Недостатъците на здравната система в България

Проблемите на здравната ни система, за които всички ние се терзаем, ми дадоха повод да задам на няколко колеги и читатели на InSpiro въпрос: „Кой е според Вас най-важният недостатък на Здравната система в България?”.

Ето техните отговори.

Д-р Красимир Анастасов, ендокринолог, Сандански:

Липса на стимулиращи механизми за българските лекари, стремящи се към „добра лекарска практика“.

Д-р Ани Торосян, пулмолог, Пловдив:

Заплащането на лекарите и финансирането на системата е в пряка зависимост от броя на болните и тежестта на заболяванията. Как би могло да съществува здравеопазване в такива условия?

Проф. Даниел Костов, началник хирургична клиника, Варна:

Липса на ясно разгарничаване на различните нива на възможности – общинска, градска, областна, академична болница. Ниска квалификация на голям брой лекари, които извършват дейности извън тяхната компетентност. Лесното придобиване на специалност. Липса на качествен контрол върху дейността на лекарите и тези, които ръководят тяхната специализация. Повечето от тях не са на нивото, което трябва да имат, за да ръководят специализанти.

Д-р Мариела Георгиева, пулмолог, Видин:

Липсата на истинско продължаващо обучение (CME). След придобиването на степен или специалност повечето колеги приключват с обучителния си процес. Много колеги не са запознати с последните критерии за диагнози, алгоритми на поведение, съгласно последните световни и/или европейски консенсуси? А дори и да имат някаква идея,което е още по-важно-прилагат ли това в ежедневната практика? Мисля,че първо трябва да поогледаме качеството на работата си и след това финансирането й.

Д-р Васил Велчев, кардиолог, „Св. Ана”, София:

Липсата на дори минимален контрол върху качеството на извършената работа и заплащането на парче. Оборот на всяка цена!

Д-р Александър Симидчиев, пулмолог, GSK:

Липсата на ЗДРАВНА СИСТЕМА.

Д-р Румен Гигов, Варна:

По проблема на българското здравеопазване на шега бих посочил като най-голям недостатък липсата на един д-р Хаус на върха на здравната пирамида, който да продължи да прави необяснимо смахнати неща в зравеопазването ни, както често е било досега, но вече с прекрасен хепиенд за всички (като в сериала). Въпреки че по природа съм умерен оптимист, не ме напуска усещането, че в близките 5-10 години радикалната здравна реформа в България е мисия невъзможна. Има една компилация на „Секс пистълс”, която, струва ми се, най-точно обяснява сегашните усилия за промяна в този болнав отрасъл. Става дума за „Flogging a dead horse”, в по-общ превод – „Да юркаш умрял кон”. Дано да не съм прав, но едва ли?

Д-р Димитър Граматиков, Русе, има по-широк кръг от констатации и предложения:

Изключително тежка процедура за специализация на младите колеги, което доведе до това, което става в момента, масово напускане и отиване в чужбина. За да задържим младите хора тука, трябва да им се създадат условия и те да имат желанието да останат в България.

Неговите предложения за преодоляване на проблема:

Премахване на конкурсите – измислени, изключително субективни, „за наши хора“ (мнение на специализиращите), може би е необходимо за специалностите, които са много атрактивни, да има някакъв регламент. Безплатна специализация – включително безплатна квартира (има общежитие на СДК) за тези, за които базата за специализацията е извън работното им място, заплата, която да не е по-малка от минималния осигурителен праг за лекари (815 лв.), равноправно участие в работата, живота на клиниката-отделението, където се води специализацията, разбира се това да е обвързано с коректен договор за работа в България, не по-малко от времето за специализацията, а не опити за обвързване с договори, без да е дадено нищо от държавата. Обучението на тези специалисти да се води от доказани специалисти-хабилитирани лица (също мотивирани да провеждат обучението), т.е. широка основа на пирамидата, но преминаването на по-висока стъпка на професионална квалификация да бъде с изключително добра теоретична и практическа подготовка (става дума за 3-4 млн. лв. по груб разчет). Облекчени процедури за професионално развитие на колеги с пиетет към научна дейност. Мисля, че подобен би трябвало да бъде и подходът при студентското медицинско обучение.

