Стан Гец, един от най-талантливите тенор-саксофонисти на 20 век, е известен с прозвището Звукът (The Sound). Саксофонът на Гец пленява с топлия си тон, със стройните си фрази и с неизчерпаемото си въображение, което обаче никога не губи чувство за мярка, без да попада в клопката на общите места и клишетата. Гец се слави като най-задушевният романтик на саксофона в джаза след Втората световна война. Джазменът има всъщност много лица. Той впечатлява не по-малко с „мъжествения“ си стил, заради който е желан партньор и за най-твърдите бибоп музиканти. Мнозина смятат – не без основание – Гец за най-добрия приемник на гениалния Лестър Йънг. Наистина, ако трябва да търсим образец – за една история на джаза това е полезно – фигурата на Лестър Йънг излиза на преден план. Но в ранните си години Стан Гец изпитва също така влиянието на Чарли Паркър, а оттам и на бибопа. До края на живота си Гец демонстрира виртуозна техника, напомняща тази на Паркър и Гилеспи. Мекото звукоизвличане е отличителна черта в стила на Гец. С изящната си, нюансирана фразировка той въплъщава най-убедително идеята за красота в модерния джаз. Разбира се, в това изкуство, както и в повечето художествени жанрове, всеки автентичен творец отстоява своя идея за прекрасно. За красотата в джаза обаче не можем да говорим без основополагащи ориентири, без музиканти, които целят не толкова да обновяват своето изкуство, колкото да ваят съвършени форми. Ще се огранича с два примера – на кларинетиста Бени Гудман и на пианиста Оскар Питърсън. Мястото на Стан Гец е сред тях. Публиката възприема възторжено техните изпълнения не с мисъл за историята на джаза, а спонтанно, непринудено.
https://jazzinmarciac.com/concert/stan-getz
Докато формулирам тези общи оценки, пръв си давам сметка, че те се нуждаят от конкретни факти. Следващите редове са опит в това отношение.
Стан Гец е роден на 2 февруари 1927 г. във Филаделфия, САЩ1. Произхожда от семейство на украински емигранти. Баща му, Александър Гайецки, бил войник в руската царска армия. Искал да получи офицерско звание, но поради еврейския си произход повишението се оказва невъзможно. Така, след няколкогодишни митарства из Европа, се решава да емигрира в САЩ. Малкият Стан изявява много рано музикалната си надареност. Като ученик свири класическа музика на контрабас, по-късно и на фагот. В същото време припечелва по някой долар, свирейки на кларинет по сватби. За тринадесетия си рожден ден получава от баща си саксофон. Подаръкът ще определи целия му живот. Две години по-късно младежът дебютира като тенор саксофонист в оркестъра на тромбониста Джак Тигарден, бивш партньор на Луи Армстронг. Девет месеца след това Тигарден, отличен музикант, но лош мениджър, е принуден да разпусне своя оркестър. За младия Стан Гец ще последва продължителен период на краткотрайни ангажименти с оркестрите на Дейл Джоунс, Стен Кентън, Джими Дорси, Бени Гудман. Известно време работи и с Джин Роланд, тромпетист и аранжор. Роланд формира експериментална група с четирима тенор саксофонисти – Стан Гец, Джими Джуфри, Зут Симс и Хърби Стюарт (заместен впоследствие от Ал Кон). Заради близките им музикални пристрастия ще ги наричат „Четиримата братя“. По-късно Джими Джуфри композира пиесата „Four Brothers“, в която се откроява неподражаемият звук на саксофона на Гец. За изпълнението на четиримата тенори Лестър Йнг, комуто и четиримата се възхищават, ще каже: „Никога не съм слушал саксофонна секция да свири така. Мога да ги слушам безкрайно.“
