В кой момент и как разбрахте, че неврологията е Ваша съдба?
Заплениха ме колегите от един боен екип на неврологично отделение от „първа линия“. Колеги – истински, денонощни лекари! Пожелах да живея в такъв екип, да бъда един от тях, да бъда Колегата, съмишленика, който във всеки един момент е готов да скочи и да запълни всякаква дупка в полза на колектива. Е, разбира се, те ми показаха и магията, че от една увиснала китка мога веднага да си представя поне три места на увреда, но това мисля, че дойде малко по-късно. Така че аз приемам за моя съдба по-скоро болничната, тежка, интензивна и екипна неврология. Бях студент в 4-ти курс, още не бях учил неврология. И работих при тях като медицинска сестра 3 пълни години.
Когато завърших, нямаше никакви места за специализация по нищо, освен срещу заплащане. Получих „с връзки“ предложения да започна по заместване работа като анестезиолог или АГ в София и сигурна работа като радиолог в Благоевград, но предпочетох цехов лекар в едно предприятие с цел да се подготвя да кандидатствам за платена специализация по неврология, когато и да стане… И се оказах баща на пеленаче, на когото по-малкият брат, който работеше като шофьор, ще плаща таксата за специализация. Затова започнах и „частна“ практика – лепях по стълбовете из центъра на София бележки с предложения за прегледи и манипулации по домовете. Смях в залата! Половин година по-късно – изпит за специализация в Александровска болница и така нататък…
Къде виждате неврологията в България след 10 години?
Осъзната от обществото и гилдията като една от най-важните и социалнозначими медицински специалности. С ясно очертани класическо и инвазивно направление.
Как и защо избра неврологията за своя професия?
Сериозно: смятам „нервните“ болести за своеобразен „венец“ в медицината. Това мое убеждение от първите ми стъпки в тази материя не се е променило много и до днес. Банално е да се каже, но е истина: реално най-сложните и най-малко известните ни процеси се развиват в нервната система, особено в най-диференцираните и най-млади в онто- и филогенетичен смисъл структури на главния мозък. Това, че можем да обсъждаме даже тези неща, е функция единствено на тази част на нашето тяло. В края на краищата – всички останали органи и системи ги има в останалия животински свят. И ако сред животните има по-добри бегачи, катерачи, плувци, по-издръжливи на студ, топлина и дори радиация, то няма създания с по-съвършена нервна система от човека в познатата ни Вселена. Неслучайно в неврологията ежедневно се откриват нови заболявания, стават сериозни размествания по отношение на познанията и класификацията на редица процеси и болестни единици.
От друга страна, обичам и винаги ще обичам неврологията, защото тя беше и се запази като медицинската специалност, при която „простичкото“ физикално изследване, личният контакт между пациента и лекаря са най-важният ключ към диагнозата и лечението. Уникалните постижения на физиката и всички точни науки, които създадоха апаратура, с помощта на която влязохме в почти всички кътчета на човешкото тяло, само потвърдиха тази теза. И ако почти всички други специалности се опират все повече на резултатите от апаратните изследвания, то в неврологията все още има много място за интуиция и личен подход. Вярвам, че последната медицинска специалност, която ще може да се практикува изцяло on-line, ще бъде неврологията.
Неврологията е трудна специалност – най-често, особено в България, хората умират от неврологични заболявания и това прави „болничната“ неврология неособено оптимистично звено. Но светът е на прага на инвазивното, агресивно лечение на мозъчните инсулти – каква перспектива, а? И не на последно място – поради естеството на функциониране и контрол от нервните структури практически всички заболявания във всички области на медицината имат и своето неврологично отражение и повлиявайки мозъка, особено, когато се окажат в напреднал или нелечим стадий, те стават обект и на неврологията. Не забравяйте, че само в нашата специалност има такъв раздел – синтетична неврология – това са неврологичните прояви при болести на другите органи и системи.
С “две думи”: когато другите ви колеги не могат да намерят болест или лечение, те изпращат пациента на невролог. Може да звучи шеговито и малко пресилено, но да знаете, че това е ежедневие!
Какво Ви прави щастлив?
Щастливите лица на моите близки, приятели и колегите, на които държа – вие! И лично – да виждам мечтите (целите) си сбъднати. Не лесно и наведнъж, а бавно, методично, но категорично.
Какво сте правили по-различно от връстниците си като млад лекар, за да достигнете до днешното си ниво?
Никога не отказах предложение за работа и никога не си тръгнах навреме от работа. А, и ходех редовно в библиотеката, защото интернет тогава прохождаше и в него нямаше още нищо медицинско.
Какви са качествата, които човек трябва да притежава, за да бъде лидер от Вашето ниво?
Това са много силни думи! Не мисля, че ги заслужавам. Лидерът според мен трябва да може винаги да сплотява, да подкрепя и да защитава. Освен това да уважава всеки от екипа такъв, какъвто е, за да използва силните му страни в интерес на колектива.
Ако къщата Ви гори и може да вземете само един неодушевен предмет, кой ще е той?
Ключовете за Джипа, за да избягам бързо! С Вранглер човек може да отиде където и да е, по което и да е време и да свърши каквото и да е! Сериозно: часовникът, подарък от жена ми.
Колко често Ви разочароват медицината и пациентите?
Медицината – никога, пациентите – всеки ден по няколко пъти.