Моксифлоксацин в пулмологичната практика

Респираторните хинолони, между които и моксифлоксацин, са антибиотици на избор при известна или подозирана резистентност към β-лактамните АБ и макролидите1,2.

Антибактериалният спектър на моксифлоксацин, принадлежащ към четвърта генерация (респираторни хинолони), е с подобрена активност срещу Грам (+) аероби. Той притежава и анти-анаеробна активност, както и подобрено действие срещу пневмококи.

Моксифлоксацин прониква в бактериалната клетка чрез проста дифузия или чрез поринови пътища през външната мембрана на Грам (-) бактерии и атакува два жизнено важни ензима за съществуването на бактериите – т.н. топоизомерази, които са топоизомеразa II (гираза) и топоизомераза IV. Топоизомеразите са важни ензими, катализиращи реакции, които осигуряват репликацията, транскрипцията, рекомбинацията и възстановяването на ДНК-молекулата1. Като краен резултат се достига до лизиране на бактериалната клетка. Чрез този механизъм моксифлоксацин проявява висока антибактериална активност към Грам (+) бактерии, включително и резистентни на други медикаменти Streptococcus pneumoniae.

Моксифлоксацин притежава бактерициден, дозозависим ефект, висока бионаличност при перорален прием, отлична пенетрация в белодробната тъкан и в течния слой, покриващ дихателния епител, както и в алвеоларните макрофагии. Моксифлоксцин има и пост-антибиотичен ефект, което му позволява да осъществява по-продължителна антибактериална активност, продължаваща едно-две денонощия след прекратяване на приема. Активен е не само срещу Грам (+), но така също и срещу Грам (-) микроорганизми. Активен е срещу интрацелуларни и екстрацелуларни патогени, предизвикващи белодробни инфекции. Тъканните концентрации нерядко надвишават серумните му нива. Серумните и тъканните концентрации са еквивалентни по стойност при интравенозно и перорално приложение1,3. Моксифлоксацин има удължен полуживот и позволява еднодневен прием.

Моксифлоксацин се толерира добре от организма. Най-често срещани странични ефекти са гадене и диария. Рядко оплаквания от главоболие, безсъние, нарушения в зрението и по-рядко гърчова симптоматика, психотични реакции и халюцинации. Необходимо е повишено внимание при по-възрастните пациенти, които са с повишен риск от лекарствена токсичност и поява на подобни оплаквания от централната нервна система. При 1-3% от лекуваните се наблюдава обратимо покачване на трансаминазите и алкалната фосфатаза, но без симптоми на чернодробно заболяване и не налага прекъсване на терапията. Като класов ефект в някои случаи се получава удължаване на QT – интервала, с повишен риск от животозастрашаващи камерни тахиаритмии. Затова моксифлоксацин и останалите флуорохинолоните трябва да бъдат избягвани при пациенти с подлежаща сърдечна патология и анамнеза за ритъмни нарушения1.

Моксифлоксацин може да доведе до увреда на хрущялите и сухожилията, най-често с руптура на ахилесовото сухожилие, понякога месеци след началото на терапията.

В практиката на пулмолозите Моксифлоксацин може да бъде използван успешно при остри екзацербации на ХОББ с участие на бактериална инфекция, при придобити в обществото пневмонии (ПОП), причинени

от S.pneumoniae или атипични причинители като M. pneumoniae, C. pneumonia и L. pneumophila. Моксифлоксацин има добро действие и спрямо H. influenzaе.

Моксифлоксацин може да бъде и първо средство на избор при болни с бронхиектазии.

 

 

Литература

1. Cazzola M, F Blasi. and S Ewig. Antibiotics and the lung.European Respiratory Society Monograph, Vol. 28. 2004

2. Белчева А., Узунов П. Фармакология. Издателство „Знание“ ЕООД 2003г.

3. Fishman A. and J Elias. Fishman’s Pulmonary Diseases and Disorders. Volumes 1 & 2. Fourth Edition


 

Вашият коментар