Асиметрия по български
За мото на книгата си “Вселената в орехова черупка” гениалният физик Стивън Хокинг изписва реплика от второ действие, втора сцена на “Хамлет”:
Може да съм затворен в орехова черупка
И да се считам за крал на безкрая.
И обяснява научно тези думи на Шекспир, но ние – негениалните, не можем да усетим неговите тревоги за разширяването на Вселената и за черните дупки, още по-малко че информацията, която те съдържат, е закодирана по техните повърхности.
Ние се измъчваме от живота в черупката, особено тази, наречена България. И емигрираме, за да търсим по-добри условия за образование и за научни изследвания, по-добър стандарт на живот и по-добър социален статут.
Тогава си спомних за „Котката и гълъба” на (д-р) Калин Терзийски:
От смешна пушка,
Стреляща със въздух
Беше лишен гълъбът от правото си на летене
Във неговия роден въздух.
И продължавах да стоя в бароковата атмосфера на виенското кафене “Кристал”. На лавица, подредени като войници, стояха австрийски и английски вестници. И един български – “Виена днес”, публикуван от наши емигранти. Докато отпивах от червения ‘“Johnny Walker” се зачетох в статията за “Империята на австриеца Карл Влашек” – там пишеше, че преди да стане “император” той бил известен сред приятелите си като Charly Walker и свирел на пиано в малък бар – в годините след Втората световна война. През 1953 г., в гладните времена на окупираната от съветската армия Виена, 36-годишният Карл Влашек открил първия си дюкян, магазинчето заработило и той го нарекъл “Билла” – от немски billiger laden (биллигер ладен) – “по-евтин магазин”. Така от пиано бара през хилядите “Билла” той спечелил милиарди пари и 5-6 съпруги – и неотдавна, прескочил 90-те години, обещал, че младата масажистка Мелани “ще е моята последна любима, с това приключвам вече…”
Спомних си този стъпка-по-стъпка трудов начин на забогатяване, известен и в България от времето на нашите родители, защото в демократична България много политици и хора, използващи политиците, забогатяха от нищо – нито наследство, нито образование, изведнаж станаха богати. Максимален комфорт, съчетан с минимален контак с реалния живот на хората. И никакъв стремеж pro bono publico (за добро на обществото). Не са холограми, нито алегории и “сенки”, а реалности от сценариите на политически бизнесмени в “пещерите” на България – деформирани реминисценции за Сократ и Платон.
Въпреки че ме тревожи повече паралелният свят на образовани-и-неграмотни, паралелният свят на бедни-и-богати става все по-очевиден в България. Защото невежеството го избира и поддържа, не задава “очевидните въпроси”, не може да каже “Ну, погоди!” – на депутати, министри и президенти.
Приближаващ Сократова възраст (70), все още вярвам, че човешкият свят може да бъде симетричен, витрувиански, mondo leonardescо. Марк Витрувий (80–25 г. пр. Хр.) пише в една от книгите си „За архитектурата”: „Дължината на разперените ръце е равна на височината на човек….” През 1492 г. Леонардо да Винчи рисува Витрувианския човек, наричан още Канон на пропорциите – мъж с разперени ръце е поставен в кръг (израз на духа) и квадрат (материята) – в бележките около рисунката Леонардо да Винчи е написал cosmografia del minor mondo.
PS: “Малкото е красиво” (Small is beautiful) e заглавие на една от книгите на Ернст Фридрих Шумахер (1911-1977). Големият английски икономист вярва повече в “достатъчността”, отколкто в консумативното “повече е по-добре”. И така нататък съвети за политици и бизнесмени. И за Homo sapiens, разбира се.
