Репортаж от един средиземноморски джаз-круиз
Тройният носител на наградата Grammy – саксофонистът и композиторът Dave Koz е един от най-експресивните представители в съвременния Smooth Jazz и вероятно един от най-ангажираните музиканти в този бранш. Мултимилионният соло-изпълнител, хуманист, радио-водещ и посланик на инструменталната музика е вдъхновението ми за този текст.
Дейв Коз (Dave Koz) е мой фаворит в стила мелодичен джаз / smooth jazz/. Той ме плени още с дебютния си албум “Dave KOZ” в началото на деведесетте. Бях убеден, че в ушите ми звучи уникален саксофонен тон. Всеки уикенд по време на сутрешното си кафе слушам музика и рядко пропускам да чуя едно забележително парче на Дейв Коз, написано някога от Дейв Грусин (Dave Grusin) за филма „Тутси” – „It might be you”. То е част от невероятния албум „At the movie”, в който са събрани забележителни образци на филмова музика. Дейв Коз може да бъде представен с всеки друг свой албум, но именно този ви препоръчвам, независимо каква музика предпочитате. Убеден съм, че ще ви спечеля. Точно с парчето „It might be you” в изпълнение на Дейв и британския акустичен китарист Peter White, ще ви накарам да се почувствате специално.
Вероятно щях дълго да отлагам да пиша за този наистина изключително изтънчен музикант, но случаят ми помогна. От 2005 г., Koz е домакин на ежегодни Dave Koz & Friends Jazz Cruises и за мое щастие, с няколко близки мои приятели бяхме част от гостите на корабния круиз през 2012 г. и прекарах в близост до Дейв Коз и куп други световноизвестни джазмени цели седем дни. Това е добър повод да го представя в компанията на други изключителни музиканти като Джонатан Бътлър, джаз-формацията „Fourplay” с Боб Джеймс, Нейтън Ийст, барабаниста Харви Мейсън и китариста Чък Лоуб, Майкъл Болтън, Пати Аустин (любимка на Куинси Джонс), Нормън Браун, Рик Браун и вездесъщия мултимузикант Брайън Кълбертсон. Ако събера накуп спечелените награди Грами от всички тях със сигурност ще се получи едно сериозно препятствие за овчарски скок. Всички те бяха гости на Дейв Коз на гигантския средиземноморски круизър „Paradise of the see” на който за около седмица бяха се събрали около 2000 джаз-маняци от целия свят, за да се наслаждават буквално 24 часа на музиката на своите любимци.
Ранни години
Дейв Коз е роден на 27 март 1963 в Encino, California.
Привлечен от музиката още в детска възраст, Коз признава голяма почит към любимата си банда Tower of Power, чиято браз-секция оказва силно влияние върху него. Неговият по-голям брат Джеф (Jeff Koz) е най-отговорен за ранния напредък на Дейв в музиката и превръщането му от страстен привърженик в изпълнител. Когато е едва на 13, Дейв наблюдава своя по-голям брат, китарист, който свири по сватби и тържества. Това силно привлича Дейв и вместо да си изкарва парите в заведения за бързо хранене, той става част от групата на своя брат. Понеже на групата е липсвал саксофонист, Джеф помолил брат си да наблегне на този инструмент и ако се справи, да поеме тази задача. За този период от живота си Коз споделя: “Саксофонът стана мой първи приятел, моят най-доверен съюзник, защото ми позволи да споделям чувства и настроения, за които нямах думи. В много отношения, той спаси живота ми.”
Дейв посещава William Howard Taft High School във Woodland Hills, Калифорния, свирейки на саксофон в училищната джаз-формация. Напредва със саксофона, като взема допълнително частни уроци и това, което счита най-важно за развитието си – свири в унисон със слушането на любими хитове като „Mud Slide Slim and the Blue Horizon” на James Taylor. Коз отчита значението на Pat Metheny, Stevie Wonder, David Sanborn, Michael Brecker и Tower of Power като важни влияния по професионалния му път. Признава и ранното влияние на саксофониста Tom Scott, който му е оказал силна подкрепа в ранните години на съмнения.
През 1986 г. Дейв се дипломира в Калифорнийския университет UCLA в специалността масови комуникации и само седмица след дипломирането решава да си даде шест месеца, за да пробва шанса си да се препитава като професионален музикант. Само седмици след това решение той става член на групата на Bobby Caldwell и това е неговият първи професионален ангажимент. В останалите няколко години до края на 80-те Koз свири като придружаващ музикант на много банди, концертира на турне с групата на пианиста Jeff Lorber, който е впечатлен от възможностите на саксофониста. Дейв става член на групата на Richard Marx и концертира с него до края на осемдесетте. По същото време, заедно с лидер-саксофониста Tom Scott, свири в шоу-програми.
Солова кариера
Голяма рядкост е един от хиляди музиканти да бъде забелязан от критиката още при старта на кариерата си и Дейв Коз има това щастие. След близо 20 години успешна солова кариера Дейв Коз е един от зрелите и най-изявени и влиятелни музиканти в съвременната музика, джаз-музикант със световна слава и успехи, както и голямо вдъхновение за други начинаещи музиканти.
