Едва ли швейцарският пътешественик Йосиф Бургхард е подозирал каква радост ще достави на мечтател като мен 220 години по-късно, откривайки „Розовия град“ през 1812 г. Заварих го точно такъв, какъвто го описва и безрезервно го приемам като петото чудо от новите Чудеса на света – розов, уникален, говорещ, макар и сътворен от камък, на царствения набатейски език. Останах омаян, очарован и възхитен от това, което вече знаех за „Петра“. И щастлив. Много щастлив!
Коя е причината да бъда тук, в този древен град? Може да ви се стори странна, а тя си е направо налудничава, немислима, абсурдна. Всъщност причините са две. Но да се върна малко назад във времето.
В един късен следобед, гледайки залеза, седнал на зелените скали над моята къща в Айтос, изведнъж ме обзе мисълта, че мога да осъществя една мечта, която живее в мен вече 30 години. Въпреки че съм потеглил към достолепната възраст на 80-те, това предизвикателство се появи от нищото през този пурпурно-розов следобед и запретнах ръкави с желание да се хвърля в дълбокото, в преследване на мечтите си. Нямаше да ми е за първи път да се изправя пред предизвикателство, вярвам в себе си и бях сигурен, че ще успея. Нали сме толкова големи, колкото са мечтите ни.
Преди около 30 години слязох от българския ферибот „Царевец“ с 20-тонния си камион на йорданското пристанище Акаба със задача да закарам двата трактора и контейнера с телевизори в Багдад. Сутринта 28 ТИР-а тръгнаха от паркинга. Аз не можах. Контактният ключ на „Волво“-то се счупи и остана в процепа на контакта. След около 3 часа млад и красив арабски ключар реши проблема срещу 20 долара. Много настоявах да вземе още 5, но той твърдо отказа. След толкова много години ме споходи дръзката мисъл да намеря този арабин и да му предложа отново петте долара, които той толкова категорично заслужи.
Има и втора причина да тръгна за Йордания. Тогава, тръгвайки за Багдад, от дясната страна на пътя се появи зелена указателна табела, на която пишеше на латински и арабски „Петра“. Имах срок за доставка, затова желанието ми да се отбия поне за половин час надясно бързо се превърна в дългогодишен блян. Но ето, вече съм тук! След толкова време! И в побелялата ми глава бързо изплува мисълта на Рузвелт, че: „Успехът е на страната на тия, които преследват докрай мечтите си.“
И „шоуто“ започна.
Казвам „шоу“, защото това пътуване за менe бе истинско „шоу“. Мечтата да намеря моя арабин през тия 8 дни в Акаба ме превзе като слабо охранявана крепост. Е, не успях, въпреки, че го търсехме 4 дни с „царя“ на ключарите в градчето с името Ибро (живял 6 години в Белград), но след като и той вдигна ръце, се отказахме. Намерихме само част от паркинга, на който се счупи ключът ми тогава. Този неуспех бе компенсиран от 8-дневния ми престой в Акаба и посещението на Петра. Много бяха емоциите дотук, но има и още. В хотелската стая още с пристигането нещо ме дърпаше към брега на Червено море. Тръгнах, макар, че вече беше мръкнало. Звездите блещукаха, морето въздишаше спокойно и галеше крайбрежните камъчета. Една светулка запали под корема си своето любовно златистозелено фенерче. Тъмните коси на нощта бяха обсипани с роса. Морето бе притихнало, не потрепваше, пясъкът беше затаил дъх под милионния звезден небосвод, който също мълчеше. Ни лайна куче, ни крясък на нощна птица. Цареше необичайна тишина, коварна, опасна, вековна, хем далечна, хем и близка, като дълбоко отекнал вик. А на отсрещния бряг, само на 3 км, мълчеше Израел – воюващ и красив. Напомняше за себе си чрез отразените в морската вода светлини на европейския град Телед. Този бряг ме обсеби дотолкова, че не се поколебах да му подаря всичките си 7 вечери, които прекарах в Акаба. А изгревите?! Това ще разкажа някой друг път и ще бъде специален разговор, но подсказвам –„джулаят“ бе съвършен.
И ето, след повече от 30 години, от дясната страна на пътя отново се появи зелена указателна табела, на която пишеше на арабски и латински „Петра“, но този път нямах „срок доставка“ и смело завих надясно. Вече бях пред входа на „Розовия град“ и пред самата „Съкровищница“ заварих впечатляващ арсенал от превозни средства: коне, магарета, камили, двуколки, триколки, четириколки, електрички, бедуини и пъстро множество от потенциални и непотенциални пътници от цял свят, готови за „щурм“. Беше сияен като диамант ден. Оставяйки живописното ждрело с колони, фрески, гробници и писания след себе си, поех нагоре. Колкото по нависоко се изкачвах, толкова повече се възвисяваше душата ми. Пречистваше се. Отново изпитвах върху себе си какво благотворно въздействие върху тялото и душата имат чистият въздух и дълбокият хоризонт. Сякаш душата е зверче с пърхащи от задоволство ноздри, вдишващи жадно наситения с кислород въздух.
Скъпи читателю, имах желание да напиша за „Петра“ всичко, което видяха и не видяха очите ми, но в един момент си дадох сметка, че пиша кратък пътепис, а не книга. Та това е все пак петото чудо на Света! Върнах се в моя роден Бургас удовлетворен, радостен, щастлив от една сбъдната мечта. А Петра ще помня винаги.
21 – 28 октомври 2023 г.
Акаба, Йордания
P.S. Ако попитате какво ли би направил един осолен бургазлия, раснал близо 80 години край морето, пристигайки в Акаба, бих ви отговорил така:
За около четвърт век наситен с множество пътешествия кожата ми усети солта на около 20 морета и океани. Мятайки раницата в хотела, реших да опитам характера и на Червено море. След час вече плувах към брега с най-прекрасния, със сапфирен цвят, корал в ръка, все още не вярвайки, че това, което се случва, е истина.
Бях очарован, омаян, щастлив! И още,… изненадан! От красотата! От лъчезарния чар на това, което виждаха очите ми в тази далечна страна, на този бряг, леко притеснен, че думите няма да стигнат да опиша „това“!
21-28 октомври 2023 г. „Червено море“
Ицо Ичев – с обич!
* Петра е древен град в Йордания.