На 07.02.2017 г. почина датския цигулар Свен Асмусен (Svend Asmussen), най-старият джазмен в света. Само три седмици не му достигнаха, за да отпразнува своята 101-ва годишнина (роден е на 28.02.1916 г. в Копенхаген). Така той не можа да дочака излизането на подготвената за печат история на джаза в Европа, в която нему е отредено почетно място. Подобно признание той има и в комплектованата в момента петтомна The Oxford History of Jazz in Europe (OHJE), която обхваща периода от 1918 до 2010 година. Свен Асмусен присъства активно във всичките пет дяла на тази история, а по ирония на съдбата последната му публична проява е точно през 2010 година.
Датският джазмен, известен и като The Fiddling Viking, произхожда от семейство на музиканти. Заниманията му с инструмент започват от най-ранна детска възраст – първоначално с пиано, а сетне и с цигулка. В началото на 20-те години на миналия век той чува американския джазов цигулар Джо Венути (Giuseppe „Joe“ Venuti) и, пленен от непознатата музика, окончателно ѝ се посвещава. По-късно върху него оказва влияние и друг американски джазов цигулар – Стъф Смит (Hezekiah „Stuff“ Smith).
Свен Асмусен следва в Музикалната академия на Копенхаген, но не я завършва. Още 17-годишен той поема по пътя на професионалното си развитие в поп музиката и джаза, свирейки още на вибрафон, флейта, конги, изявявайки се и като певец крунър. Работейки на круизни кораби, той музицира с Жозефин Бейкър, Фетс Уолър и други знаменити фигури в джаза и популярната музика. Има и собствени състави, сред които по-късно се открояват Svend and His Unmelancholy Danes, както и вокално-инструменталното трио Swe-Danes (с шведската певица Алис Бабс).
Втората световна война го принуждава да премине в нелегалност, защото нацистките окупатори ненавиждат и преследват джаза. Добре известно е, че Йозеф Гьобелс нарича джаза „дегенеративна музика“, „музика от джунглата“, а официалната пропаганда я окачествява като „жидоболшевишка какофония“. Асмусен, разбира се, поддържа свой оркестър и изнася тайни концерти, докато през 1943 г. е арестуван и заедно с голям брой датчани е хвърлен в берлински затвор.
Истинската международна популярност на цигуларя започва през 50-те години на ХХ век, когато той си партнира с Бени Гудмън (в некролога за смъртта му в. „Вашингтон поуст“ публикува снимка на двамата от 1950 г.), Лайънел Хемптън, Джон Луис от „Модерн джаз куортит“ и други знаменити джазмени, между които и Дюк Елингтън. Впечатлен от изкуството на датчанина, през 1963 г. Дюк Елингтън го кани в Париж за записите на албума Jazz Violin Session. В сеансите участват още двама цигулари – постоянният член на биг бенда на Дюк Рей Нанс (Ray Nance) и Стефан Грапели (Stephan Grappelly).
По неизвестни причини тази LP се появява на пазара едва през 1976 година. А Стефан Грапели и тогава, и за напред продължава да държи в сянката на своята популярност Свен Асмусен. Което не е съвсем логично, защото Грапели е специализиран само в един стил на джаза – суинга – и до края на живота си не посяга към друго направление.
Докато датчанинът е полистилист, а освен това е актьор, занимава се и с живопис. Но между двамата няма остро съперничество. Те дори участват заедно в различни проекти, какъвто е случаят с албума The Violin Summit (Atlantic, 1966) при участието още на Стъф Смит и много младия тогава Жан-Люк Понти (JeanLuc Ponty), както и в Two of a Kind (Polydor, 1968). Сътрудничеството на датчанина с други джазови цигулари продължава и на фестивала в Монтерей през знаменитата 1967 г., където свири с Рей Нанс и отново с Жан-Люк Понти.
Друг широко популярен джазмен, с когото Свен Асмусен поддържа траен творчески контакт, е Туутс Тилманс – мултиинструменталист като датчанина, но все пак популярен като мундхармонист. През 1972 г. те записват албума Toots & Svend (Sonet Records), Yesterday and Today (A&M Records). Свен се радва на много продължителна творческа активност, каквато – защо ли? – е присъща на не малко от ветераните в джаза. Последният си концерт той изнася през 2010 г., след което получава инсулт. Дясната му ръка остава трудно подвижна, което означава край на кариерата му като музикант. Той е на 94 години. Останалите шест прекарва у дома си в Копенхаген, където и издъхва.