Минавайки през нас, водата е оставила спасителни пролуки, за да изплуваме от себе си…, и милостиво е добавила в сърцата скитащия дух на рибата.
Борис Христов
InSpiro*, колеги!
Човек е осъден да бъде свободен, беше казал старият Жан-Пол Сартър. Ако е свободен, той е отговорен за всичко, което прави на този свят. Вероятно, за да не загуби свободата си, Сартър отказва и Нобелова награда за литература през 1964 г. Ако имаше повече като него, светът би бил по-хубав, но интелигентността е най-рядката болест у човека според Хемингуей. Светлината в тунела, която ни се привижда, не означава нищо друго, освен че гледаме в грешната посока. Най-доброто доказателство за наличие на интелигентен живот някъде в Слънчевата система е, че той липсва тук на Земята или поне не е достатъчно близо до нас. Душите ни умират по малко всеки ден и ние участваме безропотно в този процес. При нас, българите, това убийство вече е всекидневие и потвърждава написаното в дневника на Скот Фицджералд, че животът на човека е преминаване от добро към по-малко добро. Всеки ден става все по-лош, без дните, в които дядо Николай пази мълчание и си пренарежда колекциите. На българската църква и трябва Реформация, приток на нови идеи, някой като Мартин Лутер (1509-1546), който е тласнал Европа към прогрес. Страните, които са приели тези реформаторски идеи и са се отдалечили от католицизма, днес са най-проспериращите европейски страни – Швейцария, Холандия, Финландия, Англия, Шотландия, Дания, Норвегия, Швеция, Германия. Вместо да се занимаят с най-важния въпрос как да реформират българската православна църква и тя да стане по-привлекателна за съвременния млад човек, архиереите от Синода използваха ежбите за нов патриарх, за да станат по-известни от чалга-звезди. Трябва да ги вкарат в къщата на Биг Брадър, за да си кажат без бой всичко, което са писали в онези доноси, а не да мълчат синодално, докато им тиктакат ролексите. Зад техните задкулисни удурми ми се привижда повече жажда за власт и сласт отколкото служене на Вярата. Болшинството от тях работят за своя личен интерес така усърдно, както бълха върху тялото на леко затлъстял клошар. Показателно е, че един от оспорваните висши духовници едва сега реши да прежали един часовник, за да плати сметката за ток на църквата си. Още по-показателно за българския обществен морал е и това, че на призива се отзова само Евгени Минчев, за да ни подскаже, че той е следващият кандидат за архонт. Без да чака богопомазване, режисьорът на „Междузвездни войни” Джордж Лукас дари четири милиарда долара на фондация, развиваща образованието, и близо два милиона на университета си в Южна Калифорния. Същото направи и Майкъл Блумберг, кметът на Ню Йорк, който е дарил вече 1 милиард на своя университет „Джон Хопкинс”. Това е продължение на инициативата на Бил Гейтс и Уорън Бъфет, които призоваха милиардерите да даряват половината си богатство за благотворителни цели. Богатството на Лукас е точно 4 000 000 000, на Блумберг вероятно по-голямо. А ние все още чакаме нашите съвременни Евлоги и Христо Георгиеви.
Макар някой да беше казал, че думите служат по-скоро за прикриване на действителните ни мисли, отколкото за тяхното споделяне, ще се постарая да бъда откровен с вас: у нас хубавите неща се случват трудно и е крайно време да започнат да се случват, защото сме забили брада в тинята. Сигурно темата за нарастващата неграмотност на българите вече ви е досадила, но няма да спра да ви я натрапвам, защото се страхувам, че ако ограмотяването ни забуксува, самият аз може да остана недостатъчно ограмотен. Нашите десетгодишни деца изпаднаха в класацията на елитните страни по четивна грамотност. От 2006 г. насам българските четвъртокласници са изпаднали с цели 10 места в класацията на 49 страни в региона и от 10-то са се сринали до 22-ро място. Румъния е сбъркала посоката и, за разлика от нас, върви напред. Няма вече мамалигари и трябва да си траем като къртици, защото както върви, ние ще минем на мамалига, а те на боб.
