Виолета Христова
Често писателските събрания или литературни четения, приличат на разкази от Джузепе Марота. Насядали са по-възрастните автори и гледат с дяволитост в очите младите поетеси.
Коментират. Пристойно. Вдъхновено. И малко носталгично.
Забелязала съм – появи ли се Виолета Христова – коментарите са почти едни и същи: „А, ето я красавицата! И хубаво пише!“
Младите творци също я ценят, макар да изразяват по друг начин одобрението си. И като изключим завистниците, остава чистата истина – поетесата Виолета Христова е красива, талантлива и обичана.
Тя има шанса да е силно обичана и от съпруга си, и от трите си дъщери. Една от тях –Ина Христова, вече е художествен оформител на стихосбирките й.
А те, поетичните книги, са 8 на брой.* До тук. Защото е сигурно, че следва продължение.
Стойностната поезия на Виолета Христова не остава незабелязана. Наградите идват като естествено признание: „Георги Братанов“ (2006) и „Мара Белчева“ (2008), първа награда на конкурса „В полите на Витоша“ (2009), втора награда в конкурса „Златен ланец“ (2008) и др.
Нейни стихове са преведени на руски, сръбски и френски език и са включени в редица национални поетически антологии и сборници. През 2013 г., заедно с десетина български писатели и поети учредява Литературен кръг „Смисъл”. Член е и на Съюза на българските писатели. Живее и работи в София.
А, да издам една тайна!
Ако минете по ул. „Славянска“ и стигнете до сградата на „София прес“, вгледайте се през витрината на галерията – Виолета е там. Хубава, наведена над книга или над бял лист…
Пише поредното стихотворение!
Ана Боянова
Мое обратно
Да живеят онези процепи в очевидното,
през които влизат невидимите неща!
Да живее мисълта, че си жив завинаги
или си само за малко – тук и сега..
Да живее пръстта,
да живеят пръстите на надеждата…
И думите, които не се редят
на опашка за смисъл…
Достоверните пътища да живеят
и илюзиите, които обличат всичко.
Всички велики стратегии да успеят,
а и съмненията нека растат на воля…
Светлото и тъмното да живеят
и простотата отвъд завоя…
И всичко да дава плод според себе си,
и всеки плод да е важен.
Голямото в малкото, силата в трепета,
аз в пълнотата на празника.
Обещание
Пред себе си да бъда честна.
И онова, което ме яде,
да има граница…
Това, че някой ме познава друга,
да не ме разколебава..
И да те чакам.
Бурканът със светулки да е пълен.
И да съм будна
всяка нощ в съня.
Да не се боя от мъртъвците,
защото мъртъв звук не съществува.
Да стана и да позволявам,
да стъпвам по конеца на гласа ,
по светлата стреха на всеки избор…
Когато падам,
да дишам и да изтънявам…
да гледам самотата си в очите
и да не търся чужди истини на масата.
Да съм.
И да не давам обещания
Светът е повече от всяка дума.
Там, където си,
е всичко.
Тук
човеците ритмично обикалят,
умът, прехласнат,
очертава територии
и зеленеят
речните води.
А там, където си,
е всичко.
Стоножка съм,
изящна невестулка,
нерв -
избухнал
от размити образи.
Избирам да загубя.
Да отхапя
езика си бъбрив.
Да спра
неуморимото търкаляне
напред-назад
и да не знам.
Не е това светът ми,
нямам свят.
Говорещи и ходещи посоки.
Тук всичко
е така отдалечено.
от заливите на сърцето.
Там
един единствен повод съществува,
невидим
и любим.
* „Пеш до земетръса“ (1995), ИК „Христо Ботев”, София; „Звездна карта“ (1997), ИК „П.К.Яворов”, София; „Да бъде нощ“ (2001), ИК „Захарий Стоянов”, София; „Другата стая“ (2006), ИК „Захарий Стоянов”, София; „Сняг от друга зима“ (2008), Изд. „Български писател“; „Тревата ли?“ (2010), Изд. ателие Аб; „…каза тя. И слезе от небето“ (2012) Изд. Ателие Аб, (2013 г. второ издание) изд. „Потайниче“; „Една ампула мрак“ (2015). Лит. кръг Смисъл