В 1947 г. двадесетгодишният саксофонист постъпва в бигбенда на Уди Херман. Там намира отлична среда за изграждане на своя стил. Музикантите на Херман са закърмени със суинга, но проявяват жив интерес и към бибопа. Появата на бибопа в средата но 40-ти години запленява младия музикант. Стан е слушал често на нюйоркското „52 авеню“ шеметните импровизации на Чарли Паркър и Дизи Гилеспи. Първите звукозаписи на Гец са в стила бибоп от 1946 г. ‒ в компанията на барабаниста Макс Роуч и пианиста Ханк Джоунс. За съжаление, не разполагаме с изпълнения на Гец от това време. В оркестъра на Уди Херман Гец се сближава с Ралф Бърнс, пианист и аранжор. „Аранжиментите му – казва Гец – не бяха много сложни, но там всяка фраза трябваше да си дойде на мястото. […] Той написа за мен „Early Automn“ (Ранна есен). Соловите изпълнения на Гец в тази композиция му осигуряват първия индивидуален успех, впечатляват със своята оригинална красота. Етерният звук на тенора се носи над оркестъра, преди да се извиси в други селения. Изказът на Гец е сдържан, близък до шепот, изпълнен със завладяваща меланхолия. Зад всичко това усещаме обаче една невидима арматура, строга конструкция, еднакво чужда на автоматичните рефлекси и на лесния сантиментализъм. Историята на джаза отделя специално място на изпълнението на Стан Гец в „Early Automn“. То се смята за предтеча на кул джаза, който Майлс Дейвис лансира с албума си Birth Of The Cool (1949). Гец потвърждава за пореден път, че в историята на всяко изкуство новаторството има своите корени, предхожда се спонтанно от предтечи. Човешкото творчество се оказва по-богато от представата на художествен прогрес.
Едно е безспорно: тенор саксофо-нистът Стан Гец се утвърждава още в края на 40-те като един от най-самобитните и изящни джазмени на своето поколение. В 1949 г. Гец напуска бенда на Уди Херман, особено заради изморителните концертни пътувания. Той вече има семейство, родил му се е и син, предпочита да работи на място. В края на годината формира свой квинтет с двама от най-добрите бибоп изпълнители ‒ пианиста Ал Хейг и барабаниста Рой Хайнс. През 1950 г. свири с Майлс Дейвис, открива младия пианист Хорас Силвър, чийто маниер свързваме със стила „фънки“. Следващата година включва в състава си китариста Джими Рейни. В края на 1951 г. Гец влиза в контингента на Норман Гранц – един от най-успешните мениджъри в историята на джаза, основател на прочутите концерти Jazz At The Philharmonic (JATP). Идеята на Гранц относно JATP се оказва изключително плодоносна. Мениджърът събира в общ проект изтъкнати музиканти, които преди това не са работили заедно. Въпросните музиканти записват албум, съставен главно от стандарти или от импровизирани пиеси. Идеята на Гранц показва, че в джаза искрите между големите творци преминават без предварителна подготовка и раждат шедьоври. Така по проекти на Норман Гранц през 50-те години Гец ще свири с тромбониста Джи Джи Джонсън, с баритон саксофониста Джери Мълиган, с тромпетиста Чет Бейкър и с много други първокласни музиканти. В 1958 г. Гец записва албум с триото на пианиста Оскар Питърсън. Тогава пианистът казва на Гец: „ти не си от кул течението, ти си параходът“. Питърсън използва тази метафора, защото отлично долавя взривоопасния, топъл стил на Гец.
Тромпетистът Дизи Гилеспи, гениален основоположник на бибопа, човек с организаторски качества и педагогическо чувство, забелязва талантливия саксофонист. Първият им албум Diz And Getz е от 1953 г. За него освен Гец Гилеспи е поканил все майстори-инструменталисти: Хърб Елис (китара), Оскар Питърсън (пиано), Рей Браун (контрабас) и Макс Роуч (ударни). В 1958 г. отново под ръководството на Дизи Гилеспи Гец участва в култовия албум For Musicians Only. Заглавието „Само за музиканти“ е подвеждащо, доколкото албумът е блестяща популяризация на трудния бибоп стил, тоест музиката в него е предназначена не само за музиканти. В албума водещите фигури са Дизи Гилеспи, Стан Гец и алт саксофонистът Сони Стит, чийто стил е считан за най-близък до стила на Чарли Паркър2. Когато в определен албум или на концертната сцена участват двама или повече изпълнители на един и същи инструмент, обикновено се говори за „дуел“ между тях. Не обичам тази дума, назоваваща конфликтни ситуации, завършващи с раняването или смъртта на един от участниците. Предпочитам да говоря за надсвирване. В случая бясното темпо, в което ни увличат Гилеспи, Гец и Стит, е ярко доказателство за музикалните възможности на саксофониста.
