Първи стъпки на българите в обетованата земя на джаза

Брой № 1 (34) / февруари 2016, Новости в респираторната медицина

Стартовото тримесечие на 2016 г. напомня за две особено интересни събития, случили се съответно преди 45 и 40 години. Тогава за първи път български джазови музиканти посещават и свирят в Меката на това музикално изкуство.

На 22.02.1971 г. Милчо Левиев, получил вече покана за пианист в биг бенда на Дон Елис, хваща самолет от Федерална република Германия, където работи вече половин година, за САЩ. Дон Елис му е осигурил статус на политически емигрант, което в известна степен компенсира отсъствието на работна виза. След дълги полети през Атлантика, а сетне и от Източното до Западното крайбрежие на страната, той пристига в Лос Анджелис. И направо от летището отива на първата репетиция за предстоящето продължително турне на оркестъра. „И удиви целия бенд с изпълненията си”, споделя по-късно лидерът. В допълнение, Дон Елис пояснява: „мисля, че това е първият джаз музикант, дошъл у нас, за когото неравноделните метруми са нещо естествено и родно.” Bulge“ е в 33 (и 36) – това за Милчо е все едно 4/4. „Blues in Elf“ (Дон Елис), този традиционен блус е представен от Милчо Левиев и струнния квартет в такт 11 (или 32/3 четвърти). По-нататък историята на нашия музикант е известна.

Продължителната работа с Били Кобъм го превръща в звезда, а името му освен в джазовите енциклопедии попада и в тези на рок-музиката. Сетне идва знаменитият квартет Free Flight, на който той е ко-лидер, удостоен с признанието на в-к „Лос Анджелис таймс“ за най-добър състав през 1981 година. Още по-късно срещаме Милчо Левиев в квартета на Арт Пепър, с който издава като лидер на състава програмата Blues for the Fisherman. Последното – засега! – голямо негово участие в Града на ангелите е преди пет години на фестивала Big Band Olympics (26-29.05.2011). Милчо Левиев и неговият биг бенд закриват тази олимпиада на големите оркестри, посветена на Big Band Sound Around the World.

И все ни се струва, че знаем всичко за нашия знаменит джазмен, а всъщност белите полета в артистичната му биография и при тоталитаризма, и днес, говорят точно обратното. На 21.03.1976 година от Пловдив за САЩ заминава вече цял състав – „Бели, зелени и червени“ на Веселин Николов. Той е получил официална покана за участие в ХV фестивал в Рино, Невада, и серия от концерти по Западния бряг. Форумът е иницииран от University of Nevada и е ориентиран по-скоро към приложната му, свързана с практическото образование по музика, функция, нежели с декоративната му стойност или с претенции за пълен обзор на джазовата сцена в САЩ и света. Но винаги с амбиция за представяне на най-доброто, на състави и артисти от челните места в класациите на списание Down Beat. У нас, разбира се, изолацията от участие в световните културни процеси създава повърхностни представи за вече обширната и разнообразна джазова сцена. По тази причина Рино и неговият фестивал остават неизвестни за винаги склонните към одумване и подценяване на реалните успехи музиканти с консервативни нагласи. А всъщност в Рино като гости са свирили биг бендът на Хари Джеймс с барабаниста Бъди Рич (1963), Луи Белсън с тромпетиста Ал Хърт (1965), Раул Ромеро и Джек Шелдън (1966), Дон Елис биг бенд (1969), Джо Морело и Франк Росолино (1970), вибрафониста Гари Бъртън (1971), Били Мей и Арт Пепър (1974), а през 1975 година за първи път са поканени европейски джазмени – „Сандвик биг бенд“ от Швеция. От Източна Европа в историята на фестивала за първи път се записват имената на българските музиканти: Веселин Николов, Петър Джурков, Огнян Видев, Пъшо Конов и Тодор Каптебилев. „Бели, зеленти и червени“ изнасят, какъвто е регламента,  десетина концерта от Рино до Сан Франциско. Недвусмисленият успех е документиран от отзивите в пресата, от които предлагам само един. Той е на създадения през 1876 г. в-к Reno Evening Gazette. Под заглавието“Американският монопол върху джаза е счупен“ (26.03.1976) четем следното: „Под златния си купол в четвъртък театър „Пайъниър“ се превърна в дворец на „Бели, зелени и червени“, когато България гордо издигна своето знаме в света на джаза – свят, който преди принадлежеше само на Америка… Доскоро на европейския джаз се гледаше като на лоша сестра в света на музикалното изкуство. За него се пишеше като за безчувствена имитация на нещо чисто американско. През последните години групи от Западна Европа обориха това схващане, като развиха своя опит върху основа, идваща от черна Америка. В четвъртък съставът на Николов демонстрира, че тези все още загадъчни земи на Източна Европа не са нито стъпка назад от развитието на джаза в света и в същност могат да бъдат и век напред и от най-развитата джазова музика…“

Ето как „Бели, зелени и червени“ първи стъпиха в обетованата земя на джаза.

 


 

Вашият коментар