Често ме питат, защо пиша текстове извън медицината, моя основна професия? Отговарям като Монтен в неговите „Опити”: „Казвам на всеослушание много неща, които не бих искал да кажа никому”. Казано по друг начин, ако премълча думите, които не бива да изричам, страдам от онези, които съм казал.
Чрез писането споделям с другите онова, което мисля, за да се предпазя от недостойни постъпки. Монтен казва още, че „който се задължава да казва всичко, се задължава и да не върши нищо, което би бил принуден да премълчи”.
Ако не сме искрени с другите, как бихме били искрени със себе си.
В мен скита „духът на рибата” (Б. Христов), а поривите на душата ми черпят вселенски вдъхновения от дълбините на колективната душа, носеща посланията на велики предшественици – висша селекция на духовни качества. Тази селекция е в основата на „духът на мястото”, където интелектът среща мъдростта.
Искам да ви запозная с духа, който блуждае в мен и вдъхнови книгата „Бяло и черно“. Без вас тази книга никога нямаше да се появи.
Коста Костов
Юни 2025 г.
Че повечето лекари знаят много, знаем. Че проф. Коста Костов знае толкова неща съм предполагал, но не съм знаел. Хубаво е, че текстовете, писани през годините1, са събрани в една книга, която дава по-добра представа за нейния автор. Силно съм впечатлен от многото цитирани автори. Знам, че Костов чете много, но начинът, по който той цитира казаното от други – футболисти, рок и джаз музиканти, писатели, поети, общественици, възрожденски автори – няма йерархия между тях, подкрепя конкретно неговите мисли и дава представа за ерудицията на автора2. След първоначалното впечатление за еклектика от многобройните цитати се налага усещане за тематично единство – проф. Костов следва линия на превъзходство на телесното над духовното начало у повечето българи, които вини затова, че избират лоши политици, на безкомпромисно родолюбие, на твърденията, че миналото е по-добро от настоящето3, на основната си идея от морално-политически характер. Какво имам предвид с последното? Много просто: нашият политически режим се определя от моралното ни поведение. А то е следното: даваме власт на хора без образование, които ни манипулират5. Костов цитира много поети. Сред тях правят впечатление свидетелствтвата му за Дамян Дамянов, Константин Павлов. Иван Динков, Александър Геров, Любомир Левчев и много други. С повечето Костов е общувал като лекуващ лекар, другарувал е с тях и поставя политическото им поведение под тяхната човещина и артистична нагласа. Силната чувствителност на проф. Костов го прави съпричастен към всички творци. Тук на първо място бих споменал поетите. Но той не пропуска музикантите, писателите, художниците, обществениците, възрожденците. Философската му култура включва всички големи мислители от стоиците (главно Сенека, I в. н. е.) до Кант и Цветан Тодоров. Последният се споменава повече от 10 пъти, най-вече като дефинирал съвременния критически хуманизъм посредством привидно простата формулировка за автономност на аза, целеположеност на ти, универсалност на те (с. 207).
Заглавието е игрив намек за прочутия роман Червено и черно. Но за разлика от Стендаловата творба, където цветовете символизират армията (червено) и Църквата (черно) – двата най-познати начина за успех на амбициозния Жюлиен Сорел, Костов използва просто контраста между бялото и черното. Разбира се, черното е много повече от бялото. И това е нормално. Езикът на моралиста се спира главно на недъзите.
Фрагментарността е признак за модерност5, за умишлена недоисказаност и за своеобразен хумор. Ще добавя и карикатурите на Христо Комарницки, които са двусмислени и се вписват отлично в изказа на Костов. Към свидетелствата има и няколко снимки, на автора с любими хора, на които той е посветил поразяващи редове.
Дългата книга завършва с няколко пътеписа за далечни дестинации. Там Костов е ходил вероятно професионално. Обича тези места и ги описва така, че и ние да ги заобичаме. И да поискаме да ходим там заради духа, който те олицетворяват.
Моралистът Костов не се колебае да съветва читателя какво да прави и да мисли, за да живее по-пълноценно с другите. От прочита на тази книга човек може да стане и по-добър, и по-знаещ.
* Проф. Д-р Коста Костов, Бяло и черно, 594 стр., изд. Хеликон, София, 2025.
- Есетата, съставляващи основната част на книгата, са писани през периода 2014-2025 г. като уводни статии на медицинското списание Инспиро, където последните 30 страници са посветени на литература, поезия и изкуства, и на което Костов е главен редактор. Пътеписите са по-ранни – от периода 2007- 2012 г.
- Проф. Костов е водещ пулмолог на национално и световно равнище, но докато в неговите есета става дума и за медицина, в публикуваните текстове няма технически медицински термини (с изключение на едно-две заглавия). С използваните уреди и машини днешната медицина е точна наука, но в същото време, доколкото гледа на човека като цяло, тя си остава хуманитарна дисциплина. В практиката си на медик проф. Костов го доказва. Но пише на хубав, богат български език.
- Проф. Костов осъжда тоталитарния режим в България (1944-1989). Но не премълчава някои негови предимства ‒ повече книги, читалища, училища, с изключение на университетите и академическите титли. С една дума, в миналото Костов вижда по-голямото значение на духовността. Днес, в условията на така наречената демокраоция, хората търсят прагматично забрава или наслади в телесното, но подценяват по-трудните въжделения на душата.
- Не съм съгласен с подобно разбиране. Част от лошите политици са наистина без особени читателски качества – основна добродаетел за проф. Костов, ‒ но има и такива, които четат и на които това им личи. Би следвало да се назовават конкретно четящите и нечетящите. Изключение прави Господин Тонев (починал през 2021 г.). Иначе излиза, че „всички са маскари“. Това намирисва на популизъм.
- Тази модерност води началото си от Леонардо да Винчи, съчетал непоправимо наследството с индивидуалните си дирения. Както знаем, гениалният художник ни е оставил само 12 картини, три от които са цялостни, останалите са незавършени, и над 2 000 рисунки, изобразяващи различните движения на тялото (motti), както и военни или инженерни находки на гениалния мислител, за когото рисуването е познавателна дейност.