(първа част)
Навършват се 100 години от едно музикално събитие в България, свързано по най-неочакван начин с трагичната съдба на презокеанския лайнер “Титаник”. Както е известно, гордостта на британското корабостроене и корабоплаване се сблъсква с гигантски айсберг в Северния Атлантик на 41,46 градуса северна ширина и 50,14 градуса западна дължина и потъва на 14.04.1912 година в 2,20 ч. през нощта. По първоначални данни, изнесени от Логан Маршал (Logan Marshall) в неговата книга “Потъването на “Титаник”, публикувана още през 1912 г., от 2340 души на борда загиват 1635, т.е. две трети от пътниците, екипажа и обслужващия персонал.* В легендарен пример на мъжество и всеотдайност се превръща оркестърът на “Титаник”, който внася известно спокойствие в критичната ситуация, свири до последния момент и потъва заедно с кораба.
Малко известен, а всъщност отдавна забравен факт е, че същият този оркестър е направил последните си наземни изпълнения в България. Вероятно това са били последните му континентални концерти, защото е възможно до качването на „Титаник“ и отплаването му да са правени и други участия на Острова. Ето как става това!
В късната есен на 1911 г. във Варна акустира британски пътнически параход, от който на брега слиза оркестърът на Уолъс Хартли (Wallace Hartley). Той е цигулар и добре познат в деловите среди и сред заможната публика бендлидер, редовно наеман от прекосяващите Северния Атлантик параходи близнаци “Лузитания” и “Мавритания”, собственост на фирмата “Гунард лайн”. В паузите между две плавания съставът отсяда в луксозните заведения на големите европейски градове, винаги желан и добре приет. Така става и във Варна, където Уолъс Хартли и неговите колеги започват да свирят в Морското казино на града. От него днес са останали само двете сладникави статуи в двора на сегашното заведение до входа на Морската градина. Интересът към оркестъра е голям, репертоарът интригува със своите американски предложения, а слухът за тази новост бързо се разпространява и достига до София. Управителят на току-що построеното Градско казино (днес Софийска градска художествена галерия, макар и с невъзстановени след бомбардировките през януари 1944 г. фасада и надстройка) кани състава и предлага по-добро заплащане.
Така през зимата на 1911/1912 г. оркестърът на Уолъс Хартли пристига в столицата и започва работа в казиното при подчертан публичен интерес и нескрито любопитство. Всъщност британците в него са лидерът, който е от Дюсбъри, Брайли (W.T.Brailey) от Лондон, Удуърд (J.W.Woodward) от Хедингтън, Кларк (J.F.Clarke) от Ливърпул, Юм (J.L.Hume) от Дънфрайс и Тейлър (P.C.Taylor) от Лондон. Останалите двама са от континента – белгийският цигулар Жорж Кринс (George Krins) от Лиеж и френският челист Роже Брико (Roger Bricoux) от Лил. Репертоарът е изграден от смесица между европейската салонна и американската танцова музика, която включва и най-модното за момента предложение – рагтайма. От чисто историческа гледна точка е особено важно да се спомене, че съставът свири две (а може би и повече!) от най-популярните заглавия на Ървинг Бърлин (Irving Berlin). Те са написани и издадени на ноти (звукозаписът е все още в ембрионален етап) през същата 1911 година – “Alexander’s Ragtime Band” и “In The Shadous”. Специално “Алекзандърс рагтайм бенд” и до днес е световен хит, а в България до края на Втората световна война се изпълнява с пригодения български текст “По целий свят/дори у нас/прочут е “Александър джаз…”.
Без колебание може да се заяви, че чрез оркестъра на Уолъс Хартли във Варна и София за първи път прониква новата американска музика, предходник и градиент на джаза. Самият джаз през 1911 г. все още е във фазата на ферментация, неизбистрен като стилово направление, локално затворен в Ню Орлийн и поречието на Мисисипи, поради което е неизвестен дори на афроамериканската аудитория в САЩ.
Концертите на състава будят особен интерес сред българското музикантство. То попива материал от всички възможни посоки и, макар все още да е в плен на ориенталските интонации, надава ухо за европейските, та дори и американските предложения. Процесът ще се задълбочи след Първата световна война. Тогава, било чрез звукозаписа, било чрез живия пример на нашите музиканти, емигрирали в САЩ след Илинденското въстание и прибрали се като доброволци в Балканската, Междусъюзническата и Световната война, тази музика става все по-достъпна. Но сред старите софийски музиканти дълги години битува легендата, пуснала крехко коренче и в следващите поколения, че Уолъс Хартли е харесал един български кларинетист и го е поканил да свири в неговия оркестър. Документално тази версия не намира никакво потвърждение! Пък и е малко вероятно след като знаем, че оркестърът е съставен само от струнни инструменти!
(продължава в следващия брой)
*Известен факт е, че на „Титаник” загиват и няколко млади момчета от троянското село Гумощник, за което свидетелства и паметникът в тяхна памет в центъра на селото.
Паметникът на загиналите жители от село Гумощник при потъване на кораба „Титаник” се намира в църковния двор. Според проучвания, на кораба „Титаник“ са пътували общо 38 души българи. Най-много са от Гумощник – 8 човека . Техните имена са: Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов, Недялко Петров.
Предполага се, че паметникът е изграден от роднините на загиналите 8 човека скоро след получаването на вест за гибелта им. Паметникът е изсечен от голям гранитен къс, откъснал се от скала край селото, и на него се чете следния надпис:
“В паметъ на загиналите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г.”