В предишната част, посветена на Кийт Джарет, видяхме, че основни жалони в професионалното развитие на музиканта са участието му като член (4-месечно) на бенда на барабаниста Арт Блеки „Джаз месинджърс“ (1965 – 1966) и в квартета на саксофониста Чарлс Лойд, който насърчава соловите изяви на талантливия пианист. Благодарение на Лойд и на мениджъра Джордж Авакян, Джарет става известен и ценен в средите на познавачите на тази музика. В края на ангажимента си с Чарлс Лойд Авакян убеждава звукозаписната компания „Атлантик“ да запише албум с лидер Кийт Джарет. Партньори на пианиста са авангардният басист Чарли Хейдън и бившият барабанист на Бил Евънс – Пол Мошън. За последния Джарет казва в интервю за Даун бийт от октомври 1974 г.: „Знаех, че той е бил барабанист с Бил Евънс и всичко, което бях слушал от него, показваше голям вкус и че той беше много музикален, но по-скоро скован. По-късно открих, че от него се искаше да свири по този начин.“ От тази резерва по отношение на Пол Мошън става ясно, че за пианиста основно качество на неговите партньори е спонтанността. Такъв иска да бъде и самият Джарет. А за албума на триото Чарли Хейдън признава в списание Мюзишън (1979): „ Той (К. Джарет – С.А.) е първият пианист, с когото бях свирил, който изоставяше хармоничната структура на някои теми и свиреше свободно.“
Джарет като част от септета на Майлс Дейвис през ноември 1971
(https://bg.wikipedia.org/wiki/)
В следващия албум на триото две композиции („New Rag“ и „Old Rag“) свидетелстват за възхищението на Кийт Джарет от Скот Джоплин. Когато в 1968 г. питат Кийт Джарет кои три плочи би взел със себе си, ако трябваше да живее на необитаем остров, пианистът отговаря: „Ако трябва да сложа плоча на моя грамофон, тя няма да бъде джаз, а някой албум на „Бийтълс“. После бих слушал албума, който Сони Ролинс и Колман Хоукинс записаха заедно. И накрая една плоча, която съм слушал хиляди пъти – „Footloose“ на Пол Блей.“
През есента на 1969 г. по повод на турне в Дания с участието на басиста Гъс Немет и барабаниста Боб Вентрола пианистът споделя пред Франсоа Постиф: „Когато свиря, много се изразявам външно. Все правя гримаси, смея се, подскачам, жестикулирам като в живота и немалко хора, които ме виждат така, мислят, че съм много по-сдържан извън сцената на моето пиано. Всъщност аз се чувствам добре единствено в музиката.“
Като пианист Кийт Джарет еволюира по посока на все по-осъзната индивидуалност. Неговият стил, смесващ няколко влияния – на Скот Джоплин, Бил Евънс, Пол Блей – звучи все повече със собствен глас по отношение на хармоничните рамки и ритмиката. Любимият му барабанист Джак Дежонет, който е и пианист, казва за него: „Нещо, с което Кийт ми направи силно впечатление, е това, че той поддържа истинска любовна връзка със своето пиано. (…) И аз се опитвам да правя същото с ударните инструменти.“ Неслучайно Дежонет е канил многократно Кийт Джарет да свирят заедно. Джарет все отказвал до основаването през 1983 г. на триото „Стандарти“.
Но да откаже на Майлс Дейвис е било неразумно. Така след първи отказ през 1970 г. Джарет приема предложението на Майлс да бъде един от пианистите в оркестъра, редом с Чик Кърия и Хърби Хенкок. Прочутият тромпетист вече е убеден привърженик на електрифицираните инструменти. Кийт е против това, но си дава сметка за изключителните музикални качества на Майлс, когото нарича „автентичен минималист“. Признанието на Джарет за наученото от Дейвис е ценно. Иска ни се и да не беше толкова общо: „Той (Майлс – С.А.) ми каза неща, за които никой не ми беше говорил, само няколко думи за музиката, но те бяха многозначителни. Каза ми ги насаме, когато другите музиканти от групата ги нямаше.“
Макар че ненавижда електрониката и е убеден привърженик на акустичното пиано, Кийт остава 18 месеца в оркестъра на Майлс – до края на 1971 г. След като Чик Кърия напуска, Джарет ще бъде единственият пианист в оркестъра. През месеците, прекарани в групата на един от великаните в джаза, Кийт си дава още по-ясно сметка за качествата си на пианист.
