Великото пътешествие на джаза – от Америка към Европа, започва веднага след края на Първата световна война. Първоначално новата музика достига до Чикаго на север и до Сан Франциско на запад. В Ню Йорк тя се представя пред публиката в навечерието на 1917 г., когато в Reisenweber‘s Cafe, Манхатън, за танц започват да свирят петима бели музиканти от Ню Орлиънс.
Техен лидер е синът на сицилианската преселническа фамилия Ла Рока Доминик, с прякор „Ник“ (1889-1961), който свири на корнет. Името на квинтета преминава през няколко варианта, докато се установи на Original Dixieland Jass (сетне Jazz) Band в състав: „Ник“ Ла Рока (корнет), Лари Шийлдс (кларинет), Еди Едуардс (тромбон), Хенри Рейгъс (пиано) и Тони Шарбъро (барабани). Големият успех сред посетителите на Reisenweber‘s Cafe привлича вниманието и на няколко от вече действащите звукозаписни фирми.
Първа сред тях е Columbia Graphophone, която предоставя на южняците своето студио на 29.01.1917 година. Проведен е само един звукозаписен сеанс, от който не се получава нищо. Нека все пак да уточним, че в зората на звукозаписния бизнес студийните сеанси не са нищо друго освен изсвирване на цялата пиеса пред един, при това съвсем примитивен микрофон. Така „Колумбиа графофон“ губи своята бонификация при наемането на „Ориджинал диксиленд джаз бенд“. Месец по-късно, на 26.02.1917 г., квинтетът провежда два звукозаписни сеанса за фирмата Victor 78, Victor Talking Machine Company от Camden, New Jersey.
Този път звукът е добър, ансамбловият баланс е задоволителен и така на бял свят се появява първата грамофонна плоча със запис на джаз. Размножени с търговска цел са пиесите Dixie Jass One Step на страна „А“ и Livery Stable Blues на страна „В“. Точно сто години от тогава! И понеже това е векът на джаза (и на киното, с което джазът „се венчава“ точно преди 90 г.!), нека кажем още нещо за тези белокожи музиканти от Ню Орлиънс, които слагат началото.
Още през същата 1917 г. „Ник“ Ла Рока създава знаменитото по-късно парче Tiger Rag (текст Хенри Де Коста), мигом превърнало се в джазов standard. В историята на джаза до момента Tiger Rag има над 150 кавъри, при това в стилистиката на почти всички направления. Така до Луис Армдстронг и Сидни Беше се нареждат Арт Тейтъм и Чарли Паркър, а до Дюк Елингтън и Джийн Крупа – Луис Прима и Франк Синатра.
Първият запис е осъществен още същата година от фирмата The Aeolian Vocalion, а вторият е от 1918 г. на споменатата вече Victor. Впрочем „Ориджинал диксиленд джаз бенд“ работи с много и най-различни звукозаписни лейбъли (по днешната терминология), сред които се открояват още Okeh и Gennett. Песенният вариант на „Тайгър раг“, изпълнен от вокалната група The Mills Brothers, през 1931 г. се превръща в национален хит № 1 на САЩ и се продава в милионен тираж.
Очевидно в първите следвоенни години „Ориджинал диксиленд джаз бенд“ се радва на популярност и търсене, каквито не са по мярката на чернокожите им колеги. Което прибавя още един техен съществен принос – първото гостуване в Европа и запознаване на островната публика с джаза. Казваме островната, защото съставът (и джаза!) дебютират на 07.04.1919 г. с концерт в London Hippodrome. Успехът сред лондончани е толкова голям, та ехото от него достига и до Бъкингамския дворец.
Налага се американците да изнесат специален концерт за крал Джордж V. Впрочем „Ник“ Ла Рока и колегите му съществуват като „Ориджинал диксиленд джаз бенд“ до 1925 г., когато се разделят и прекратяват ансамбловата си дейност. Реактивирането на състава, макар и с нови музиканти, става през 1936 г., когато Голямата депресия в САЩ вече е отминала. Записват още няколко плочи, а целокупният му принос е отличен през 2006 г., когато се присъединява към Grammy Hall of Fame Awards.
Честит 100-годишен юбилей на джаза!