Най-накрая в това глухо, самотно селце неговото търсене завърши. В малка схлупена къща, до огъня, седеше Истината. Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.
- Вие ли сте – Истината?
Старата, сбръчкана вещица тържествено кимна.
- Кажете, какво трябва да съобщя на света? Каква вест да предам?
Старицата се изплю в огъня и отговори:
- Кажи им, че съм млада и красива!
Робърт Томпкинс, „В търсене на Истината“
В парадигмите на културната топология „Север-Юг“ и „Средиземноморски човек–Готически човек“ са пейзажи с различен стил на поведение, на самоопределение, на чувство за род, роден град, родина и религия,на еуфорични, носталгични и песимистични мисли и чувства за тях. Подобно на “цялото съществува преди неговите части” (Аристотел), в „Рицарят на печалния образ“ Мигел де Унамуно пише: „Душата на един народ носи в себе си бъдещия герой, преди той да е видял бял свят, предусеща го като блуждаещ в нея дух, който се оформя, и очаква неговата поява. Героят не е нищо друго освен индивидуализирана колективна душа” – Genius loci (Дух на мястото).
Според Мишел дьо Монтен (1533-1592) – философ и баща на есетата -човешкото съществуване, извън героичните му и гениални изяви, завинаги ще остане „несъвършената, недовършената градина“. Книга с такова заглавие написа Цветан Тодоров – български и френски философ, както самият той се самоопределя (от 1963 г. живее във Франция).
В „Градината” той пише: „Скалата на Сизиф неспирно се търкаля обратно по нанадолнището. Но съдбата на Сизиф не е проклятие, просто такава е човешката участ, която не е нито завършена, нито съвършена. Според Русо и Монтен доброто и злото текат от един извор. Въпреки това усъвършенстване е възможно.”
Това ми напомня на древнокитайското учение Yin-Yang (Ин-Ян) – всяко явление съдържа в себе си и противоположното на него. Yin-Yang разкрива как противоположни сили са всъщност взаимодействащи, взаимно зависими – нощ (Yin) и ден (Yang), тъмно и светло, огън и вода, жена и мъж, луна и слънце, болест и здраве, смърт и раждане. Китайците са вярвали, че представени така, явленията и промените (chаnges) могат лесно (easy) да се възприемат и обясняват – описано е в The Book of Ease, наричана още The Book of Changes.
Напомня и за Янус – в митологията на римляните Бог на вратите (лат. ianus – път под арка), на пътуването, началото и края. Затова Янус е изобразяван с две лица, гледащи в противоположни посоки. В тази книга описвам някои от изявите на Homo Janus Bulgaricus – не толкова като индивид, а като общност от хора (Homines Janus Bulgaricus) – едните са любознателни, талантливи, етични, диалогични, другите – необразовани, егоистични, агресивни, несговорчиви. Те не са само български патент – Homo Janus е глобално психосоциално явление.
Драги читателю, в новата ми книга има 94 публисета (публицистични есета), един автопортрет, една Възхвала на кокичето, 9 science-in-fiction (разказана наука; не science fiction - научна фантастика), интервю и coda („завършващ акорд“), 17 от тях представени двуезично – на български и английски, всички общо с 66 455 думи и няколко фотографии, фигури и таблици.
Август 2016
Бургас–Варна
_____________
* Текстът е предисловие към новата книга на автора (под печат) - Homo Janus Bulgaricus
