Образованието е морал **

Брой № 1 (54) / февруари 2020,

„За да видиш очевидното,

е необходима подготовка”

 

 Ерик Блеър
(Джордж Оруел)

 
 

InSpiro*, приятели!

 

Най-високите върхове на България са изкачвани винаги с водачеството на образовани българи. Или, казано по друг начин, в народната памет най-дълго се задържат онези, които са пришпорили сърцата ни, вдъхновили умовете и облагородили душите ни. Професионалните историци могат да изброят цялата поредица български владетели, но в народната памет ще останат завинаги Борис I и Симеон Велики, защото от тяхното царуване започва историята на Духа ни. Корените ни са вкопани в Седмочислениците (Църквата канонизира само 7, но с Константин Преславски те са 8), разклоненията им в Паисий и Софроний, а филизите поникват през Българското национално възраждане, осъществено от най-образованите за времето си българи. България ще забрави по-голямата част от имената на политиците си, включително и днешните, но в сърцата на българите ще текат неспирно като планински поток будителите ни – Петър Берон, Неофит Бозвели, Георги С. Раковски, Левски и Ботев… Там ще се къпят и имената на онези държавници, които са имали буден ум, морал и отдаденост на народа. Всички, които са подчинявали България на чужди интереси и не са пазили нейната политическа независимост, ще бъдат закономерно изтрити от народната памет.

 

Преди 30 години си мислех, че ще потеглим към нови бъднини с други, по-образовани и духовно извисени политици, но съм сгрешил. Днес политиците ни издълбаха ново дъно, встрани от българския корен, дълбоко в блатото, далеч от европейския хуманистичен дух, задминаха и най-песимистичните ми очаквания за духовно и политическо падение, издигнаха политическата простащина в печеливш модел на управление, а кражбата – в приемлив компромис. Отдалечихме се от пътя на културата и знанието. Напуснахме духовната фамилия на хуманизма. Днес отделният човек не е цел, а средство за постигане на користни цели, а ежедневните битови необходимости, се превърнаха във върховна цел. Днес мечтите са заменени със страстния стремеж за повече пари, успех и власт.

 

Надеждите ми са в българи като учителя Тео, в нашите талантливи поети и писатели, отдадени на словото и вдъхновението си; в почтените български предприемачи, които не продават душите си; в младите българи, копнеещи за четмо и писмо, които печелят сърцата ни с уменията си. Най-успелите от тях трябва да виждаме на билбордовете по българските кръстовища, тях трябва да носим в ума и сърцата си, тях трябва да избираме за водачи.

 

Децата си трябва да възпитаме като европейци с български дух. Да устоим на опитите да бъдем деперсонифицирани като нация, с вековна култура, традиции, идентичност. Всички големи български интелектуалци са били и са европейци по дух и българи по сърце. Такива трябва да бъдем всички ние.

 

Иван Динков казваше, че „универсалното е локалното без стените“. Европейският универсализъм е невъзможен без приноса и духа на всеки един европейски народ в него. Ние сме били европейци далеч преди много други от днешните преуспяващи европейски нации. Ние сме вкопани в корена на Европа. Ние сме били в семката. Историята не е била благосклонна към нас и постепенно ни е изтикала в периферията, но мястото ни е дълбоко в основите. Там е и нашата люлка. Образованите европейци трябва да помнят кой е положил темелите. Нашите деца трябва да знаят какво значение за съвременна Европа имат Конрад Аденауер, Уинстън Чърчил и Шарл Де Гол, но да познават и „Златния век“ на Симеон, колосалния духовен принос на българската азбука за част от европейските народи, приноса на богомилството за освобождаването на европейския дух и мисъл от схоластиката и догматизма, да познават гениалната поезия на Ботев и Яворов, прозата на Димитър Талев, музиката на народния гений, словото на талантливите български прозаици, багрите на българските живописци.

 

„Aко искаме Възраждане, трябва да започнем от децата.“ Това са думи на Неофит Бозвели, монахът, който имаше ключ към Възраждането на българската духовност и самосъзнание. Нобеловият лауреат с български корени Елиас Канети казваше, че „във всяко знание има нещо пуританско, защото придава на думите морал“. Борхес пък ни учеше, че „знанието е единственият път към мъдростта“.

 

Така е, Знанието е морал и път. Такъв е пътят и на всички българи, които се стремят да бъдат морални граждани, желаят възход на българското образование, копнеят духовно обновление на нацията и по-светъл хоризонт за Отечеството. Такъв е и пътят, предначертан от гения на българското Възраждане – Неофит Бозвели:

„Просвещение разума, от там е потребно да почнем и по туй да ся управляваме и водим, ако желаем нашите да са добри дела – постоянни, благоприятни и общеполезни. И ние да сме исти според внутрешното уверению и свидетелству совести нашея…”**
 

Коста Костов

февруари 2020

 
 

* Игра на думи, съставна от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и inspirаtio (вдъхновение)

** Цитат от книгата „Архим. Неофит Петров Котленец или още непознатият Бозвели” на Иван Радев


 

Вашият коментар