Според последната класация на Европейския съюз България е захапала европейската опашка и в класацията по научни иновации и зад нас са само Литва, а учудващо за мен – и Турция. Какъв е този номер да поставят Турция зад нас или това си е просто стар битов табиет да сме им винаги отпред? Аз отдавна си мисля, дали няма да е добре да ни споходи пак едно османско иго, за да проверим как турците са ни изпреварили в научните си изследвания, докато инвестират по-малко от нас в наука. Има тук някакъв шмекерлък. Няма как да е иначе, след като в България се инвестират само 0.2% от БВП за наука, което е под средното ниво за Европа – 0.6%. Дори и тези оскъдни средства се ръководеха от някакъв си научен оригинал с името Груев, който ми напомни за един каламбур около стария Швейк, заявил, че диария може да има само офицерът, а редовият войник има обикновен дрисък. В случая с ръководенето на инвестициите за наука Швейк си е абсолютно прав. Става въпрос за тежко интелектуално разстройство. Като чета какви проекти са получили инвестиция от Груев, на същия трябва да се предпише затягащо средство. Този случай на неслучилата се българска наука препотвърждава стара истина, че две неща са безкрайни – Вселената и българската простотия, но за Вселената, това не е съвсем сигурно, защото Стивън Хокинг я нарече „крайна”, макар да е „неограничена” (Земята също е крайна и неограничена!). А сме твърде бедна, малка и непопулярна страна, за да си позволяваме лукса да възпитаваме прост народ. Трябва неистово да се стремим към добро образование и просвета. Това ще възпита у нас добра и хубава мисъл. Добрата, хубава мисъл, ако следвам поуките на Томас Ман, поражда добра и хубава дума, а от тук до доброто действие има само крачка. Добрата и хубава мисъл и дума идват от добрата литература, от доброто образование, от добрите учители. Натам, накъдето сме се запътили, няма да ги намерим. ”Цялата цивилизация, всичкото нравствено облагородяване и възвисяване на човешкия род произлиза от духа на литературата”, пише Томас Ман във великолепното си есе „Художникът и литераторът”.
Българите живеем в две измерения – минало (добри и лоши спомени) и настояще (преобладаващи разочарования). Настоящите ни разочарования ни връщат постоянно назад в спомена, а от всичко това най-реални са спомените, казваше старият Киркегор. Бъдещото поколение българи, нашите деца и внуци, ще живее в реалността на спомена как собствените им родители са проиграли бъдещето им, с компромисен живот в най-корумпираната, най-безнадеждната и най-необразована европейска страна. В този спомен ще бледнеят словата на немския инженер и дипломат Вилхелм Пресел (Wilchelm Pressel), който през далечната 1870 г. пише за нас: „…Българите живеят чак до вратите на Константинопол, Енос, Драма, Солун… По брой, интелектуални заложби и прилежание българите заемат първото място сред тази мозайка от народности…”. Забележете, че е отбелязан и броят на българите. В края на 2012 г. този брой се свлече под 7 милиона, за първи път след 1947 г., непосредствено след голямата опустошителна война. Странно защо народът ни оглупява, вместо да поумнява?! Нали според казаното от Айнщайн здравият Разум e константна величина, която се разпределя според числеността на населението. Според тази формула българите трябва да ставаме все по-умни. Вместо това, след като дълги години заемахме прилично място в световната класация по интелигентност, вече се сринахме до 47-ма позиция и далеч пред нас са Монголия, Молдова, Казахстан…
Но да оставим интелигентността ни и да обърнем внимание на това, че България се озова и на унизителното 9-то място по смъртност в света. Това е нова, биологична война за оцеляване на българите – интелектуално, телесно и духовно. Тук ми иде да цитирам Стоян Михайловски: „Има времена, в които ни се струва, че Господ бере черешите една по една, а дяволът ги брули с прът”. Ето в такова време сме. Няма да има прошка, ако не осъзнаем този факт и постъпим веднъж мъдро като народ, както не ни се е случвало често в най-новата ни история. Осъзнаването на тази истина е свързано с цялостна промяна на манталитета на едно общество, което приема посредствеността за качество, а чалгата за национална кауза. Веднъж бях писал за възхищението си от манталитета на южнокорейците, които ме очароваха при едно мое посещение в Сеул. Те са приели за национална кауза честта, достойнството, независимостта и просперитета на нацията. Ако внесем в България стотина корейци като начало, може да възприемем нещо добро от тях – любовта към страната и народа си, честността и всеотдайността в работата и благородството в отношенията с ближния. Истински щастлив и обичащ е само свободният човек, а ако Сартър е прав (виж по-горе), значи всеки е осъден да бъде щастлив. От Хегел съм научил, че свободният човек никак не е завистлив и на драго сърце приема онова, което е велико, и е щастлив, че подобно нещо може да съществува. Свободата и Любовта са свързани. Както пише Ерих Фром в „Изкуството да обичаш”, „човек не може да се радва на щастие в индивидуалната любов, ако не обича съседа си, ако е без вяра, смелост, дисциплина. В общество, за което подобни качества са рядкост, постигането на умението да обичаш трябва да е една рядка придобивка”.
