Не е страшно,
че мракът
понякога влиза в душите ни…
Страшно е,
че привикваме с него
и вървим през света,
от тегоби и болки преситени,
и понякога само насън
си припомняме бегло
за великата истина,
дето любов се нарича
и изпълва с лъчите си
всеки живот на земята…
Кога за последно
на някого каза
„Обичам те”?
Или прегърна без повод
през рамото
брата си?…
д-р Весела Димова