Поезията е опасна свобода

Брой № 2 (30) / април 2015, Тежка астма

Интервю с Любомир Левчев, поет и публицист

 

Големите личности са неразбираеми и противоречиви като живота. Такъв е и Любомир Левчев – българският Андре Малро с всички разнопосочни оценки за него и сложното му политическо минало, което не успя да хвърли сянка върху великолепната му поезия. Познавам голяма част от тези оценки, дори най-безжалостните, повечето от които не споделям, защото са писани от далеч „по-ниски” от Левчев хора, несравними с неговия непомерно висок интелект. Познавам точно този, „другия” Левчев, поетът и умнодумецът, който е неподвластен на времето и дългите сенки, стърчащ вече 80 години над безмилостните си критици. Левчев е личност, която можеш да съдиш, само ако си равен нему.

Това интервю е една добра възможност да обелите черупката на политическите си пристрастия, като погледнете с безпристрастен поглед в очите на Любомир Левчев.

Коста Костов, март, 2015

 

 

Как открихте поета в себе си?

- Да започнем с усмивка: Вече бях голям. Ходех сам на забавачница. Пътят минаваше покрай една от великотърновските пиаци за файтони. От своята висока капра бай Стефан – файтонджията, пееше: „Карам за гарата – и за новата, и за старата”. Този патос ме зашеметяваше. По-късно, когато бях малък, един лекар ми обясни, че имало такава болест – говор в рими. Може би тогава съм се заразил. Но и днес чувам как камшикът на бай Стефан плющи и конете му тръгват към някаква гара за други светове.

Какво успяхте да кажете чрез поезията?

- За мен поезията е изповед. Чрез нея се освобождавах от тайните на живота. Организирайки Чипровското въстание, Петър Парчевич докладва на Ватикана за състоянието на нещата в поробена България. В една своя бележка той съобщава, че православните българи много рядко се изповядват. Изглежда, че православните българи конспиративно се изповядват не пред свещеници, а пред свещени места. На поезията се разрешават волности и откровения. Разрешават се, но не се опрощават. Поезията е опасна свобода.

Някой беше писал, че художникът трябва да бъде ням. Като най-пестеливо на думи, поезията ли е най-великото словесно изкуство?

- Поезията е един от вечните парадокси. При нужда тя говори с Буридановото магаре. Поезията е говорещо мълчание. Тя продължава да съпровожда почти всички религии.

Кой е Любомир Левчев – ироничен поглед върху интелектуалната непълноценност на заобикалящия свят или самоирония?

- Предпочитам самоиронията.

Най-близките Ви хора по дух? Кои са Вашите духовни учители?

- Ако става дума за български творци, общата кръв, родовата верига, тази близост ми пречи да ги възприемам като учители. Бих изредил безсистемно някои имена: Данте Алигиери, Франсоа Вийон, Джон Дън, Пушкин и Лермонтов, след това – Бодлер и Аполинер, Уолт Уитмън и Емили Дикинсън, Федерико Гарсия Лорка…

Поезията, която препрочитате? Ако направите алманах на българската поезия, кои ще са първите 5 български поети в нея?

- Антологията би ги подредила по дата на раждане: Ботев, Вазов, Яворов, Смирненски и Вапцаров… Но къде е Димчо Дебелянов? Къде е Гео Милев? И ще мога ли да си призная, че ще ми липсват не като учители, а като приятели прекрасни поети като Атанас Далчев или Славчо Красински…

Любимият Ви български художник?

- Разбира се, Дора Бонева.

Вероятно сте много омерзен от духовното опустошение и сривовете в образованието в България?

- Отказвам се от законното си право да съдя нещата. Някога в България царуваше един троен трон: Кмета, Попа, Даскала. Първите двама бяха дебелаци. Третият беше физически слаб – някога като мечта, сега като спомен.

Кое харесвате и кое не у българина?

- Като езика на Езоп, ще нарека българската реч най-хубавото и най-лошото. И няма да се впускам в обяснения.

Какво бихте премахнал в България, за да пребъдем физически и духовно?

- Ние сме специалисти по премахването. Нужно ни е да съхраняваме сътвореното.

В поетичните Ви вдъхновения и публицистика се усеща висок интелект. Мислите ли, че поетът трябва да носи висок интелектуален заряд или поезията е спонтанен изблик на духа?

