Предисловие

Брой № 3 (19) / септември 2012, Болести на белия дроб, причинени от тютюнопушене

„Пушенето на пура и влюбването си приличат. Първо си привлечен от формата, после оставаш заради аромата и след това помниш, че пламъкът никога не трябва да угасва”

Уинстън Чърчил

 

InSpiro*, колеги!

И аз като Мечо Пух, обикновено чета и мисля, но напоследък предимно мисля, докато чета. Поради постоянния страх, че ще си остана недообразован мисловен дюстабан, чета легнал, приседнал и даже понякога прав. А щом изпитвам страх, може и да съм куражлия, защото според Марк Твен, да си куражлия, не означава, че не те е страх, а че имаш воля да действаш въпреки страха… Обявил съм тотална война на телевизионните шоу-програми и сериали, манипулираните телевизионни и вестникарски новини и целия медиен буламач с вкус на вкиснал боб, полят обилно с чеснов сос, за да се покрие развалата. Предупреждавам ви, медиите точат на мозъка ви голяма брадва. Опазете децата си от тази пошлост и ги дръжте колкото може по-далеч от всичко, което излъчва картина и цапа с печатарско мастило, ако не е преминало през вашите очи и през детектора на лъжата. След един час гледане на туркоезични буламачи хипоталамусът ми влиза в мъртва схватка с хипокампуса и остатъците от  мозъчната ми кора. Към истински мисловен живот ме връщат само добрите книги и автори като Хорхе Луис Борхес. Аржентинец с купажна кръв от няколко националности и с впечатляваща съдба и интелект. Ум с дълбоко дъно и висок покрив. Когато чета Борхес, мисловният ми процес получава устойчива ерекция. Много висока летва, дори за най-подготвения читател, затова не го препоръчвам на всеки. Може да разбие и най-дълбоката мисловна почивка и не бива да се чете преди сън. Прекарал по-голямата част от живота си в слепота, Борхес е владеел изкусно няколко езика – испански, английски и староанглийски, староисландски, немски, италиански, латински. В този списък не влизат онези езици, които е ползвал под мярката за съвършенство. Учил ги е, за да чете оригинални текстове – Шилер, Гьоте, Шекспир, Лорка, Шопенхауер, Хегел, Сервантес… Малко са зрящите, които са прогледнали колкото Борхес. Животът му е пример за устойчив и щастлив брак между талант и любознателен ум. Хорхе Луис Борхес е част от онези посланици на ума и сърцето, които извисяват мис­ленето. Големите като него доказват, че животът става прекрасен само ако знаем какво да правим с него. Мисленето дава плод, ако е вдъхновяващо. Ако искате добър плод, посейте в ума си Борхес.