В началото на 60-те години кариерата на Гец достига нов връх в джаза. Безпрецедентният успех на Стан Гец в новия бразилски жанр „боса нова“ го нарежда до „Бийтълс“ ‒ най-популярната рок група на времето. Как стига Гец до тази музика, на пръв поглед чужда на неговия маниер? В 1959 г. Жоау Жилберту, бразилски китарист и вокалист, записва плочата Chega de Saudade (Стига вече) по музика на бразилския композитор Антониу Карлус Жобим. Албумът става хит в Америка и лансира модата на „боса нова“ в северната част на континента. В 1962 г. китаристът Чарли Бърд, който е пребивавал две години в Бразилия, свирил е с местни музиканти и се е върнал в САЩ с много партитури, предлага на Стан Гец да запишат албум с музика от Жобим. Гец приема: композициите на Жобим звучат твърде различно от познатите шлагери, вписват в тях нови хармонии, отзвук от мюзикълите на Бродуей и в Холивуд. Търсещият дух на Гец долавя в тях възможност да ги допълни и пригоди към вкуса на северноамериканската публика. Така се ражда албумът Jazz Samba. Успехът му е огромен. Песни като „Desafinado“, „Samba Triste“, „Baia“ звучат по всички радиостанции и джубоксове. Jazz Samba е сред най-продаваните албуми на всички времена. Стан Гец, компрометиран като наркоман (снимки от опита му да открадне наркотик от една аптека са широко разпространявани), става звезда, която цял свят слуша с наслада. Един следващ албум Гец/Жилберту повтаря този успех. За него допринася и вокалният дебют на Аструд Жилберту, тогавашната съпруга на Жуау Жилберту. Гласът на Аструд звучи по детски и това придава особен чар на нейните изпълнения. Едно от тях „Момичето от Ипанема“ („The Girl From Ipanema“) жъне световен успех. На 9 ноември 1964 г. групата на Гец и Жилберту свири в престижната зала „Карнеги хол“. От този концерт се ражда нов албум. Композициите на Жобим Quiet Nights Of Quiet Stars и The Girl From Ipanema се задържат 96 седмици (две години!) в класацията на влиятелното музикално списание Billboard. Стан Гец получава осем награди „Грами“ и баснословни хонорари, без които, признава той, не би могъл да плати образованието на сина си в престижни университети. Същата година (1964) квартетът на Гец свири с Аструд Жилберту в нюйоркския клуб „Go Go“. Записите от тези концерти са издадени в двоен албум на Verve – звукозаписната компания на Норман Гранц. Успехът на Гец в жанра „боса нова“ надига мощна бразилска вълна в американския джаз. Много джазмени, сред които Сони Ролинс и Зут Симс, записват свои изпълнения на „боса нова“. Никой от тях не достига съвършенството на Стан Гец. Подобен неочакван успех поставя на сериозно изпитание всеки музикант. По това време Стан Гец е на 35 години. Как ще продължи той своята кариера? Оставям този разказ за следващия брой.
(Следва)
1. За онези, които се колебаят между вариантите „Стан“ и „Стен“, ще кажа, че „Стан“ подхожда повече на славянското име на музиканта – Станислав, докато „Стен“ се явява съкратена форма на Стенли – американското малко име на Гец. По-разпространено е обаче името „Стан“. Към него се придържам и аз.
2. Между двамата има вече интимна връзка.