Плектика

Брой № 1 (34) / февруари 2016, Новости в респираторната медицина

Геополитически кръст

Постиженията в етологията бяха удостоени през 1973 г. с Нобелова награда за медицина, получена от Конрад Лоренц, Николас (Нико) Тинберген и Карл фон Фриш. Край поляните на Виена Лоренц установи, че след като се излюпят, новородените сиви гъски тръгват след този, когото са видели първо след раждането си – и нарече това поведение „отпечатване“ (imprinting). Ако „първият“ се покаже след повече от 36 часа на новоизлюпеното, то остава без „отпечатък“ и върви след всеки, който е пред него.

Така и цели народи вървят след имперски държави и политики. Сега България е разпъната на геополитическия кръст на САЩ, ЕС, НАТО и Русия.

Но Тя ще възкръсне!    

Награда и наказание

В политиката няма „престъпление и наказание“.

През 1901 г. на 42-годишна възраст Теодор Рузвелт става най-младият президент на САЩ. Политиката и дипломацията му се основават на максимата: „Говори спокойно и носи тояга и морков; така ще вървиш напред“ – симфония на хедонизма и фобията, дирижирана от политици.

А ние си мислим, че само в цирка има дресура на животни.

Илюзия и носталгия

Човек, на когото е ампутиран кракът или ръката, продължава да усеща болка на тяхното място – нарича се съответно „фантомен крак“ и „фантомна ръка“. Въпреки че през 1989 г. бе направена ампутация на комунизма, сега много българи милеят за него – „фантомен комунизъм“. Така 45 години живяхме в илюзията и 26 години – в носталгията за комунизма. И двете са голямо зло, тъй като удължават мъките на човека.

Истина и мнение

Навън вали дъжд, но аз не вярвам на това“ – парадоксът на Джордж Мур е още едно подсещане за разликата между „Пътят на истината“ и „Пътят на мнението“, написани от Парменид 500 г. пр. Хр.

В демокрацията всеки може да каже мнението си, но не и истината. Диктатурата не позволява нито едното, нито другото.

Еврика

Като си представя колко много ябълки са паднали пред погледите на много хора, по-ясно разбирам, че да си откривател като Исак Нютон е уникална дарба. И че „късметът се усмихва на подготвените умове“. При което не забравям съвета на Артур Шопенхауер: „Задачата е не да откриеш това, което никой не е видял, а да дадеш ново обяснение на това, което всеки вижда“.

Генетика

На 10 декември 1962 г. Джеймс Уотсън, Франсис Крик и Морис Уилкинс получиха Нобелова награда за откриването на структурата на ДНК–молекулите, в които са разположени хиляди гени на наследствеността. Оттогава продължавам да се учудвам защо всеки се обижда, когато му кажат, че е глупав, а никой не се обижда, когато му кажат, че очите му са зелени, сини или кафяви?

Рембоцептори

Големият „прокълнат поет“ Артюр Рембо изпратил писмо на своя учител, където написал Je est unautre (Аз е другия – в мен). Недостатъчни са обаче рембоцепторите (рецептори на Рембо) в нашата народопсихология. Недостатъчни са обичта, разбирателството, добротворението, щедростта, удоволствието да даваш, да зарадваш, да споделяш – най-висшите изяви на хедонизма, които според Аристотел правят човека „социално животно“ (zoo politikon).

Еврика и етика

Тревожно е, че скоростта на евристиката е опасно по-голяма от тази на етиката – наричам това  „състезание“ голямото разминаване.

Ще повярвам,

че политиците са достойни и разумни хора, когато започнат да обсъждат кой български писател да номинират за Нобелова награда, а не да си дават ултиматуми кой – Ирина или Кристалина – да бъде предложена за генерален секретар на ООН.

Четвъртата червена кикимора

По времето на режима на Орешарски-Местан написах „Трите червени кикимори“ – Мая Манолова, Корнелия Нинова и Велислава Дърева. Сега към тях прибавям поне още една – Меглена Кунева. Изборът на властолюбивата за министър на образованието и науката потвърди, че такива недоразумения често се случват в българската политика. Този избор е голяма грешка – политическа, експертна и морална.

