(втора част)
На борда на “Титаник” оркестърът на Уолъс Хартли има много и все разнообразни за изпълнение задачи, каквато е тогавашната практика на луксозните круизни параходи. Всички те са разписани предварително и включени като задължително условие в договора между лидера на състава и Брус Измей, главен директор на фирмата “Уайт стар лайн”, собственик на лайнера. Според аристократичните традиции на отделните ритуали – време за чай, концерти матинета, салонна и танцова музика за вечерящите и др. – оркестърът има готовност за отделяне на по-малки, независими една от друга формации. А освен това елегантно допълва луксозната и изискана атмосфера за пътуващите в първа класа заможни пасажери. Впрочем такава диференциация се практикува и в първокласните ресторанти на България – салонна музика по време на вечеря и “хот оркестър”, който по-късно започва да свири за танци. Според финансовите възможности на собствениците това са два различни оркестъра. Но много често музикантите от салонната формация сменят струнните инструменти с духови (цигулката с тромпет, виолончелото със саксофон и т.н.) и продължават да работят с нов репертоар и съответните костюми. Тази предвоенна традиция отшумява до средата на 60-те години на ХХ век в елитните заведения (ресторант “България” в София, например) на страната.
Уолъс Хартли
По-нататък историята е известна – през нощта на 14 април 1912 година “Титаник” се сблъсква с огромен айсберг, получава пробойни в корпуса и в продължение на близо два и половина часа бавно потъва, а с него и 1500 души и многобройният екипаж, общо 1635 души. В това число и оркестърът, който геройски свири до последния момент, подържайки духа и способствайки да се овладее паниката сред множество. В спомените си мнозина от оцелелите твърдят, че последните звуци, дочути от тях откъм парахода, са на мелодията “Autumn”. Грижливо подбрания и съгласуван със собствениците на “Титаник” репертоар на оркестъра е необичаен за днешните невротизирани представи. В него редом с популярните пиеси на отдавна утвърдените композитори съжителстват най-модерните шлагери и танцови мелодии. Така до “Менует” на Луиджи Бокерини и “Солвейг” на Едвард Григ откриваме “Alexsander’s Ragtime Band” на Ървинг Бърлин и “Maple Leaf Rag” на Скот Джоплин. Което е обяснимо за спецификата на различните ритуали, “озвучавани” от строго диференцираните формации – от дуо до октет – на оркестъра.
Уолъс Хартли и оркестърът на „Титаник“
Новината за гибелта на “Титаник” светкавично стига и до България, възприета по различен начин във Варна и София, от една страна, и малките населени места – от друга. Обяснимо е, защото сред жертвите има и българи от Троянско* и Ямболско, поели за Америка по пътя на икономическата емиграция. Докато интелигенцията от столицата и крайморския град пази все още пресния спомен за Уолъс Хартли и неговите колеги. Ето как описва реакцията на новината за катастрофата големият наш писател Константин Константинов: “…Припомнихме си хубавия момък със слабо закъдрени руси коси, диригент на малкия оркестър, който ни се покланяше усмихнат, когато му ръкопляскахме и искахме да повтори (…). Той беше дошъл в тая чужда страна да изкара оскъдната си прехрана, създавайки всяка вечер удоволствие на хората по масите, и сега бе загинал с ореол на трагично мъжество. Ние не знаехме кой е, откъде е дошъл, как се наричаше, но почувствахме истинска скръб, като че в това нещастие бяхме загубили много близък човек…”**
Спасените пасажери, а също така и многобройните им посрещачи също не знаят поименно саможертвените герои от оркестъра на “Титаник”. Това става известно едва след като музикантите от един друг параход, “Келтик”, за първи път след катастрофата стъпват на брега. Те веднага питат какво се е случило с колегите им от “Титаник” и са по-затрижени от останалите, тъй като лично познават колегите си и не веднъж са свирили с тях.
Оценявайки по достойнство мъжеството на музикантите от “Титаник”, в Ливърпул върху фасадата на “Филхармоник хол” общината поставя възпоменателна табела за подвига на оркестъра. При пожар в сградата през 1933 г. тя изгаря, но шест години по-късно е възстановена в оригиналния си вид. За съжаление бомбардировките на Гьоринговото Луфтвафе през Втората световна война отново разрушават и опожаряват “Филхармоник хол”, а с него и възпоменателния знак в памет на Уолъс Хартли и неговите колеги. Горчивата ирония е, че историята сякаш иска да се освободи от спомена за саможертвата на този оркестър. Но пък англичаните категорично не са съгласни да споделят капризите й. Така в края на 40-те години на ХХ век мемориалният знак отново е поставен на мястото му, а по-късно на пристанището е издигнат и паметник на героичните музиканти.
100-годишнината от пребиваването на оркестъра във Варна и София е отличен повод за възстановяване на този епизод от културната памет на България. За съжаление в столицата предложението забуксува още на ниските равнища на администрацията, която, подвластна на медийната истерия по тракийските съкровища, очевидно има други представи за културния туризъм. Във Варна, обаче, група артисти реагираха подобаващо на идеята и вече имат готовност за специално посветен концерт. В същия състав като оркестъра на “Титаник”, със същия репертоар и с костюми от епохата през късната есен на 2011 г. ще бъде отбелязана саможертвата на Уолъс Хартли и неговите колеги. Няколко месеца по-късно цялата световна общественост ще отбележи един век от гибелта на лайнера и повечето негови пасажери!
________
* с. Гумощник, Троянска община
** Константинов Константин, 1966. “Път през годините”, София; държавно издателство “Български писател”, стр. 219-220.