Скъпи Коро,
Адмирирам идеята клиничната част на InSpiro да се освежава с друга тематика. Младият български лекар, а и тези от нашето поколение, имат нужда от включване в културни дискусии с цел профилактика на масово ширещата се профанизация на съвременното ни общество.
Започнах да го чета и веднага се пренесох към статията за Хайне. Той не е популярен сред широката аудитория както Гьоте и Шилер, но се нарежда непосредствено след тях като продуктивен поет и философ, изпреварвайки другите немски романтици, като Теодор Кьонер (умрял млад) или Уланд (един нежен лирик). Хайне оставя сериозно творчество, а и приемайки протестантизма, има и някои теологични студии, като неговия сподвижник в литературното движение Junges Deutschland, а по-късно негов опонент – Ludwig Börne (също евреин и също приел протестанството), по-късно станал и масон (свободен зидар), чиято книга (Die Erzählungen) е в ръцете ми, издание от 1901 г. Това съвпадение отново възбуди интереса ми към Хайне. Вероятно Хайне се отказва от еврейството (юдаизма), разочарован от прагматизма и тесногръдието на своя чичо банкер. В поетичната душа на този гений не са могли да се поберат нормите на затворения еврейски начин на живот по онова време. Според други след завършване на юридическото си образование в Гьотинген като евреин не са му разрешавали да започне държавна работа и това е наложило през 1825 г. да приеме лутеранството. Все пак малко преди смъртта си Хайне отново се връща към юдаизма, уповавайки се на него.
Искам да допълня, че на гроба му в Монмартър (на снимката), на надгробния му камък пише още:
Wo wird einst des Wandermüden
Letzte Ruhestätte sein?
Unter Palmen in dem Süden?
Unter Linden an dem Rhein?
Werd ich wo in einer Wüste
Eingescharrt von fremder Hand?
Oder ruh ich an der Küste
Eines Meeres in dem Sand.
Immerhin mich wird umgeben
Gotteshimmel, dort wie hier,
Und als Todtenlampen schweben
Nachts die Sterne über mir.
Преводът е поместен в последните три строфи на избраните и поместени в бр. 4 на сп. InSpiro произведения. Преводът на Добрин Паскалев е чудесен!
С приятелски поздрави:
твой д-р Симон Аждерян