Още през 1990 г., Коз решава да започне солова кариера и първите му албуми – Lucky Man (1993) и The Dance (1997), придобиват статут на златни, а по-късния също златен албум Saxophonic (2003) получава две номинации за наградата Grammy.
С помощта на Jeff Lorber през октомври 1990 г. младият Дейв Коз прави соловия си дебют с наречения на негово име албум – „Dave Koz”. Този албум утвърждава Дейв като интригуващ артист в съвременния джаз. Създавайки стилистични мостове между зрелия съвременен и модерния джаз, критиците не могат да определят стиловата позиция на Коз. Дейв също е затруднен да се самоопредели стилово. Той нарича своя стил честен, извиращ от сърцето, и това е единственият шанс според него да „хванеш” публиката си за гушата. Тогава няма значение какъв е стила, в който свириш. Самият той не се счита за джаз-музикант и заявява, че свири поп-музика. Коз още при старта впечатлява с вдъхновената си музика. Дебютният му албум получава щедра оценка от музикалната критика и печели престижни награди. Интернационалната му кариера започва непосредствено след това с първите успехи в Азия, с двойно-платинен статут в Малайзия и златен статут в Сингапур. Успява да пласира и сингъла „Emily“ на първо място в класациите на Филипините, Малайзия и Хонк-Конг. В САЩ също печели популярност. Първият му албум стои 25 седмици в класацията на Billboard’ за съвременна музика и дава живот на първият му сингъл „Nothing But the Radio On“, който отива в челото на класацията. Този успех отваря големи възможности пред Дейв и това се дължи не само на възможностите му като музикант, но и в голяма степен и на щедрата му харизматична натура.
През 1991 и 1992 г, Коз редовно свири в групата на Arsenio Hall Show, носеща името „The Posse”. Свири и в телевизионните сапунки General Hospital, Family Matters и в тийнеджърския телевизионен хит – Beverly Hills 90210.
През 1993 саксофонистът издава своя втори албум с името Lucky Man. Албумът не само му носи по-високи печалби от първия, но изхвърля Дейв Коз във висините на музикалната индустрия. Lucky Man прави от Дейв световна звезда и албумът прекарва цели две години в класацията на Billboard’ за съвременен джаз, достигайки златен статут. Отчасти отговорен за този успех е сингълът „Faces of the Heart“ написан в съавторство с брат му Джеф Коз. Това парче добива голяма популярност чрез сапунката General Hospital. Коз се пуска в първото си солово турне през 1993, изнасяйки 132 концерта, при пълни зали и в същото време е подгрявал сцената за концертите на Майкъл Болтън.
В следващия албум The Dance участват някои изключителни музиканти като Burt Bacharach, BeBe Winans, Luther Vandross, Montell Jordan, Chris Botti, and Jonathan Butler. Поканени са в албума заради тяхното вдъхновение, което е принос към албума. Албумът е наречен така, заради приликата с танца, когато работиш с различен гост-музикант във всяка отделна песен, както се случва в „The Dance”. В същия албум вокалната партия в „Careless Whisper“ се изпълнява от Монтел Джордън (Montell Jordan), който звучи просто, чисто и зряло.
През 2007 г. Дейв Коз издава великолепния албум с филмова музика “At the Movies”. Албумът е продуциран от легендарният Фил Рамон (Phil Ramone) и е почит към вечните филмови мелодии. Този албум престоява 12 седмици на върха на класацията на Billboard за съвременен джаз и с него Дейв получава втората си номинация за Грами.
През 2008 г. Дейв Коз издава албума си Dave Koz: Greatest Hits, който съдържа освен хитови парчета и четири съвсем нови.
През октомври 2010 г. албумът на Дейв Коз Hello Tomorrow е обявен за “Best Smooth Jazz Album of 2010” в класацията на iTunes и пласира два сингъла на първо място в класациите. Продуциран е от вездесъщият Маркъс Милър и в него се изявават цяла плеяда звезди на джаза като Herb Alpert, Jonathan Butler, Brian Culbertson, Sheila E., Boney James, Jeff Lorber, Keb’ Mo’, Ray Parker, Jr., Lee Ritenour и Christian Scott. Самият Маркъс Милър се изявява и на баса. Повечето от парчетата в албума са дело на Дейв. Албумът представлява заслужена кулминация на способностите на един истински надарен музикант.
Радиоводещ
През 1994 г., Коз започва да води радиопрограма, The Dave Koz Radio Show, представяйки последни новини и интервюта с музиканти във формата „кой, кой е”. Участва като ко-водещ и в предаването за джаз The Dave Koz Morning Show в продължение на 6 години.