Малко след това основава първия си квартет. В него участват саксофонистът Деви Редман, басистът Чарли Хейдън и барабанистът Пол Мошън. С този квартет Джарет записва три албума: The Mourning of a Star, El Jucio (Присъдата) и Birth. Освен на пиано, в тях Джарет свири на саксофон (сопрано), на стоманени барабани и на конга. След успеха на турне в Северна Европа Джарет записва в студио първия си самостоятелен албум, Facing You – синтез на пианист с виртуозна техника и с вкус към прекрасни мелодии, поднесени с много суинг.
Успехът на този албум слага край на периода „сайдман“ за Кийт Джарет. Прави впечатление, че по това време пианистът изпълнява на концерти предимно собствени композиции, а не стандарти. С Facing You Кийт Джарет се утвърждава като един от великите пианисти в съвременния джаз. За този албум Жан-Пиер Джаксън пише: „Той (Кийт Джарет – С. А.) задава по един конструиран начин музикалния свят на Кьолнския концерт, който е по-спонтанен“.
Кийт Джарет: „Джазът е музика на сърцето“.
https://cao.bg/kiyt-dzharet-dzhaz-piano-otkrovenie/
През следващата 1974 г. Джарет става лидер на нов, т. н. „европейски квартет“. В него водеща роля има норвежкият саксофонист Ян Гарбарек. Басист на квартета е Пале Даниелсон, а барабанист – Йон Кристенсен. Сред албумите на европейския квартет внимание заслужават Bilonging, My Song и Staircase. Успоредно с това Джарет свири и с американските си партньори. От тяхната звукозаписна дейност ви препоръчвам да слушате албума Shades. Впоследствие мениджърът на Джарет Манфред Айхер организира европейско турне с 18 солови концерта на Кийт Джарет. Последният концерт е в нюйоркската зала „Филхармоник хол“ в края на 1973 г.
По това време пианистът страда от болки в гърба, които го принуждават да носи корсет и да ляга при първа възможност. Въпреки физическите трудности, Джарет продължава концертната си дейност и издава три плочи под заглавието Keith Jarrett Solo Concerts: Bremen, Lausanne. За разлика от Facing You, записан в студио, въпросните албуми са реализирани от концертни записи на живо.
По подобие на кутията с трите плочи Кийт Джарет записва впоследствие още петнадесет албума със солови изпълнения. Най-прочут е албумът по концерт на Джарет в Кьолнската опера от 24 януари 1975 г. Известен е като Кьолнският концерт. На него пианистът импровизира свои композиции, съчетаващи музиката на романтизма с прекрасни джазови мелодии, поднесени с блестящо чувство за суинг. Лявата ръка на Джарет използва системно повтарящи се мотиви (остинато), докато дясната импровизира, често пъти в стила фрий. Въпреки умората и лошото пиано, музиката от този концерт оказва магическо въздействие върху слушателите.
Нещо повече, Кьолнският концерт разширява значително броя не почитателите на Джарет. Те са не само джаз фенове, но и любители на класическата музика. Плочата от Кьолнският концерт е сред най-разпространените джазови албуми. Със своите над 4 милиона продадени екземпляри Кьолнският концерт се нарежда до шедьоври на модерния джаз, каквито са Kind of Blue на Майлс Дейвис и Time Out на Дейв Брубек. А по това време Джарет е само на 29 години.
Пред списание Даун Бийт от 10 октомври 1974 г. той прави своеобразна равносметка и на този албум, и на своя музикален път, изпълнен с много успехи: „ Единственото нещо, което ме е ръководило в моите музикални изяви, е да не се отъждествявам с вече направеното. Това е може би най-важното – не само в изкуството, но и в живота. (…) Ако се отъждествявам с това, което свиря, няма да чуя какво следва после, това важи особено за соловите изпълнения. Не можете да импровизирате, ако се слушате какво правите и го смятате за своя находка.“ Джарет умее да слуша другите, но смята, че музиката е нещо повече от музиканта. Благодарение на нея той надскача себе си.
Макар че свири неведнъж с Ян Гарбарек и Чарли Хейдън, тоест с музиканти от европейски и американски квартети, в 1976 г. Джарет слага край на американската си група, за да се посвети занапред – до 1982 г. – на европейската.
Междувременно в личния му живот настъпват важни промени. В началото на 1978 г. му се ражда втори син от Марго. Но с нея животът на вечно отсъстващия от къщи музикант става все по-труден. През следващата 1979 г. двамата се разделят. Но Кийт не остава ерген дълго време. Същата година той се жени за Роуз Ан Колавито, която познава от 5 години. Кийт Джарет започва нов живот – по-възвишен, по-духовен в музикално отношение.
