Георги Чалдъков
От латински alter – друг, алтруизъм означава правене на добро на другите, щедрост, съпричастност, филантропия (човеколюбие) – начин да постигнеш ataraxia (според Епикур спокойствие за душата, единственото възможно щастие за човека). Обратно е на ego – аз, егоизъм, егоцентризъм, нарцисизъм.
Аристотеловата етика на реципрочността е осъвременена от Джереми Бентам (1748-1837) и Джон Мил (18061873), с които се „срещах“ в „The Old Cock“ and „The Green Man“ – две от кръчмите край UCL (University College London). Именно там обсъждахме как „най-голямото щастие да достигне до най-много хора“. И Бентам ми казваше, че „човек е поставен между удоволствието и болката“ – отговорях му, че за мен човек е поставен между хедонизма и танатофобията. Често го питах може ли „неговият“ и „моят“ човек да бъдат съпричастни към болката и радостта на другите?
Nature versus Nurture
Кои фактори – природата или опитът, биологичните гени или гените на културата (меми) – мотивират алтруистичното поведение на човека? И защо има алтруизъм, когато еволюционната теория на Чарлз Дарвин е обобщена като естествен подбор, който гарантира оцеляването на „егоистичните гени“, на най-приспособения (survival of the fittest)? Пренесено в съвременното общество, това означава брутална конкуренция за пари и власт, за повече пари и повече власт, опакована в многоцветната мантия на евроатлатическите ценности и политически нарцисизъм.
Обаче, в модерните разбирания за човешката еволюция ние сме възникнали не само като подбор на индивиди, но и като подбор на групи от хора. Тоест, стабилността и успехите на дадена социална група в голяма степен зависят от сътрудничеството на отделните членове помежду си и с членове на други групи. „Това сътрудничество трябва да бъде изградено на основата на алтруизма“ – каза Ернст Маер в лекцията си в Стокхолм след получаването на Крафурдовата награда през 1999 г. Повече информация има в книгите The Evolution of Reciprocal Altruism на Роберт Тривърс и The Evolution of Cooperation на Роберт Акселрод и Бил Хамилтън. За алтруистичния егоизъм пише Ханс Селие в книгата си „Стрес без дистрес“.
В екрана на мозъка
Поставяте на човек задача примерно за сътрудничество, или просто му давате вкусна храна, може и пари, и скенерът фотографира промените на всяка секунда върху милиметрови срези от мозъка. С апаратите за магнитен резонанс (MRI) и PET (positron emission tomography) се получават образи от нервната тъкан (neuroimaging). Има научни данни, че при алтруистични прояви се активират същите гени и мозъчни зони, както при хедонизма от чаровна жена и хубаво вино – това вече е невробиологична рецензия на „Жени и вино! Вино и жени!“ на Кирил Христов. Нищо, че все още няма „един мега-ван Гог“ за измерване красотата и многообразието на цветовете. Няма и „един мега-Фотев“ или „мега-Лорка” за измерване, съответно, на „Господи, колко си хубава!“ и „Зелена, любя те зелена“.
Така алтруизмът започва да се оглежда в екрана на мозъка, нарисуван в цветове от молекулите, които участват в неговата изява. Човешкият мозък се пристрастява към стимули, които му носят удоволствие. Мозъчните клетки, изграждащи система за възнаграждение (brain reward system), приемат и декодират хедонистичните сигнали – секс, храна, алкохол, тютюнопушене, наркотици. В биологичната основа на тези прояви са нервни импулси, които се пренасят от молекули, те се свързват с рецептори (молекулни антени) и секс, храна, наркотик, алкохол, власт, приятелство… се превърщат в удоволствие (гр. hedone). Хедоните са най-съблазнителната проява на емоциите, корените на Дионисий и Бакхус в човека. Което означава, че ще търсим отново и отново среща с тях – пристрастяваме се.
Тези молекулни изяви наричам Молекулно танго, танцувано от Рецептор и Лиганд/ка (Фиг. 1) – например, допаминов рецептор и допамин, рецептор за окситоцин и окситоцин („хормон на любовта“ и приятелството).* Мутации на техните гени увреждат функционирането на brain reward system – за компенсация ядеш все повече от вкусната храна и ставаш Homo obesus (затлъстял човек). Пиеш все повече алкохол и ставаш алкохолик, все повече наркотик и ставаш наркоман, залагаш все повече в хазарта и ставаш комарджия, стоиш по-дълго време на власт и ставаш кратоман, може и Бойко Борисов.
Даряваш по-често и ставаш филантроп – Homo altruisticus.
Емблемата на алтруизма е изписана в следното дзен хайку:
Дивите гъски летят над езерото
Езерото, разбира се, ги отразява.
Гъските не молят: „Отрази ни“.
Езерото не казва: „Благодаря, че се отразихте в мен“.
The wild geese fly over the lake.
Lake, of course, reflect them.
Geese do not pray, „reflect us.”
Lake does not say, „Thank you reflect on me.” (Zen haiku)
Една сутрин емблемата на алтруизма се отрази в бургаското езеро Вая
(Фиг. 2, https://www.vesti.bg/galerii/ foto/edna-sutrin-navaia-burgaskoto-ezero-2307/26420307).
Фиг. 2. Емблемата на алтруизма, илюстрирана от Дивите гъски летят над бургаското езеро Вая….
* Например, концентрацията на Лиганд(к)и, като хормони, цитокини, адипокини и клетъчни растежни фактори, е сранително много ниска в извънклетъчното пространство – в порядъка на фемтомоли до наномоли 10-15 – 10-9 mol/L, а тази на други молекули е значително по-висока – микромоли до милимоли 10-6 – 10-3 mol/L, но рецепторите не се свързват с тях. Рецепторите на клетките следователно знаят и чувстват с кои Лиганд(к)и да се свържат, въпреки че те са в много ниски концентрации. Каква предана любов!