Вдъхновението от големите автори често ме е спасявало в трудни и разделни моменти. Когато Коста Павлов пише зрелите си стихове, той е на по-малко от 20 години и това са прочутите му „Сатири” от 1960 г., редактирани от Никола Фурнаджиев и илюстрирани от непокорния Генко Генков. Каква компания! Въздействието на големите сърца и умове поражда жажда за самоусъвършенстване, а това те води към рафта с книгите, където намираш отговорите и утоляваш жаждата си. Според последните официални данни, нивото на грамотност в България е спаднало като либидото на войник след щафетно ръкоблюдие. Числото на неграмотните българи до 16 годишна възраст е нараснало до 30% – близо 15 пъти повече неграмотни подрастващи от времето преди да ни покоси демокрацията. Тя се оказа коварно необразована и недоучена. В края на 80-те неграмотните в България бяха едва 2%. И това е времето на ненавистния социализъм, за който Чърчил беше казал: „Това е единственото време, в което е възможно да видиш плъхове да плуват към потъващ кораб”. Вече не знам кое е социализъм, кое демокрация, но виждам как всички българи вече сме се покатерили на палубата на този кораб и сме нахлузили поясите. За да облекчим товара, изхвърлихме зад борда страстта към добрата книга, добрият вкус към смисленото кино и театър, любознанието… Поради липса на гражданско общество и епидемичната интелектуална деградация няма никаква съпротива и отсъства сублимация на обществената незадоволеност. Затова се срамим пред Европа като девица преди консумация. Както пише Димитри Иванов, между многото причини за духовното падение на българите са постепенното замиране на читалищата и разпускането на Строителни войски. В първите ни ограмотяваха доброволно, във вторите ограмотяваха насила, но спасяваха циганите от съдбата на улични крадци и мародери. Затова сегашните се наричат роми, за да ги различаваме от онези цигани, които работеха, учеха и имаха занаят, с който си купуваха честно хляба. Това е начинът – насилствено образование. Такова насилие трябва да се прилага при всички кандидати за депутати и държавни постове. Иначе България постепенно ще се превърне в кибуц за неграмотни, в който българите ще са малцинство, озвучавано от Митьо Пайнера, ограмотявано от няколко Златки и предвождано от улични продавачи на карфиол, броколи и илачи за маясъл. Това трябва да ни се забие в мозъка като звук от стоматологична бормашина. Стремглавото отдалечаване от цивилизацията – „разцивилизоването”, както го назовават вече пишещите, подготвя миш-маш от примитивни неграмотници. Вместо да цивилизоваме и образоваме малограмотните, ние самите се разграмотяваме, циганизираме и изпростяваме. Идва време, когато българи и цигани задружно ще крадат. Може да ни спаси само нов апостол на просвещението като легендарния министър Иван Шишманов, който в трудните времена на прехода между два размирни века е създал Софийския университет, дузина училища и музеи, основал е Учителско-лекарския съюз, пророкувайки, че след един век тези две гилдии ще имат нужда от хайдушко рамо, за да оцелеят.  Министър Шишманов е голям българин и голям мъжкар, държал в прегръдките си не само българското просвещение, но и румънската кралица – съпругата на крал Карол I. Ако някой наш съвременен вожд се покаже такъв юнак, ще ме изненада така, както е бил изненадал Уинстън Чърчил, сварен гол в банята от президента Рузвелт. При така създалата се конфузна ситуация Чърчил застанал гордо пред стъписания Рузвелт и му казал: „Всичко е наред. Великобритания няма какво да крие от Америка.”

От Салвадор Дали се научих да не давам безплатни съвети, защото съветите винаги струват по-скъпо от ползата, която носят. Предупреждавам само, че образованите българи намаляват драстично, а кадърните са в напреднал процес на изчезване. Напускат ни. Това смути Умберто Еко, който възкликна: „България?! Там тези, които мислят за бъдещето, емигрират“. На България повече от всякога сега са необходими образовани и мислещи хора. Ако не следваме съветите на Конфуций, ще нараства броят на безполезните и опасни българи, а с тях ще се засилва интелектуалната ни изолация от нормалния свят. Точно на Конфуций принадлежи мисълта „да учиш, без да мислиш, е безполезно. Да мислиш, без да учиш, е опасно.” Някъде прочетох, че Маркс и Енгелс са наричали западнобалканските етноси (косовари, албанци, македонци) – ethnic trash (етнически боклук). Българите са останали извън това коварно определение, но македонците са в кюпа. Не знам кое е накарало брадатите от ZZ Тop – Карл и Фридрих да отделят македонците от българите, но макетата имат само един шанс да се освободят от този исторически евфемизъм – като си признаят без бой, че са чистокръвни българи. Това историческо поругаване на балканците вероятно се дължи на особените нрави по нашите ширини и невероятната способност да си създаваме повече проблеми, отколкото е възможно да понесем. Както е казал Чърчил: ”Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да използват”. А балканските истории понякога са зловещо-весели, като тази от един селски скандал – двама съселяни се карат и единият разлютен казва на другия: „Ако некой ден ме закопат до тебе, че станем, че си земем камико и че отидем да легнем у другио край на гробищата…“ В България дори и в гробищата няма покой, защото все ще се намери някой вандал да открадне я буквите, я „камико”…