В България се чувства осезаем недостиг на Любов и силен прилив на отчуждение и малодушие. Другите страни не ме интересуват и не приемам оправдания, че при тях е така, защото малко от тях имат близо 1 400 години история. Трябва да даваме пример на другите, защото сме родината на небесния пратеник Орфей. И сме интересен, чепат народ, с чувство за самоирония. Константин Стоилов, изключителен политик, чиято родна къща е на входа на Стария Пловдив, беше писал: „Дорде те псуват на майка, все си в България, почнат ли да псуват Богородица, да знаеш, че си минал в сръбско.” Имаме гениални певци, поети и писатели, неповторими художници, спортисти и чешити от всякакъв род, но като народ сме без кауза и затова безуспешни, а обществото ни е калпаво. Това е болка, която трябва да пронизва всеки от нас, който истински милее за България. Трябва да осъзнаем, че „нас ни предава това, което е фалшиво вътре в нас”, както е написал гениалният историк и изследовател на цивилизациите – Арнълд Тойнби (1889-1975). Много менте има в душите ни, изсушени от неуспешни социално-икономически експерименти и политическа шарлатания. Като провеждане на референдум, на който дори експертите не знаят как да гласуват, а камо ли бай Иван Стражаря от с. Високо дере. В България може да е успешен само референдум, който да реши кой е по-умен – Азис или Теди Москов. Познахте, повечето ще дадат гласа си за Азис, защото изглежда по-къпан. Майната му, че в сравнение с опонента си е направо интелектуален пигмей с гол задник. Мечтая за горда, независима и извисена в Духа България. За тези, които искат да ме последват в тази мечта, ще припомня фразата на Имануел Кант (1724-1804), която става основния девиз на Просвещението: „Имай смелост да си служиш със собствения разсъдък!”.
Вероятно си мислите, че се въртя все около една постоянна тема - недостатъците на българите, но Достоевски е писал, че „творецът казва само едно нещо в творбите си, а ако е много добър, може би две”. А аз не се смятам за особено добър. Може би ми е станало порок да ползвам все черни краски в текстовете си, но правя това, за да очертая в рамка съвършенството на добродетелите, чиято сила на въздействие се състои в това, че не се срещат у всеки и навсякъде. Това го знам от Самюъл Бътлър (1835-1902), английски белетрист, есеист и литературен критик, който ме научи, че „ролята на пороците е да удържат добродетелите в полагащите им се граници, за да бъдат поносими”. Представете си само добродетели и добродетелни хора. Каква удивителна скука!
Има още нещо, в което сме по-зле и това ви го оставих за десерт, защото е сладко. Гърците пак ни изпревариха в европейската класация по корупция, но въпреки кризата живеят много по-добре от нас. Те винаги са били по-тарикати и са живели по-добре, но не познавам нито един българин, който иска да се е родил грък. На този въпрос имам не така лицеприятен за вас отговор, защото никой от нас няма да признае, че в манталитета ни има повече турски филизи, отколкото гръцки. Но това си е мое мнение. Попитайте македонците защо не харесват гърците и те също няма да признаят, че са чистокръвни българи, а кръвта боза не става. Рано или късно македонците точно това последното ще си татуират на задниците.
Скъпи приятели, точно преди пет години, през м. март 2008 г., излезе първият брой на InSpiro. Така, вече 5 години и цели 20 броя на взаимно споделяне с вас. Вие и вашето любопитство, стремеж към знание и доверие са храната, която подхранваше душите ни. Това списание е за всички вас, които ни следвахте по пътя дотук. Пожелаваме ви да откривате по този път винаги нещо прекрасно, което да ви окриля и вдъхновява. Ние ще останем близо до вас, за да ви поднасяме онези мигове, които спират дъха ни и измерват живота ни. Най-добрият начин да предвидиш бъдещето е да го създаваш. Това е начинът.
С благодарност ви поднасяме този юбилеен брой, посветен на възпалението при ХОББ. Ще прочетете позициите на различни автори по темата и ще я сравните със своята собствена. Някъде между позициите ще намерите и верния път към пациента с ХОББ.
Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg
Коста Костов, март 2013
___________
* Игра на думи, съставна от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и in-spirаtio (вдъхновение)
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
