Последен

Брой № 4 (47) / септември 2018, Тройна инхалаторна терапия при ХОББ

 

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен.

 

Пò е понятна тъгата – ненужна, но ярка.

 

Всъщност светът ни, така справедливо измерен,

 

просто не може на всеки да бъде по мярка.

 

Нервно живеем – а нервите станаха здрави.

 

Празнично светим – а празникът пак ни прескача.

 

Грижата само човек на човека подава

 

като излъскано  в хиляди длани петаче.

 

Колко наивно закривах от срам синините

 

и по лицето лекувах тревожните знаци,

 

мигар са малко онези юнаци, които

 

носят усмивката, както се носят мустаци!

 

Нека, когато привърша гнева си безвреден,

 

като затръшна горчивата своя тетрадка,

 

най-талантливият вече да не е най-беден,

 

най-храбрият – да не живее най-кратко.

 

Най-красивият да е поне веднъж обичан.

 

Най-нежният да е най-сетне погален.

 

Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен.

 

Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален.

 

Имам да чакам в този живот неизгледен.

 

Дълго ще чакам. Последна е мойта задача:

 

да се засмея. Но тъй да се смея последен,

 

че да се чува как повече никой не плаче…

                                                                  

                                                                     Калин Донков


 

Вашият коментар