Народът ни затъва все по-дълбоко в битовизъм. Все повече са поклонниците на Молох (Moloch) – страшният финикийски бог, който измислил парите и на който строели храмове, за да имат неговата благословия. Като финикийците и ние си почитаме незаконно забогателите, като ги наричаме бизнесмени. Аз почитам Платоновата сфера, най-съвършената форма – всички българи в една окръжност, еднакво отдалечени от центъра, в който са моралът, законите, Любовта и знанието. Предпочитам сфера, защото българите все не успяваме  да начертаем права линия, без да я изкривим, току виж сме успели да очертаем окръжност. Но и тя ще се окаже калпава, като тази на Блез Паскал, при която има пълна ентропия – центърът е навсякъде, а окръжността – никъде. Докривяхме си от противопоставяне, беднотия и напразно очакване да дойде по-добро. Лошотията ни нападна като уртикария, която няма начесване. Заприличахме на онзи човек на Марк Твен, за когото важи определението „добър човек, в лошия смисъл на думата”. Мислим се за способни и работливи хора, но способностите ни драстично се разминават с действителните резултати, защото живеем в държавата на ниското КПД. Коефициентът ни на Полезно Действие е критично нисък, понеже сме безкритично усърдни в непризнаването на успехите на другия и собствените си грешки и недостатъци. В тази си самонадеяност губим не само приятелите си, но и враговете си. Някъде бях прочел нещо действително умно: „Когато твоите приятели те изоставят, това е тъжно, но когато и твоите врагове те изоставят, това е трагично.”

Предупредих ви, че лошите победиха. Необходим ни е нов генетичен код. Изграждането му навън в обществото не би било възможно, защото българското общество почина скоропостижно още при раждането си преди две десетилетия. Новите бг-хромозоми трябва да се синтезират вътре във всяко едно семейство така, както Левски е изграждал революционните комитети – бавно и тайно, на светлината на лоени свещи. Може да се започне с четене на „кървавото писмо” на Тодор Каблешков и да се продължи със Захари Стоянов, Каравелов, Ботев и Раковски. Да посеем родолюбие с редосеялки. Така ще покълнат правилните неща в главите ни и с новата реколта ще възродим надеждата за друго бъдеще, в което добрите са от нашата тайфа. Понякога такава надежда ме пронизва като фантомна болка, защото по-добрата България си отива от нас с младите българи, които се запиляват по света, за да потърсят място, където образованите са богати, а богатите са достатъчно образовани. Ако някога се завърнат у дома, ще бъдат по-можещи от нас и ще си построят една друга, съвсем нормална държава, с добра образователна и здравна система, със свободни места в затворите като в Дания и само 1% необразовани, подобно на Швеция. В тази държава освен именити спортисти, ще има достатъчно умни, образовани и морално извисени хора, към които историята ще бъде по-благосклонна, защото те сами ще си я напишат. Това ще е историята на една Нова България, в която децата ще заспиват с красивото слово на Каралийчев, а от билбордовете по улиците, вместо Азис и Алисия, ще гледат Ботев, Яворов и Дебелянов.

Смисълът на този брой e тютюнопушенето и болестите на белия дроб, свързани с този порок, а пороците жилят здраво и оставят трайни следи в тялото ни. Тютюнопушенето е папата на пороците, защото столетия наред е обществено прието зло, отнесло в гроба по-голямата част от любимците ни. За тях по-късно в броя, а сега нещо, което ще ви шокира. Кой, мислите, е въвел първите тотални забрани срещу тютюна в Европа – на обществени и работни места, в армия и транспорт, болници и правителствени сгради? Същият този тип, освен ограничителни закони, е въвел данъци върху тютюна в размер на 95% върху продажната му цена и е пуснал в обръщение първите надписи за вредата от тютюна върху цигарените опаковки. Забранява и продажбата на цигари в кафенета и ресторанти. Забранява употребата на тютюн на лица под 18 г., бременни жени и жени под 25 г. възраст. Бил е на крачка от забрана на пушенето в частни автомобили. Преследвал е рекламирането на цигари в текстовете на филми, плакати, вестници и списания. Тютюнът е бил обявен за средство, което отличава лошите хора. Кой би се осмелил да бъде толкова радикален, ако не вездесъщият демон Адолф Хитлер. Той е пример, че човек не се ражда престъпник, а става такъв, ако обществото му позволи. Никога не забравяйте това!

Но да завършим с пак с този веселяк – неукротимия Самюъл Лангхорн Клемънс**. На него принадлежи знаменитата фраза: „имам едно златно правило – никога да не пуша повече от една цигара едновременно”.

Пожелавам на всички дръзновението на 19-годишния Георги Салчев***, без когото Априлската епопея на героичните българи можеше да ни подмине.

Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!

Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg

 

Коста Костов

септември 2012

______________________

* Игра на думи, съставна от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и in-spirаtio (вдъхновение)



Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.


 

Един коментар към “Предисловие”

Отговори
  1. insomnia1304 казва:

    Прекрасно!

Вашият коментар