Панчо Владигеров – първопроходец в джаза и популярната музика

Брой № 2 (50) / април 2019, Бронходилататорите в началната и проследяваща терапия на ХОББ

Владимир Гаджев, джазов критик и писател

                                                                  

През тази година България отбелязва 120-годишнината от рождението на композитора Панчо Владигеров, класик на все още младото ни музикално изкуство. Вече са известни някои от проявите, които ще отдадат дължимата признателност към творчеството на този голям артист. Подготвят се и други, които предстои да се включат в културния календар за 2019 година.

 

Предвид факта, че като инициатива те произхождат от институционално закрепените оркестри и оперни театри, акцент в честванията са класическите му произведения. Някои от тях имат заслугата да са под номер едно в различните жанрове. Но сред тях има и няколко творби, които поставят Панчо Владигеров в ролята на първопроходец в джаза и популярната музика. На тях е малко вероятно да се обърне внимание. Ето защо ние ги припомняме. Преди всичко трябва да отбележим естетическата чувствителност на композитора и неговия бърз рефлекс спрямо най-новите веяния в световното изкуство. На границата между XIX и XX век се въвежда понятието fin du siecle, с което историческата наука и културологията свързват дълбоките промени в изкуството и културата. В същността си то е характерно с първото разрушаване на границите между „високо“ и „ниско“, между „елитно“ и „популярно“. Заслуга е на цяла поредица от световно признати артисти, сред които само мимоходом може да отбележим Клод Дебюси, Морис Равел, Франсис Пуленк, Джордж Гершуин, Игор Стравински, Дариус Мийо и др.

 

Към тази фаланга принадлежи и много младият Панчо Владигеров, особено в периода, в който е най-близък сътрудник на реформатора на европейския театър, режисьора Макс Райнхард. Така се появяват пиесите му за цигулка и пиано Cake Walk (1920) и Shimmy Orientaliko (1924), първата от които е част от музиката му за постановката в Deutsches Theater на „Цезар и Клеопатра“ от Джордж Бърнард Шоу. Поясняваме – кейкуок и шими са модерни за времето си танци с произход от САЩ, базирани върху музиката на афроамериканците. Такъв танц е и фокстротът (Foxtrott), какъвто Панчо Владигеров пише през 1925 г. и с него печели наградата на известната фирма за производство на пиана Ibah (при основаването й през 1794 г. и в продължение на почти един век произвежда и органи). С тези три заглавия сякаш се изчерпва интересът на композитора към материал от „ниското“ изкуство.

 

 

Но не е точно така, защото на по-късен етап той ползва театралната си музика като тематичен източник за свои разгърнати симфонични произведения, преработвайки ги с много по-богати изразни средства. По този начин „Кейкуок“ откриваме и в структурата на сравнително малко известното негово „Дивертименто“ (1943), както и в клавирната транскрипция, в която „Кейкуок“е обединена с друг фрагмент от музиката към „Цезар и Клеопатра“ – „Романс“. Двете ги срещаме и като преработка за две пиана (1953).

 

Важно е да се отбележи, че към този сегмент от творчеството на Владигеров се обръща и неговият ученик Милчо Левиев, който преработва „Фокстрот“ за симфоничен оркестър (1969), с което допълнително легитимира своя маестро като първопроходец в територията на джаза и танцовата музика. Сравнително неотдавна (2010) той издаде на звуконосител програмата Song of the Clown (Песен на клоуна), която представя негови транскрипции на музика, създавана от Панчо Владигеров за постановките на Макс Райнхард „Цезар и Клеопатра“ и „Венецианският търговец“ на Шекспир. Подобен синовен дълг проявява и синът му Александър Владигеров, който равнопоставено включва споменатите вече произведения в звукозаписния интеграл на баща си, реализиран от него в „Балкантон“.


 

Вашият коментар