- Интуитивно-емоционална или умозрителна с претенция за философия – това са възможни позиции на поезията. Мисля, че Пушкин казваше, че лириците трябва да са малко глупави.

Кое е най-голямото Ви житейско вдъхновение?

- Нещо ми подсказва: Кажи „Любовта”.

Срещал сте толкова интересни личности. Назовете едно име, което е предизвикало истинското Ви възхищение.

- Ърскин Колдуел – кореспондентът, който предсказваше фронтовете преди и след Втората световна война. България беше последната му любов. Умря в Париж, на път за София. Габриел Гарсия Маркес – богът на самотата и магическия реализъм, онзи с прекалено големите крила.

Как пишете стихове – спонтанно или след дълго обмисляне и работа над листа? Поетичните и литературни образи сами ли идват или са плод на търсене? Знаете ли, когато полагате първите строфи, какво ще се случи на финала или Ви води чувството („четката”)?

- Ще започна отзад напред. Чувството е красив, но опасен водач. Има автори, които са убедени, че винаги са намирали образите, които са търсили. Обикновено идеята възниква спонтанно. Финалът издава присъдата.

Коя е мерната единица за поетичен талант? Усещате или по-скоро разбирате, че един поет е талантлив? Чувството или мисълта води?

- Мярка за талант няма. Чувството и мисълта са танцуваща двойка. Непрестанно сменят местата си.

Необходимо ли е поетите да бъдат социални личности и политически ангажирани или трябва да стоят над ежедневието?

- Тъй наречените „големи поети” ни дават пример и за едното, и за другото – за политическа ангажираност и за аполитична „чистота”. Революционната страст е присъща на по-младите години. По-късно в душата прониква една конвергенция, при която сякаш успокоението погубва оптимизма.

Залите са пълни при Вашите поетични четения по света. Малцина посветени знаят, че сте посрещан в най-престижните университети в демократичния свят. Мислите ли, че поезията е най-демократичната литературна форма и поетът е най-достоверният свидетел на времето?

- Мисля, че това „най”, съединено с демокрацията, силно ограничава творческата свобода.

Кое Ви кара да се радвате, че сте българин?

- Българката е красива. Българинът е силен. Българинът носи в същността си състрадание и благородство.

Една земна личност, която е безукорна в морала и духа? Назовете един съвременен (жив) българин, който е ярък пример за чест, достойнство и/или вдъхновение.

- Познавам един, но той ми забрани да го издавам.

Срещали ли сте се с някого, когото бихте нарекли гениален?

- Срещал съм такива, които се смятат за гениални.

Кой българин от миналото или настоящето бихте желали за свой духовен и житейски водач?

- Левски.

Имате ли рационално обяснение на феномена Ванга?

- Да, тя е феномен. И за такива като нея съществува думата „необясним”.

Като човек с „ляво сърце”, какво мислите за Исус?

- Мисля, че той е съществувал. Такъв го описва и Библията. В едни от последните си думи той завещава на Апостолите да създадат комуна.

България преди десети ноември или днес?

- Живото време много трудно се сравнява с мъртвото. Този, който има право и дълг да го оценява, е в бъдещето.

Дали приемате посоката, която сме приели? Одобрявате ли присъствието ни в НАТО и Европейския съюз?

- В своите журналистически писания аз съм приветствал влизането на България в ЕС. Що се отнася до НАТО, приемам го като необходимото зло на момента.

Кое връща назад България?

- Пониженият стандарт на живот. Политическата и съдебна безотговорност. Корупцията. Емиграцията на мозъци.

Има ли държава, на която бихте желали да прилича България?

- Остров Утопия.

Нещо за манталитета на американците, с което ни превъзхождат?

- Американците са сборна нация, нещо като коктейл, който се прави пред теб. Но кой го е поръчал, кой ще го изпие? Българинът има добро чувство към американеца. Американецът не подозира, че има българин.

Предимствата на университетското обучение в Западния свят? Имаме ли свои предимства и кои са те?

- Макар че съм Фелоу на Йейлския университет, не се чувствам компетентен да отговоря на тези въпроси.

С кого бихте изпили последната си чаша вино?

- С онзи, който се напива от последните чаши.

Кажете с едно изречение какво научихте за тези 80 години живот?

- Че минават бързо.

Ако трябва да дадете само един съвет на българина, какъв е той?

- Не се отричайте от себе си и от земята българска.


 

Вашият коментар