Ние

много се оплакваме и оправдаваме – във „Вавилонската библиотека“ на Борхес бързо намираме „книгата Оправдание“. Ние се различаваме от другите предимно във философията на действие – оплакваме се от „лошото място“, но не правим нещо то да стане  „хубавото място“ – не осъзнаваме Мъдростта на Антонио Мачадо:

 

Пътнико, твоите стъпки са

пътят, и нищо повече;

пътнико, няма път,

пътят се прави от твоето вървене.

Homo ludens

Датският професор Йохан Хьойзинха написа книгата Homo ludens (играещият човек). Американският математик Джон Наш създаде теорията на играта. Румънският поет Лучиан Блага – биохронологията на играта:

Детето се смее: Играта е моята мъдрост и моята любов.

Младият човек казва: Любовта е моята мъдрост и моята игра.

Старият човек прошепва: Мъдростта е моята любов и моята игра.

Homo sapiens necans

Преди милиони години, за да оцелее, човекът правил сечива за убиване на животни – Homo necans (убиващият човек). Пораснал, станал Homo sapiens (разумният човек), но продължил да убива. Като изключим фагоцитозата при клетките и матрифагията при насекоми, човекът е единственото същество на Земята, което убива ближния си. Това е най-тъжната проява на Homo sapiens – палеолитната памет на ловеца, библейската памет за Каин, Homo sapiens necans (разумният убиващ човек)?

Хомоцид

На 14 май 1607 г. стотици англичани пристигат на полуостров Джеймстаун. По това време в източните райони на Северна Америка живеят повече от един милион индианци, през 1650 г. – 380 000 индианци, 58 000 европейци и 1600 африканци, през 1800 г. – 178 000 индианци, около пет милиона европейци и един милион африканци.

През 1532 г. испанците избиват хиляди инки и кечуан­ци в Боливия, Колумбия и Перу. През 1857 г. англичаните избиват хиляди аборигени в Австралия.

Изводи: (1) диктатура се прави с военен преврат и хомоцид, демокрация – с колонизация и хомоцид,

(2) ние на Балканите се нуждаем от  реципрочно разбирателство и сътрудничество, а не от неоосманистка „Стратегическа дълбочина“.

Quo vadis Devela?

На 31 януари 1876 г. правителството на САЩ издава заповед всички индианци да се преселят в резервати.

Благодарение на мултикултурата на Devela (англ. Devil – дявол) Angela Merkel и други западноевропейски политици европейците може да последват съдбата на индианците?

Плектика

През 1963 г. професор Мъри Гел-Ман открива най-малките „странни и чаровни“ частици на материята. Нарича ги „кварки“ от една фраза в „Бдението над Финеган“ на Джеймс Джойс: „Три кварка за мистър Марк“. През 1969 г. кварките донесоха Нобелова награда за физика на Мъри Гел-Ман. Тридесет години по-късно, на симпозиум в Коимбра, Португалия, той изнася лекция, озаглавена „Плектика: наука за простотата и сложността“, а преди това вече е публикувал книгата си „Кваркът и ягуарът. Приключения в простото и в сложното“.

Индоевропейската дума plek, през гръцката plektos, идва в българския като „сплетен“, „плетка“. Съответно simplex означава „единично сплетено“ (просто), complex – „взаимно сплетено“ (сложно), multiplex– „много сплетено“ (много сложно). И така „плектика“ (plectics) е наука за простотата и сложността – основната тема на Института на Гел-Ман в Санта Фе, Калифорния.

Когато говори за „уплътняване“ на едно съобщение, той – в „Кваркът и ягуарът“ – споменава и за учителката в начално училище, която дала за домашна работа написване на съчинение от 300 думи. Един ученик, който играл през целия ден, на другата сутрин преди училище написал набързо: „Вчера при съседите стана пожар. Аз се подадох от прозореца и започнах да викам: пожар, пожар, пожар…“. Така съчинението станало точно 300 думи.

Последвам примера на ученика и написвам: „Мозъкът е най-мултиплексната материя на Земята. Мозъкът е локализиран „в главата“ (гръцки, enkеphalos). И в сърцето, сърцето, сърцето…“.

 


 

Вашият коментар