„Имам много непретенциозен вкус:
достатъчно ми е най-доброто.”
Оскар Уайлд
Здравейте, колеги.
Наскоро един нарцистично настроен колега филантроп ми писа, че единственото нещо, което трябва да се махне от България, са българите. Не се връзвам на тази крайност, защото между всичките тези българи сме ние, нашите деца, родители, приятели… Тогава кои и къде са тези, които съсипват и мърсят земята и душите ни? Заради тях социолозите не виждат светлина в тунела, а на мен все още ми се привиждат светулки… Ако трябва да анализираме трезво нещата, ще признаем все пак, че няма как да сме нормална държава. А не може абсурдна такава да има нормални граждани. Обществото се възпитава от действията на държавниците и се деморализира от същите тези действия. Ето това е ключът към въпроса защо младите българи драсват на Запад не само по Великден и Гьоргьовден. Искате доказателства, че сме още в канавката? Ето няколко:
- Корупцията е на всички нива. Девизът е: Като не ми плащаш изработеното, няма да си държа децата гладни! Няма морал в бедността – тя ражда селски тарикати и мушета.
- Да сте виждали в някоя българска църква някое длъжностно лице да описва парите, които сте поставили в паничките? Това как се нарича?
- Корумпирани полицаи ни връщат бакшишите само когато ги сгащят камерите на телевизията.
- Да сте видели някой политик да си признае откъде финансира стадото си?
- Вижте как събираме боклуците си: те ни баламосват с разделни контейнери, ама ние не се връзваме и си караме постарому. Те пък ни цакат с още по-як номер – изсипват различните контейнери в един и същ камион. Само за миг се замислете и веднага ще схванете, че всички сме за Могилино.
- Да сте видели нейде по света друга държава с толкова природна красота и толкова безотговорност в стопанисването? Това е все едно да ти изпратят подарък Анджелина Джоли, а ти всеки ден да я извеждаш на къра да оре в дочени гащи, навуща и калпак. Бил съм в над 30 държави и не съм спрял да се срамувам от нашата, като виждам как от малко хората са направили повече, а на нас никога не ни е достатъчно хубавото, което с юнашки ентусиазъм съсипваме. Няма по-лоши обществени стопани от нас в целия цивилизован свят.
- Вижте таксиметровите шофьори, които са първото лице, което се представя на летището пред всеки новопристигнал. Нека някой ми каже возил ли го е някой бакшиш, който не е за бой? Имам чувството, че най-големите отрепки на държавата са яхнали таксита. Изтребването трябва да започне от тях – сапун и изкуствен тор. Докато кандисат и се появи един окъпан, добре ухаеш, възпитан и вежлив бакшиш, който не те предизвиква да му отлепиш един токмак и не е бастун като останалите.
- Вижте как избираме тези, които трябва да ни движат напред и нагоре – по пет за лев и каквото падне в общия кюп. Вижте колко души, кои и как избират воеводите ни и кой те пита какви щения имаш и дали си съгласен да ти бъркат в джоба за всичко, за което е виновен друг. В тази неуютна за просветлени души обществена клоака плуват няколко свестни екземпляра, които бродят като невестулки и търсят себеподобни да мрат за делото. Останалите излежават обществената присъда полуголи на плажа с чифте кебапчета на кръста.
- Вижте какви вестници четем, какви телевизионни програми гледаме и каква музика ни набутват в комплект с големи цици и натрапчива тъпота. Ако не те застрелят от първа страница на ежедневниците, ще те подпалят по телевизионните новини. За лека нощ ще те посипят с музикална плява с кючеко-балканско звучене и накрая ще те приспят извратеняци с объркана сексуалност, на които е даден цял нощен блок, за да се гаврят с душите на децата ни и да им объркват понятията за нормалитет.
- Все още се срещат някои пазители на реда по улиците, които приличат по-скоро на башибозук, отколкото на защитници на законността: навити ръкави, омачкани и неугледни униформи, черни очила, които навяват спомени за времената на ВИС и СИК, чифте шкембета и отегчени физиономии. По-скоро приличат на башибозук, отколкото на пазители на законността. Ако не пушат цигари на тумби по три-четири души по време на работа, блеят безхаберно за случващото се наоколо и вместо да ти носят упование и спокойствие, се налага след среща с тях да ти леят куршум. Иде ти да се скриеш като Диоген в бъчвата.
- Как да имаме просперираща гилдия и как да имаме уважавани медици въобще, след като:
- Имахме здравен министър, който не каза нищо добро за колегите си и не направи нищо за системата. Дано новият да не е толкова самонадеян и ялов като предишния, който оперираше здравната система като хирург-самодеец.