По това време той чете и попада под силното влияние на Джордж Иванович Гурджиев, грък от арменски произход, починал преди 30 години (в 1949). Този гуру е и музикант, свири на пиано своите мистични композиции, записани в албума Sacred Hymn. Към тях Джарет изпитва и възхищение, и резерви. Последните са продиктувани от факта, че в композициите, изпълнявани от Гурджиев, няма ентусиазъм, това, с което според Джарет музиката ни надгражда.
Когато в началото на 80-те години Гурджиев престава да бъде на мода, Джарет навлиза в нов период от своята музикална кариера. В 1983 г. той основава трио с барабаниста Джак Дежонет и басиста Гари Пийкок. Наричат го „Стандарти“. Наименованието е показателно. Освен че между тримата музиканти има професионален афинитет и между тях се заражда истинско приятелство, новото в музиката на триото е изключителното внимание, отдавано на традиционните и модерните стандарти в джаза и в популярната музика. Тук откриваме решаващото влияние на Real Book ̶ четиво на Джарет от младежките му години, своеобразна енциклопедия на джазовите схеми, партитури и стандарти.
Кийт Джарет композира от детска възраст, но когато се обръща към стандартите, композиторът минава на заден план и отстъпва на импровизатора. С изпълненията си на стандарти музикантите от триото показват, че при големия джаз, а и в голямото изкуство изобщо, новото се ражда от старото. За ролята на импровизацията Джарет казва: „Виждате в каква степен тази музика е плод на импровизация при опита ни да свирим пиеси от други композитори.“
Изборът на стандартите, които триото ще свири, е сравнително лесен. Лидерът е изготвил списък със стандарти и пита своите партньори: „Обичате ли тази пиеса?“ Когато отговорът е положителен, тримата са заемат с подготовката на въпросния стандарт. За своето 35-годишно съществуване триото е издало близо 30 албума. Всички те са шедьоври, които трябва да слушаме.
Здравето на Кийт Джарет непрекъснато се влошава. Пианистът страда от болест, която неспециалистите наричат „хроническа умора“. Затова през годината 1997 концертна и звукозаписна дейност на пианиста няма. Но благодарение на силната си воля и на успешното лечение, Джарет подновява своите изяви. Така се ражда албумът, посветен на втората съпруга Роуз Ан, The Melody at Night with You. В него пианистът постига простота на мелодията, към която винаги се е стремял.
Всеки опит за представяне на творчеството на Джарет трябва да признае заслугите на пианиста като изпълнител на класическа музика. Най-общата представа за разликата между класиката и джаза е, че последният залага на импровизацията, докато европейската класика отрежда водещо място на композицията. В действителност нещата са по-сложни. От една страна, съвременната класическа музика включва елементи на джаза: части от партитурите са предназначени за импровизация, ударните инструменти играят все по-голяма роля, докато другите инструменти разширяват своите функции.
При автори като Игор Стравински и Дариус Мило наблюдаваме академичен суинг. От друга страна, джазът еволюира благодарение на своите композитори, които отреждат място на импровизацията, като преминават от диатонични към хроматични акорди и в крайна сметка създават политонални и модални пиеси или пък такива, чиято хармонична схема не е организирана предварително. Тези общи черти между джаза и класическата музика обясняват защо някои джазмени използват елементи, заимствани от класиката. В концертите си на класически композитори Кийт Джарет не прави това. Когато свири класическа музика, Джарет не я вкарва в джазови структури.
Такъв е подходът на пианиста, когато записва между 1987 и 1990 г. композицията на Бах „Добре темперирано пиано“. Същото може да се каже и за шедьовъра на Бах „Голдберг вариации“ в изпълнение на Кийт Джарет. Ще добавя, че в периода между 1994 и 1998 година Джарет свири моцартови композиции за пиано, след като преди това е записвал свои изпълнения на пиеси на Барток и Шостакович. Класическите изпълнения на пианиста показват, че музиката, макар и разграничавана, е една.
През 2018 г. (февруари и май) Кийт Джарет получава два инсулта, вследствие на които се парализира от лявата страна. На 4 септември 2020 г. почива басистът Гари Пийкок. Неговата смърт слага край на триото „Стандарти“.
Днес Кийт Джарет е жив, но повече не може да свири. Ще трябва да се задоволяваме с многобройните му албуми. А техният брой сигурно ще нараства през следващите години, за да поддържа жива любовта ни към този забележителен майстор на пианото.