Пътешествие Рапа Нуи – Великден на загадките

Брой № 3 (41) / юни 2017, Инхалаторни устройства

Георги Байчев

 

 

Едно малко, брулено от ветровете късче земя, наречено от местните Рапа Нуи, продължава да запленява и озадачава света дълго след своето „откриване“ от холандската Западноиндийска компания на Великден през април 1722 година. Заобиколен от милиони квадратни километра вода на Тихия океан, той е най-отдалеченият обитаем остров в света, разположен на 3514 км западно от Чили. Неслучайно фразата „Рапа Нуи“ означава на полинезийски „земя на края“ (Сн. 1).

 

Островът е с вулканичен произход, като геологията му е сходна с тази на Галапагоските острови. Площта му е около 140 км2 и на него живеят около 6800 души. Изолираността е причина за своеобразната му природа, характерна с висока степен на ендемичност.

 

 

Рапа Нуи е един древен музей по естествознание на открито, на който се намират ценни археологични съкровища. Днес Великденският остров най-често се идентифицира със своите прочути статуи, наречени моаи („да съществуваш, да пребъдеш дълго“). Първите датират от шести век. Това са огромни, над 800 на брой издължени безмълвни фигури, високи до 15 метра.  Изработени са от пресована вулканична пепел и са транспортирани на километри, след това са изправени на групи от 4 до 15 върху грамадни каменни олтари, най-често по крайбрежието на острова (Сн. 2).

 

 

Процесът на изработване и пренасяне на тези монолитни човешки фигури с огромни глави – до 3/8 от размера на тялото, изисква значителен интелект, ресурси и творчество и се счита за значително постижение на човешкото изкуство (Сн. 3). Дали тези скулптори са измислени и изваяни от полинезийци в памет на техни предци, или, както смята Тур Хайердал, още преди инкската епоха, все още няма отговор.

 

Не са малко и привържениците на идеята за палеокосмически контакт, които са склонни да ги считат за дело на извънземни цивилизации. Любопитна подробност е, че свидетелствата за НЛО, наблюдавани в небето над Чили, са най-много в сравнение с което и да е друго място на света (Сн. 4).

 

 

В каменната кариера на острова, в кратера на един от вулканите се намират много недовършени фигури, една от които е трябвало да бъде висока повече от 20 метра. Не е ясно точно докога са били издигани тези статуи, но видът на недовършените от тях говори за това, че производството им е било внезапно прекратено.

 

Със спадането на религиозното влияние сред моаите от 1680 година местното население го заменя с култа към човек-птица, който продължава  до 1862 година с построяването на първата църква и въвеждането на католицизма на острова. От този култ в религиозния център Оронго има запазени стотици скални рисунки, изобразяващи бога Маке-Маке и морската птица манутара. Подобни на тези изображения са открити и в скалите на Маркизките острови и Хаваи.

 

Мистериозна засега остава и писмеността, разкрита на Великденския остров – единствената създадена в тази част на света и все още неразчетена. Не по-малко предизвикателство за любопитството са и пещерите на острова, които се простират под цялата му площ, както и останките от крепостни стени около тях.

 

Така нареченият „път на света“ – голям кръгъл камък, за който се вярва, че носи тайните на вселената и събира най-важните енергийни линии на земята, също е една от големите загадки на Рапа Нуи (Сн. 5).

 

Часовата разлика с България е 8 часа. До острова се достига след пет часов полет от Сантяго. Забранено е внасянето на плодове и зеленчуци, като проверките са много стриктни, а глобите – високи. Не се разрешава изнасяне на артефакти от предколумбовия период и на фосили и други вкаменелости.

 

Най-подходящото време за посещение са пролетта (септември-ноември) и есента (март-май).

 

Местната кухня предлага богат асортимент от морски продукти, плодове и зеленчуци. Опитайте непременно „манчас-а-ла-пармезана“ (запечени с пармезан раци) и огромните омари, а любителите на екзотични блюда може да похапнат супа от таралежи. Царевичните тортили също не са за пренебрегване, както и тиквените „сопайпиляс“ (палачинки).

 

 

Опитайте някои от популярните морски чилийски вина и непременно „писко“ – 40° алкохол, приготвен по старинна рецепта от специално отгледано вино. Писко обикновено се сервира смесено с лимонов сок, пудра захар, разбит яйчен белтък и лед. Изобщо малкият, но екзотичен Великденски остров продължава да пази своите големи тайни и до днес.

 

Дали ще ги разкрием някога?

 

 

 

Фотография на Георги Байчев:

 

„По тяло познават минало, по дух познават бъдеще.“

 

(Николай Заяков 27.10.1940 – 06.07.2012)

 


 

Вашият коментар