Коз става и водещ на шоуто Personal Notes with Dave Koz – двучасово седмично алтернативно шоу за възрастни, което стратира на 21 януари 1995 г. Притесненията му, че няма да бъде добър водещ и не така интересен за публиката, бързо се изпаряват, защото шоуто става извънредно популярно и се препредава от над 100 различни радиостанции. Артистичната му харизма спомага да води интересни интервюта в ефир с музикални легенди като Ал Жиро (Al Jarreau), Стенли Кларк (Stanley Clark) и Анита Бейкър (Anita Baker). Въпреки че самият е звезда и успешен музикант, Коз показва емоции и уважение на истински музикален почитател, когато разговаря с големите музиканти. В различни медийни интервюта Дейв подчертава, че един от върховете в неговата кариера е възможността да свири на официалното парти по встъпване в длъжност на президента Бил Клинтън с такива легенди като Грувър Вашингтон Дж. (Grover Washington Jr.) и Том Скот. Когато в предаването си Personal Notes има възможност да интервюира и своя идол Дейвид Сенборн (David Sanborn) през цялото време на интервюто не спира да излива своите адмирации към него.
През 2002 Коз стартира собствена записваща компания, Rendezvous Entertainment, заедно с Frank Cody и Hyman Katz, която набира средства за фондация в полза на деца с тежки, животозастрашаващи болести. За тази цел той продава и три марки собствени вина и всичките средства отиват в полза на фондацията.
През 2006 г. Дейв Коз е избран да води в Лос Анджелис ново Smooth Jazz шоу, което се предава във всички щати. Коз и Рамзи Люис (Ramsey Lewis) са единствените две персони в т.н. Smooth Jazz , които водят две отделни шоута в една и съща седмица. Той често интервюира в телевизионни програми известни музиканти и свири заедно с тях в телевизионното студио, като ръководи и собствена банда за целите на шоуто.
Заедно с Дейв Коз
По друга пътека
Въпреки че Koz печели световна слава твърде млад, в интервю за Chicago Tribune Magazine Дейв казва „Бих искал да прекарам повече време, работейки върху опознаване на самия себе си.“ Многото концерти, участия в шоу-програми и други активности го лишават от лично време. След албума Lucky Man Дейв решава, че е време да направи както професионални, така и лични промени в живота си. За да успокои ритъма на концертния си живот, през 1996 г. Дейв се мести от дома си в Лос Анжелис в посока северна Калифорния. Преместването обяснява по следния начин: „Аз съм на тридесет и три и бих искал повече баланс в живота си. Прекарах десет години в концерти и преследване на кариерата си, загърбвайки простите неща като да се погрижиш за собственото си здраве и щастие, както и това на семейството си. За мен всичко беше свързано с работата ми. Мисля, че животът е повече от това да концертираш и продаваш албуми и затова искам промяна в живота си и нов фокус.’“
Албумът на Коз Off the Beaten Path (Capitol Records 1996) е почти изцяло резултат на тази физическа и ментална промяна в живота му. Вместо обилието от ударни и синтезатори, албумът е с повече интимност и задушевно звучене. Инструментите, използвани в него, не са точно от сферата на джаза – мандолина, хармоника и различни китари, и придават едно по-различно звучене на албума, по-близо до американските музикални корени. „Това е различен звук за мен и моите почитатели“, казва Koz пред Jazziz magazine. „Това е логическа прогресия на моята по-ранна музика. Това не е самоцелна промяна или нарочен скок в друг вагон. Този звук сам ме намери.» В този албум Коз прави и своя вокален дебют заедно с бившата вокалистка на Fleetwood Mac – Stevie Nicks, а саксофонът му звучи по-раним и с повече чувственост от всякога преди това.
Албумът Off the Beaten Path е концептуален за Коз. Две от парчетата в албума – „Let Me Count The Ways” и „Don’t Look Back“ станаха световни хитове.
Вместо епилог:
През април 2004 г. в интервю за гей-списанието The Advocate Дейв Коз признава публично, че е гей и започва активно участие в кампании за защита на хората с различна сексуалност. По-късно през същата година той е обявен, в юнския брой на списание People, за един от „50-те най-желани ергени“. През 1992 г. свири на церемонията по стъпване в длъжност на президента Бил Клинтън. През октомври 2010 Коз изпълни «Start All Over Again“ в сериала „Отчаяни съпруги” (Desperate Housewifes) сезон 7, епизод Let Me Entertain You, заедно с певицата Dana Glover и това парче стана световен хит. През септември 2009 г. Дейв Коз получи и звезда на алеята на славата в Холивуд. Той е активен участник и в кампании за набиране на средства и подкрепа на талантливи деца.
На въпроса как се определя като музикант, Дейв отговаря:
„Никога не съм се считал за джаз-музикант. Въпреки, че съм се учил от големите майстори — John Coltrane, Charlie Parker, Sonny Stitt и Dexter Gordon. Това не е точно за мен. Израснал съм с pop и R&B. Аз съм по-близо до музиката на Tom Scott и David Sanborn. Музиката им е толкова опростена. Музиката им е непосредствено достъпна – те свирят за хората. Защото без думи инструменталистът трябва да работи двойно повече, за да пресъздаде емоциите си. Всяка нота трябва да говори за нещо. Аз правя инструментален поп. Това е, което обичам. Чувствам се благословен, защото звуците ми докосват хората. Моят път е ясен.”