- Имаме председател на лекарския съюз, който щеше да е по-успешен кръчмар или продавач на карантия. Ако ставаше за друго, щеше да се допита поне до по-горните от него колеги от академичните звена каква вратовръзка на каква риза да сложи, защото за друго не очакваме да ни пита.
След всичко написано вероятно сте любопитни има ли някой, който е заслужил уважението ми? Да, стотиците лекари и медицински сестри, работещи ежедневно с висотата на морала си, на ръба на мизерните си заплати и за два-три лева на преглед. Ако някой реши да се отпусне и им подхвърли някой лев отгоре, ще го бележат ченгетата и унижението е за цял живот. Ние, медиците, също сме хора и не сме се клели да живеем мизерно. Има ли случай на продадени безплатно хляб и маслини? А ние работим на вересия ежедневно. На някой журналист да му е светнало, че сме най-големите балами в тази държава? И на нас ни се полага да си вземем двайсетте лева, ако сме ги заслужили с труда си и са дадени с благодарност и от сърце. Никой няма да подхвърли двадесетачка на лекар, ако е сигурен, че е добре платен. А размерът на мизерните лекарски рушвети е най-сигурният белег за унизителното им заплащане. Да сте видели да се подхвърлят двайсет лева на политик?
Докато дописвах този редакторски анонс, по повод участието на България в едно клинично проучване се озовах за кратко в Рим (хотел Crowne Plaza), където си дадоха среща най-големите световни воеводи на проблема ХОББ. Тук бяха Bart Celli и Steve Rennard (САЩ), Peter Calverley, Bill MacNee, David Lomas (Великобритания), Alvar Agusti (Испания), Jorgen Vestbo (Дания) и Harvey Coxson (Канада). Дискусията протече в „кухненския бокс” на може би най-важното пулмологично проучване с кодовото име ECLIPSE, което тече в света в момента за ХОББ. Ние, представителите на два български пулмологични центъра (Военномедиинска академия и Клиниката по пулмология в Плевен), имахме честта, докато забъркваме салатата на големите, да съучастваме в научната дискусия и идейните салтоморталета на баш-майсторите. Има малка светулка в тунела на серумните биомаркери, пълна мъгла относно патогенетичните механизми на отделните стадии на тежест и пълен мрак относно взаимодействието на отделните патогенетични механизми, определящи тежестта на протичане и фенотипа на болния с ХОББ. Да не говорим за терапията – там сме напълно задръстени. Иначе Рим е великолепен – топъл, непретенциозен и провинциален, което го прави по-симпатичен и по-достъпен от Париж. Ако искате да си начешете снобизма, отидете на площад „Испания”, минавайки по луксозната Via dei Condotti и сред цикламените и белите рододендрони на прочутите стълби на площада, подишайте въздуха от бутиците на Armani, Yves Saint Laurent, Dior и Prada, които ви намигат на ръка разстояние. Ако си по-обикновен и безобиден сноб, знаеш къде ти е мястото – в Сикстинската капела. Този урок вече сме го минали. Иначе момите тук не ги щем. Някак са нефелни за балканското око.
Темата на този брой е пулмонална хипертония и след като я разголят безцеремонно, свенливо ще я обладаят доказани хетеросексуални бонвивани и майстори на интелектуалната закачка – Явор Иванов и Васил Велчев. Честта й ще спасяват дамите на броя – Милена Енчева и Диана Петкова. Какво ще произлезе от тази вакханалия ще кажете вие, които вече дундуркате плода в ръцете си и с него изкушавате умовете си. Да не пропусна и новата възможност за лечителите на белодробната хипертония – препарата Revatio, който не трябва да се използва за други цели…
Какво още се случи до отпечатването на броя:
- Априлската среща на Югозападния клон на БДББ в Боровец. В късните часове на тази среща някои от бойците не знаеха къде е юг, къде запад и предпочетоха да танцуват по масите за по-голяма опора на хемипаретичните долни израстъци.
- Концертите на вездесъщия саксофонист Ян Гарбарек (виж стр. 60) и невероятния латино-джаз пианист Роберто Фонсека. Първият – в сънищата на мнозина, които не са си представяли, че ще го слушат на живо, тук в Абсурдистан. Вторият е онзи великолепен млад клавишар, който непрекъснато привличаше вниманието ви по време на концерта на покойния Ибраим Ферер и неговия легендарен Buena Vista Social Club в София преди две години. Блажени са ушите и душите ни!
- Конгресът на Американската торакална асоциация (ATS) в Торонто. За него ще четете в следващия брой.
Бъдете здрави, еротични, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg
Коста Костов
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
