Предговор към книгата „Гигантите в джаза“
„Животът много прилича на джаза –
Получава се най-добре, когато импровизирате.“
Джордж Гершуин
Разбира се, всичко започна от Бийтълс през 60-те, първото музикално вдъхновение по моя дълъг път към джаза. В средата на 70-те, когато повечето ми приятели слушаха още класически рок, аз вече слушах американски соул и британски блус-рок. Това беше плавен преход към ново музикално течение, наричано тогава „джаз-рок“, а по-късно „джаз-фюжън“ – хармонична смес от рок, блус, фънк и соул, с или без брас-секция (саксофон, тромпет и тромбон). Като син на тромпетист, сърцето ми трепва, когато чуя брас – Chicago, Earth Wind and Fire, Tower of Power, Spyro Gyra, Crusaders, Weather Report, Yellowjackets, Fourplay… – групи, формирали музикалните ми предпочитания. Приобщаването ми към различните музикални течения в джаза започна именно с джаз-фюжън, с двама знаменити музиканти – Дейвид Санборн и Майлс Дейвис, които имаха съдбовно въздействие върху моя музикален вкус. Дейвид Санборн ме повлече с концептуалния си албум Straight to the heart. За първи път слушах джаз-фюжън, който ми въздейства като просветление и преминаване през входната врата към нов музикален свят. Излетях като совалка към лунните полета на съвременния джаз. Този летеж над всички музикални форми, свързани с джаза – от блус, през джаз-фюжън, до съвременен джаз – продължава до днес.
Втората ми съдбовна среща беше с музиката на Майлс Дейвис. След ерата на суинга, джазът излиза от ролята си на танцова музика за забавление и навлиза в етап на бурно развитие към по-сложни музикални форми, стеснявайки кръга на своите почитатели. В този изследователски период на развитие на джаза няма революционна музикална концепция, в която да не е участвал и развивал се творчески Майлс Дейвис – от бибоп, през куул-джаз, джаз-фюжън, до съвременен джаз. Неговото име блести с ореола на безсмъртните иноватори в джаза, затова е наричан от някои „титан на джаза“. Като крайъгълни камъни по пътя на жанра стоят концептуалните му албуми Kind of Blue, Birth of the Cool, Sketches of Spain… Албумът Bitches Brew, издаден през 1970 г., се счита за крайъгълен камък за направлението джаз-фюжън, което днес е вкопано дълбоко в корените на съвременния джаз. Тази трансформация на джаза, започнала през втората половина на 60-те и продължила през 70-те години на миналия век, бележи нов етап в развитието на музикалната форма с използване на елементи от различни музикални жанрове като рок, фънк и електронна музика, музикален подход, който промени класическите представи за джаза, като го изведе от стилистичните граници на неговата елитарност и започна да привлича интереса на по-широк кръг почитатели. Смелият експериментаторски подход на Дейвис проправи пътя за безброй музиканти към новата музикална форма, отворена към целия музикален свят, без да напуска импровизационните рамки на джаза. Комбинацията от джаз импровизация, върху фрагменти от рок, блус и фънк, използването на електронни клавишни инструменти и синтезатори, редом с класическите духови инструменти на джаза (саксофон, тромпет), съчетаването на сложни хармонии с достъпни ритми превърнаха съвременния джаз в любим музикален жанр на милиони любители на музиката. Стенли Нелсън, режисьорът на Birth of the Cool, последният документален филм за Майлс Дейвис, казва за него: „Майлс беше необикновен човек – в живота, любовта и музиката, изключителен артист, който никога не обърна поглед назад и който няколко пъти по време на своята кариера промени това, което си мислехме, че знаем за джаза, музиката и живота.“ За творческия подход на Майлс Дейвис в експериментиране на нови музикални форми говорят думите му: „Веднъж – грешка, втори път – идея, трети път – стил.“ Една чудесна интерпретация на това, какво всъщност е джазът – излизане от схематичното, свободна изява на идеята, импровизация в търсене на собствен тон и стил. Импровизацията е фундамент на джаза, онова, което превръща всяко майсторско изпълнение в неповторимо преживяване за публиката. Интегрирането на музикални мотиви от различни музикални жанрове демонстрира възможностите на джаза да бъде посредник между различни музикални традиции и култури, форма на взаимодействие между различни общности, световен културен феномен, обединяващ органично многообразни музикални жанрове, с влияние върху изобразителното изкуство, киноиндустрията, танците, литературата. Прозата на Харуки Мураками е увлекателна разходка и в света на джаза, музикалните партитури във филмите на Клинт Истууд са вдъхновени от блус и джаз, филмовите портрети на велики джаз-музиканти – Майлс Дейвис, Чет Бейкър, Чарли Паркър, Рей Чарлз и др. са истинско вдъхновение за любителите на киното и джаза. Джазът е възможност да кажеш много неща с малко ноти. Творчество и креативност в свободно движение през всички музикални форми, извън клишетата на музикалния пазар, които ограничават импровизационния полет. Роден в прегръдката на блуса и рагтайма, джазът притежава емоционална дълбочина и ритмична структура. Взаимодействието между блус и рагтайм в експериментите на духовите оркестри по улиците на Ню Орлиънс има решаваща роля в оформянето на звуковия пейзаж на ранния джаз, развивайки и популяризирайки колективната импровизация с вълнуващо и непредвидимо звуково изживяване. Музикалният продукт от тези експерименти по течението на Мисисипи и пътищата на Америка стига до Канзас, Оклахома, Сейнт Луис, Чикаго и Ню Йорк, превръщайки се във въздействаща и вдъхновяваща музикална експресия, оригинален символ на американската култура със силата на световен музикален феномен.
