестните.
Radix malorum est cupiditas, което ще рече – коренът на злото е в алчността. Парите карат противоречията да се целуват в името на далаверата (това го откраднах от Маркс). Идейни противници трупат милиони от „общественополезна” дейност и последния залък на българина. Посочете ми една обществена личност, на която бихте поверили безрезервно децата си, докато си плащате парното. Посочете ми няколко достойни за библиотеката ви български книги, написани в последните двадесет години, или поне една, писана с кристално чиста съвест през последните петдесет. Не, не съм циник. Аз се сещам за няколко, но няма да ги обадя, за да се поизмъчите малко. Всички останали са памперси за дъщеря ми. Ще ви пусна един джокер – повечето достойни българи, „които стриват опечени чушки…” (Борис Христов, Христова възраст) и стоически отсрамваха България, ни напуснаха точно тогава, когато ни бяха най-нужни – Атанас Далчев, Иван Радоев, Константин Павлов, Йордан Радичков, Христо Фотев, Димитър Киров-Слона, Гена Димитрова, великият бас Борис Христов… Останаха колцина като актьорите Наум Шопов и Иван Иванов, като поета Борис Христов, но ние сме малки и недостойни за тях и тяхната свещена интелектуална самота, както не бяхме пораснали и достойни за Левски и Ботев. Нямаме право да се курдисаме до Големите българи, защото те са такива въпреки нас, българите. Българинът умее да си създава ореол от свинщините, които е сътворил, като че ли на герба му няма лъв, а прасе. Малцината достойни интелектуални самотници отказват да ближат заедно с нас остатъците от европейската трапеза и се завряха там, където не са достъпни никому – в себе си и далеч от нас.
Пак ни няма сред официалните гости на приема и друсаме кебапа на тези, при които отидоха нашите пари от фондовете. Българите сме малките невъзпитани шафери на голямата сватба на цивилизованите нации. Ще продължаваме да се умилкваме в краката на големите и богатите като домашни псета, които могат да предложат на стопанина си всичко кучешко, освен лоялност. Единствено в България виреят и интензивно дават цвят плевели и бурени, а троскотът направо затри боба. Кой иска бурени в красивата си градина? В България българи, които приличат на нормални хора, останаха толкова, колкото негри има в каубойски бар или колкото млечнокисели бактерии в киселото мляко от махленския магазин. За да открием достойни хора между нас, сигурно ще ни трябва много време, жесток инат и балканска упоритост.
Време вече нямам, инат и тъпа упоритост имам, но ги ползвам някак тъжно и безнадеждно. Трябва да си призная – набрал съм голям срам за българина и търся четници, за да основа бойна чета за български срам, като първа стъпка към закриване на тази и създаване на Нова България.
Българската медицина, след всичките упражнения върху снагата й, има тежката съдба на употребена, недолюбена и зарязана любовница, с порасли косми по гърдите и негодна за показ. Здраво се задръстихме и боравим с толкова диагнози, колкото са пръстите на инвалид от Отечествената война, загубил крайниците си. Съвестта на българския лекар забременя от нечистоплътните заигравания със Здравната каса и клиничните пътеки, а раждането на копелето, което ще премахне недомислиците, се отлага за неопределено време, защото на никой не му стиска да отреже пъпната връв на бъдещ отцеубиец. Всички сме забили лица в канавката и чакаме някой по-смел да погледне към звездите. Всички сме унизени и трябва да хванем гората, а не хорото, което вием от години, защото всички го можем от първия опит и го друсаме по инерция. Липсва ни дори смелостта на мравките, които показали кукиш на мечката, без шанс да бъдат забелязани от нея. Нямаме нужда от притчи, Езоп или Аристотел, а от здрави плодоносни ругатни, защото духовното в България се ползва вече вместо пяна за бръснене рано сутрин и липсва по пладне. Трябва да изпсуваме истината за българина, когото псуват на всяка крачка за добро утро и лека нощ. Яхнала го е такава духовна леност, че докато не му теглиш една майна, можеш да преспиш в едно легло с жена му и балдъзата му. Това си е нашата BG драма, в която всички играем, но понеже е лоша, не си признаваме, че сами сме си я написали.
Едно произведение е толкова истинско и добро, колкото честност има в писането му, а в България безчестието се ползва като шкембе чорба – по много и всеки ден. В безчестието сме станали класици, защото последният истински мъж, който мислеше за България, беше посечен на ул. Раковска преди сто и двадесет години. Сега в българския фолклор повече се споменават неговите фриволни закачки с красиви кокони, отколкото великите му дела, защото при спомена за него гузните съвести пъпчасват. След още петдесет години малцина ще си спомнят за Стамболов, защото, както я караме, скоро успешно ще закрием клетата България или ще я превърнем в най-големия старчески дом на Европа, в който българите ще сме малцинство, работещо на сточна гара. Тогава ще стане истински скандално.
