В спешната медицина има един железен принцип, и ако той не се познава, всички усилия на лекаря в условията на спешност отиват по дяволите. Този принцип изисква да се осигурят свободни дихателни пътища, преди да се продължи с прилагане на всички останали мероприятия по спасяване живота на пациента. Освен това, респираторната спешност заема съществена част от проблематиката в едно интензивно звено и познаването на спешните състояния на дихателната система е conditio sine qua non за всички, които са се посветили на работата по оказване на медицинска помощ в условията на спешност. Острата респираторна недостатъчност е доста мъчителна за пациента и изисква бърза и адекватна намеса поради стресовия си характер и опасността от фатален изход. Смъртността в интензивните звена варира според квалификацията на екипите от 1% до 30%, а при тежките вътреболнични/следвентилаторни пневмонии при по-възрастни пациенти с модифициращи фактори може да достигне и до 50%. Между различните параметри, асоциирани с вътреболничната смъртност, два са с най-висока прогностична стойност и те имат отношение към процеса на дишане – кислородната сатурация и дихателната честота. Това показва важното място на дихателната система в патогенезата на острите, застрашаващи живота състояния, при които въвличането на белия дроб може да е първично във веригата на спешността или вторичен фокус в патогенезата, поради тежките увреди на друг орган или система. Дихателната честота влиза като важен параметър и прибавя точка/точки в използваните индекси за оценка на тежестта и стратификацията на риска при пневмонии, като индексите CURB65, Pneumonia Severity Index (PSI) и критериите на Infectious Disease Society of America (IDSA)/American Thoracic Society (ATS).
Спешните проблеми в респираторната медицина най-често се определят като „остра“ дихателна недостатъчност или „изострена“ хронична дихателна недостатъчност. Специалистите в интензивните звена най-често свеждат респираторната спешност до определянето на остро настъпилата дихателна недостатъчност като „чисто хипоксемична“ или „хиперкапнична“. Това се дължи на факта, че повечето случаи на спешни респираторни проблеми се дължат на екзацербация на ХОББ (обструктивна болест) или са свързани с дихателна инфекция, некардиологичен или кардиологичен белодробен едем (рестриктивна болест). В нашата ежедневна пулмологична практика обаче освен описаните по-чести причини за остра или изострена хронична дихателна недостатъчност се сблъскваме и с други, по-редки причини за респираторна спешност, като хемоптое, пневмоторакс, удавяне, инхалация на токсични газове и пр. За тези причини се пише по-рядко и се знае значително по-малко. Да не споменаваме за острите дихателни проблеми по време на бременност или при имунокомпрометирани пациенти, в т.ч. болни със СПИН, или някои други имунодефицитни състояния.
В България с интензивни респираторни грижи се занимават основно специалисти по анестезиология и реанимация, по-рядко интернисти, кардиолози или пулмолози, в колаборация с реаниматори. Тази колаборация все още не е така повсеместна и на желаното ниво. В някои университетски звена пулмолози обгрижват пациентите с изострена хронична дихателна недостатъчност, понеже владеят методите и възможностите за неинвазивна вентилация, с която в България се занимават основно обучени и сертифицирани специалисти по белодробни болести, но парадоксално на случващото се, институциите не желаят да признаят това, както и нуждата за разкриване на т.нар. отделения с висока респираторна зависимост (Respiratory High-Dependency Units – RHDU), каквито има в развитите страни. В тези отделения се предлагат междинни грижи между интензивното звено и специализираните клиники – основно неинвазивно мониториране и вентилация. Тези отделения предоставят удобството за „стъпка надолу” при стабилизирани пациенти от интензивните звена и „стъпка нагоре” за пациентите в спешните отделения и специализираните клиники, които не отговарят на стандартното лечение и изискват интензивни грижи. Тези междинни звена спестяват много финансови средства и предпазват пациентите с дихателна и/или сърдечна недостатъчност от „недостатъчните грижи” в специализираните клиники и от „прекомерните грижи” в интензивните отделения. Толкова за липсващата или недостатъчна колаборация между пулмолози-кардиолози-реаниматори-отговорни институции в системата на българското здравеопазване. Вероятно проблемът е и в това, че на спешните състояния в респираторната медицина се обръща недостатъчно внимание от страна на специализирания печат и материалите по тази тема са оскъдни, за да покрият изискванията за редовна, достатъчна и навременна информация. Това е и основната причина да посветим настоящия брой на InSpiro на темата „Някои спешни състояния в пулмологията”, които съставляват до 30% от всички спешни случаи в практиката на спешните отделения. Удоволствието при подготовката на темата изпита малък, но сплотен екип от двама пулмолози и един гръден хирург. Надявам се това удоволствие да изпитате и вие при четенето на броя.
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат.