Европейските влияния във формирането на джаза като импровизационен музикален жанр са в хармоничните структури и инструменти. Акордовите хармонии и формалните структури на европейската класическа музика са интегрирани в ранните джаз-композиции. Инструменти като пиано, тромпет и кларинет, вкоренени в европейските музикални традиции, улесниха мелодичните и хармонични експерименти в джаза. Музикалните влияния от афроамериканските общности допълнително обогатиха ранните жанрови форми, вдъхвайки на ранния джаз емоционална дълбочина и наративна сила. Сливането на различни култури и традиции от американския юг е най-ранната характеристика на джаза като нова музикална форма – африканска ритмика, американски музикални традиции и европейска хармоничност – разнообразни културни потоци, всеки от които оставя незаличимо влияние върху формирането на жанра.
Като музикална форма джазът в най-голяма степен демонстрира сътрудничеството между различни музикални жанрове и изпълнители, черпейки вдъхновение и идеи от различни музикални извори, което непрекъснато го развива и обогатява. Импровизационната култура на джаза добавя нови изразни средства, форми и звучене, с което насърчава развитието на останалите музикални жанрове в популярната музика, като в това взаимодействие се саморазвива и обогатява в нови, съвременни джаз-течения, каквито са формите на съвремения джаз, естетична смес от блус, ритъм и блус, фънк и рок. Разнообразните изразни средства на джаза го прави привлекателен за музиканти от различни музикални жанрове, които формират днешното му глобално влияние и безгранична музикална пластичност. При това взаимно влияние и глобално взаимодействие с различни музикални култури и жанрове, джазът открива нови пътища и форми, адаптира се към съвременното музикално звучене, като променя непрекъснато своя класически облик, открива нови пътеки към съвременния динамичен слушател, без да губи връзка с класическите си форми, вплитайки ги хармонично в съвременния музикален пейзаж. Така от класическа, застинала във времето музикална форма, той се превърна в постоянно обогатяващ се пластичен музикален жанр, който печели все повече почитатели.
Съвременните джаз-музиканти вземат най-доброто от класическите форми и стандарти в джаза, придават им съвременно звучене през собствения творчески подход, запазвайки жанровата идентичност в широките граници на съвременната музикална чувствителност. Интегрирането на различни музикални традиции и форми разшири звуковата палитра на джаза и подчертава неговия универсален език и привлекателност. Повече от век джазът оказва дълбоко влияние върху музиката, културата и обществото. Неговата творческа свобода, жанровото многообразие и мултикултуралният му характер продължават да вдъхновяват милиони почитатели, защото се превърна в органична част от световната музикална култура. Свободният музикален изказ и импровизационната свобода вдъхновяват свободния човек, който се изразява така, както мисли и чувства, особен вид паресия (от гръцката дума parrhesia, parresia), свободно изразяване на мисълта, казване на истината такава, каквато е, без премълчаване на детайли, без шлифоване и омекотяване на въздействието, цялата истина.
„Гигантите на джаза“ на проф. Стоян Атанасов е разказ от изтънчен любител, влюбен в този жанр, приятна разходка през неговите етапи, стилове и техните представители – увлекателно музикално пътешествие по дългия път на тази оригинална форма, зачената от чернокожи и креоли в страстната прегръдка на блус, спиричуъл и рагтайм по улиците на Ню Орлиънс, превърнала се в културен символ на американската нация, с безспорно място в световната музикална култура. С проницателно око за детайлите и дарба на познавач на жанра, Стоян Атанасов представя ярките личности и жанровите темели на джаза.
Всички текстове в тази книга за първи път бяха отпечатани в сп. INSPIRO, където в продължение на близо три години, по моя покана, проф. Стоян Атанасов въвеждаше читателите в „залата на славата“ на джаза. Идеята да съберем всички отпечатани текстове в една книга се появи спонтанно, с надеждата да ви доставим наслада, съпоставима с нашата възхита от музикалния гений на гигантите на джаза. Отделните теми следват хронологична и тематична последователност, от уличните оркестри на Ню Орлиънс, през годините на рагтайма, майсторите на би-боп, до модерния и съвременен джаз, за да ви дадем пълна представа за любимата музика на милиони. Надяваме се, че книгата ще ви превърне от любопитен читател в почитател на джаза, едно от нещата, заради които животът си струва. Във филма „Манхатън“ Уди Алън изброява нещата, заради които животът заслужава да се живее – Марлон Брандо, шведските филми, бавната част от симфонията „Юпитер“ (симфония №41 на Моцарт, известна с названието „Юпитер“), Възпитание на чувствата на Густав Флобер, ябълките и крушите на Пол Сезан и … „Potato Head Blues“ на Луис Армстронг (Сачмо) – най-популярният символ на джаза.
Желая ви приятна разходка по пътищата на джаза, дълголетно здраве и вдъхновен живот!
Януари 2025 г..