Има и нещо хубаво, което пазя за края. В България нещата се случват по един по-красив и изискан балкански маниер, а не както при безчувствените чукундури от Западна Европа. Българските бащи не изнасилват дъщерите си както австрийския перверзник Йозеф Фритцел, но безвъзвратно изиграват на ротативки парите, събрани от нас за лечението им. В този смисъл бащата на нещастната Мануела Орсова може да бъде определен като по-изтънчен морален изрод от балкански тип. В България, ако си световен шампион по пиене на троянска сливова, можеш да си трепеш когото пожелаеш по пътищата по точно определен списък и вместо в бургаския затвор, ще си излежиш присъдата на бургаския плаж с някоя знойна блондинка. В България е нужен по-малко от един ден да получиш главна роля в сексуална вакханалия, но за същото това време може да влезеш в книгата на Гинес за най-голям брой обири на дома ти, колата ти и да отнесеш няколко еничарски отвличания, за да не се размекнеш много. В България няма застреляни учители, защото цялото ни образование, заедно с даскалите, го отстреляха от гюме, без забавяне, още в началото на Великите промени. В България икономическата криза идва по-късно, защото при нас, българите, всичко, включително и разумът ни, идва по-късно. В държавите, където той идва навреме, общественият транспорт не смърди на пот, праз и лук и всичко важно за теб се случва навреме, на точното място и както трябва. В България времето ти винаги е изтекло, мястото все е друго и нещото се случва някак несправедливо за теб, защото си отнасяш здрав бой и няколко неприемливи поздрави за родната ти майка. В България нищо не можеш да определиш като много неприятно, защото винаги може да ти се случи нещо още по-неприятно. В България никога няма да разбереш с какво си обидил държавата, че се гаври с теб и най-близките ти така, че ти иде да я закриеш и затвориш с циментова плоча, за да не смърди от боклука. Отгоре й слагаш надпис: Jedem das Seine!*** България е неприемливо красива страна, но изобилието от простаци и улични сметища никога не е раждало човекоядци. От известно време обаче по българските улици започнаха да се движат прегладнели интелектуалци, които носят непосредствена заплаха да ти посегнат точно когато си станал европеец и си най-жаден за живот.
Бог да опази България, защото човек обича страна, която я има! Но ако я има и остане такава, каквато е сега, ще бъде забравена от тези, които я напускат, защото лошото се забравя бързо. Ubi bene, ibi Patria.****
Смисълът на този брой е дихателна недостатъчност. Надяваме се обемът и качеството да са достойни за малкото ви свободно време и красивия ви ум. Пуснах в играта шепа съотборници, които да ми подават кадърно топката.
Има и един нестандартен материал в броя. Най-накрая ще успея да кача всички пуритани на черешата с един необичаен и изненадващ дори и за мен самия ход: Playboy гостува на InSpiro. Откъдето и да го погледнеш, си е направо за бой. Всички, които ме познават, ще си кажат, че най-накрая съм кацнал там, където отдавна са ме чакали. И така да е, започнахме с темата за скандала: защо да не я илюстрираме с този материал от главред на българското издание на Playboy, моя дългогодишен приятел и боен другар, бургазлията Христо Кьосев. Какъв по-здрав прът в ръцете ти от този в списанието ти да пишат едновременно първият (Нойзи) и настоящият (Х. Кьосев) главред на най-мъжкото списание в света! А на кое друго, питам аз, и отговор не искам? Дали е скандално, или академично ще прецените сами. Време е да се освободим от оковите. Пришпорете конете!
Какво още се случи до отпечатване на броя:
- Великолепният филм на Клинт Истууд Гран Торино. Не си спомням в последните десет години друг режисьор да ми е пришпорвал така емоциите и мисълта, както го прави садистично Истууд. Филм за мъжеството, притча за последния честен избор, за смъртта, греха и изкуплението. За шанса да оставиш след себе си пример за другите. Това ми дойде дори в повече от предишните му великолепни скоци към вечността и оскарите – Непростимо, Реката на тайните и Момиче за милион долара. Когато Клинт Истууд си отиде от киното с този обявен от него за последен филм, ще разберем, че си е отишъл някой много близък до сърцето ни човек.
- Концертите на Джо Семпъл и Джордж Дюк в София – две легенди, които чертаят посоки в съвременния джаз.
- Срещите на дружeствените клонове, които, освен основните теми за белодробен тромбоемболизъм и туберкулоза, се отличиха със здрав купон и юнашко фъфлене в късна доба. Тук е редно да спомена, че организацията на Северозападния клон във Враца и Южния в Хасково изведе екипите им на челни позиции и ни доказа, че когато има сърце и желание, остават красиви последствия.
- Сключване на договорите за ненападение и взаимопомощ между БДББ и хотел Новотел Пловдив, както и с веригата хотели Шарлопов, които ще осигурят по-голям комфорт на дружествените срещи и събития и възможности от този комфорт да се ползват и наши пациенти.
Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg
Коста Костов
* Игра на думи, съставна от spiro – дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се и in-spirаtio – вдъхновение.
** На една литературна вечер в Париж през 1925 г. сюрреалистите предизвикват скандал с виковете „Долу Франция” и „Да живее Германия”.
*** Jedem das Seine (Всекиму заслуженото) – надпис върху входната врата на концлагера Заксенхаузен.
**** Ubi bene, ibi Patria (Където е добре, там е Родината)
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