Премахване на лобизма при определяне на стойностите на медицинските дейности (не само клиничните пътеки), ясни правила и спазването им при определяне субсидиите на болничните заведения.

Национална здравна карта -привеждането й в действие – знаят се броя на необходимите легла и специалисти по региони, знае се и моментният статус (с многото уговорки, които могат да се кажат), но въпреки това, би било редно да се спре със свръхконцентрация на специалисти и апаратура на едно-две места в страната, изключително вредно и за специалисти, и за пациенти (изключвам уникални, рядко срещани процедури за определени заболявания).

Така наречените „лекарски грешки“ – в медицината е заблуждение, т.е. факти, които са довели до вземане на дадено решение, за съжаление 2 + 2 не е равно на 4 в нашата сфера, това налага изключително прецизно, експертно мнение на водещи специалисти. Огласяването да става, чрез професионалната организация, МЗ или друг орган, пряко свързан с медицината, а не подхвърлени на медиите, някакви си факти, което създава повод за изключително негативен медиен натиск върху съсловието ни, едва ли не да се срамуваме, че сме медици. Всяко мнение, касаещо медицинска дейност, медицинско направление, трябва да бъде добре аргументирано и показано на обществото след авторитетно и задълбочено проучване.

Търсене на наказателна отговорност на лица при посегателство по време на изпълнение на служебните задължения.

Д-р Румен Ангелов, ВМА, Военна болница, Кувейт:

1. Парите не следват услугата, както е в нормалния бизнес, а чиновническия апарат и групите по интереси.

2. Липсва нормално остойностяване на лекарския труд, което е по-ниско в пъти спрямо останалите видове труд.

3. Държавна регулация на цените = социалистическа пазарна регулация = изкуствено създаване на дефицит (вкл. интелектуален).

4. Експлоатация на труда на лекаря от административен и ръководен персонал – лекарят взема не повече от 20-25% заработеното, което води до по-добро благосъстояние на администраторите, но не и на реално работещите в системата.

5. Намесата на полукриминални фактори при източване на държавния здравен ресурс.

6. Аспирации на различни икономически структури за приватизация на отделни звена от здравната система по типа на криминалната приватизация от близкото минало.

7. Политизацията на проблема със здравната ни система – заблуждаване на хората, че с малко пари може да се постигне добро здравеопазване. Тази политизация води и до избор на недостатъчно компетентни и готови на реформи политически чиновници.

8. Ниският образователен ценз и интелектуален потенциал на хората, които се занимават с българското здравеопазване (от страна на политическата власт) и корумпираността на останалите, които имат качества за тази дейност.

9. Митът, че проблемите изискват години, за да бъдат решени или да тръгнат в правилна посока. Те могат да се оправят за „един ден” от компетентни личности.

10. Все по-сриващото се ниво на образование и квалификация – митът за добрия български лекар, както и за способния българин, е умрял отдавна, защото повечето колеги са не добре подготвени и се обучават от неподготвени преподаватели. В европейските държави подготовката на младите лекари е на друго ниво. Добавя се и невисоката езикова подготовка на част от българските лекари, които желаят да оцелеят в чужбина.

11. Изваждане на сивата икономика в здравеопазването на светло и да се престане със спекулациите за доходите на българските лекари. Мутро-монополизацията в българската икономика се пренася отчасти и в здравеопазването. За 22 години загубихме голяма част от интелектуалния си потенциал и в много сфери на икономиката и обществения живот властват неспособни, самоназначили се хора.

В заключение:

В чужбина за първи път заявих, че ме е срам, че съм българин, но човек не бива да си сменя националната принадлежност и трябва да обича родината си.

