Няколко „безценни” съвета за писането на научни статии или как да излъжем рецензентите

Брой № 1(5) / март 2009, Атипични белодробни инфексии

Скъпи, млади колеги.

Съобразяването със следващите няколко съвета гарантира, че Вашата статия никога няма да прилича на игрище за голф – дупки вместо изводи и още толкова хендикапа.

Започвам с най-важното: желателно е статията да се напише след приключване на научно-изследователската работа, а не преди, каквато е практиката в някои катедри.

Изборът на списанието, в което смятате да публикувате, е почти толкова важен, колкото и познаването на граматическите правила. И тъй като не знам къде се намирате в диапазона между гения и идиота, тук съвет не мога да Ви дам.

Трябва да знаете, че инструкциите за авторите в научните списания са написани, за да се спазват, а не да се заобикалят. Така например заглавието и авторският колектив не трябва да са по-големи от резюмето, а уводът не трябва да започва от Адам и Ева. Това правило, както и много други, може да пренебрегнете само ако сте успели да „вербувате” за съавтор някоя научна знаменитост.

Всяка статия се състои от начало, среда и край, а не от начало, объркване и неясен край.

Заглавието и резюмето са „най-видимата” част на една научна статия както за рецензентите, така и за Интернет. Затова постарайте се те да имат необходимия стил и сексапил.

Целите на статията Ви трябва да са формулирани така, че никой да не разбере, че бройката Ви е необходима за поредния конкурс. Полето на нерешените научни проблеми е златна гъска в тематично отношение, но си е минно поле.

Колкото и да е неприятно, трябва да свикнете с мисълта, че методиките са най-важната част в една статия и че само с мислене наука не се прави. Методичните пропуски са най-честите мотиви за отрицателни рецензии и за последвалите ги отрицателни емоции.

Статистическата консултация е като противозачатъчните средства – трябва да се взема преди, а не след.

Резултатите трябва да съдържат минимално количество дезинформация за събитията, които описвате, но представена по оптимален начин. Фигурите в статията са като черешките върху тортата. Затова ги аранжирайте със специално внимание.

Къде сме ние в света на науката? Това е въпросът, на който обикновено не е изгодно да даваме точни отговори. Затова дискусията е ахилесовата пета на повечето статии. Без локуми и без балони не може да мине нито един уважаващ себе си автор. Но не признавайте, че мечтаете за Нобелова награда. Вместо това в дискусията направете на пух и прах измисления от вас въображаем опонент.

Основно изискване е изводите да са адекватни на получените резултати, както например ръка и ръкавица. За радост има различни видове ръкавици – без пръсти, до лактите, мрежести, дядови и др. 

Когато пишете заключението, не забравяйте, че щом има гаф в една статия, той рано или късно ще стане достояние на другите. Но не се притеснявайте много, защото правилото важи за всички.

Не се стискайте да цитирате чужди работи, но цитирайте само неща, които наистина сте прочели. Иначе може да се окаже, че карате в насрещното платно.

Азбучна истина е, че всяка статия може да получи както положителна, така и отрицателна рецензия. Все пак трябва да се има предвид, че колкото по-силна е една статия, толкова по-голяма е съпротивата срещу нея.

Статията е своего рода „striptease” на методичните, теоретичните, интелектуалните и моралните качества на авторите. Затова не показвайте мръсно бельо. И не мислете за бъдещето, когато неминуемо ще си зададете въпроса: „Аз ли съм написал това?”

Най-подценяваната от българските автори част е тази с благодарностите, което е проява на незрелост. Тук трябва да бъдете умерено разточителен, като внимавате да не благодарите на някой от редакционната колегия на списанието, на рецензентите, които не би трябвало да познавате или на някое научно светило, което не подозира за вашето съществуване.

Вместо съвет за стила на писане на научни статии ще цитирам една добра мисъл на Съмърсет Моам: „Да пишеш добре е толкова трудно, колкото и да бъдеш добър.”

И ако наистина имате сериозни научни интереси, след десетата редакция идва моментът, в който трябва да седнете и да напишете статията си отново.

Не забравяйте, че винаги е налице несъответствие между претенциите на авторите и тези на рецензентите, затова не се отчайвайте от отрицателните рецензии преди те да стигнат половин дузина.

Колкото до конфликта на интереси, винаги има конфликт на интереси. Приноси с потвърдителен характер обаче няма.

Затова смело напред и дано да имате късмет със законите на Мърфи!


 

Един коментар към “Няколко „безценни” съвета за писането на научни статии или как да излъжем рецензентите”

Отговори
  1. БЛАГОДАРЯ НА АВТОРА НА СТАТИЯТА „НЯКОЛКО БЕЗЦЕННИ СЪВЕТА“ . БЕШЕ МИ ПОЛЕЗЕН ! БЪДИ ГОРД И ЩАСТЛИВ !

Вашият коментар