Д-р Росица Радоева, Варна:

Неправилно разпределение на парите между отделните видове диагностично-лечебна дейност. Някъде отиват неправомерно повече средства, а другаде – незаслужено по-малко. Някои изкуствено са поставени в привилегировано положение за сметка на други (напр. специализираната извънболнична помощ спрямо болничната помощ; някои специалности спрямо други специалности и т.н.). Разликата някъде е толкова голяма, че ощетените, за да я компенсират, започват да си служат с непозволени средства (надписване на прегледи, промяна на диагнози към по-скъпо платени такива и т.н.). Това, освен че е в ущърб на пациента, води до източване на Касата и недостиг на средства в края на почти всяка календарна година, от което страдат пак тези, които още в началото са били в неизгодно положение. Създава се един порочен кръг…

Дори и парите да са повече (което може да стане с увеличени здравноосигурителни вноски), пак най-важно ще бъде да са правилно разпределени между отделните пера – извънболнична помощ, болнична помощ, аптеки, стоматологична помощ. В момента всеки дърпа чергата към себе си, защото вижда само това, което става в неговия обсег на действие. Някой трябва да погледне нещата отвисоко, за да види всичко и навсякъде и да направи един добър бюджет! Това не е работа само на икономисти, нито само на лекари, а на едните и другите. Освен това трябва екипна работа, като в екипите трябва да влизат както специалисти от висок ранг, така и редови съзнателни лекари.

Д-р Веселин Джендов, хирург, Бургас:

Истината е, че в България няма здравна система, има административна система, имитираща здравна система и нямаща нищо общо със здравеопазването.

Вече двайсетина години едни и същи „реформатори” повтарят старото болшевишко заклинание – „системата не е грешна, отделни хора грешат“. Голата Истина е, че българската Здравна система – подобно на Социалистическата система, е труп! Трябваше да минат 45 години, с цената на осакатени цели поколения и разбити милиони съдби, за да се погребе разложения труп на болшевизма!

Сега здравните некрофили, които се хранят от разложената плът на българското мъртво здравеопазване, не дават да погребем урода, роден с ужасни малформации, причинил безброй мъки на лекари и пациенти, и в един страховит кошмар ни поднасят мъртвото тяло на българската здравна реформа – с всички белези на напреднало трупно разложение – гримирано, напудрено, начервено, напръскано с мента – да не се усеща ужасната миризма на тлен – и се иска от всички нас в хор, в някакъв кошмарен ритуал да заявим, че кадавъра е жив, здрав и се нуждае само от малко сироп за кашлица и витаминче против настинка.

Е, какво?! Да чакаме да минат 45 години, за да дойдат охранени, оядени мухи-месарки, и да кажат: «сори, сгрешихме, времената бяха такива, четирс‘и и пет години стигат – времето е наше!“

Доц. Явор Иванов, Медицински университет, Плевен:

1. Силно и излишно политизирана. Това има един огромен недостатък – решават не експертите, а хора, които не разбират проблемите.

2. Липсва ясно определен стимул за качествена работа. „Хаосът“ в разпределението на средствата води до трайно разрастване на „плевелите“.

3. Здравните вноски не са персонализирани – никой не знае къде и как се харчат парите, които ни се удържат.

4. Принципът за солидарност не може да важи само за 1/3 от населението. Солидарност означава всички внасят, т.е. всички се осигуряват, а определени групи – от държавата.

5. Клиничните пътеки опорочиха медицинската практика. Трябва да се намери друго решение.

6. Решенията за разпределяне на средствата от НЗОК по клининични пътеки се вземат въз основа на данни за преминали през предходните години болни. Тази информация е недостоверна. Необходими са проучвания, спонсорирани от институцията НЗОК.

7. Заплащането трябва да отговаря на нивото на болницата, т.е. да се степенува по тежест на патологията и отговорност.

Д-р Георги Чалдъков, Варна:

Принципният отговор на проблемите в здравеопазването ни намерих в предисловието на мартенския брой на InSpiro: Системата, Санчо – Системата е на върха на копието….

Д-р Румяна Тодорова, София, бивш изпълнителен директор на НЗОК:

Проблемите в българското здравеопазване са много. От неревизираните здравни пътеки, неорганизираната на съвременно ниво здравна помощ, недофинансирането и излишъка от болници, нереалната конкуренция, лошото разпределение на средствата и недостатъчният контрол на ползването им, ограничените възможности на извънболничната помощ, липсата на здравна карта и пр.