Бакаджиците са верига от ниски хълмове, свързващи източните покрайнини на Средна гора със северните ридове на Странджа, като отделят Горнотракийската от Бургаската низина. Това място е кръстопът на цивилизации, граница между българи и ромеи, свидетел на много нашествия и войни, важен стратегически наблюдателен пункт, използван още от траките. Името им произлиза от турските думи Бак и Ачик, и означава „височина, която се вижда отдалеч.“ И наистина, от билото им се разкрива прекрасна панорама във всички посоки, което е накарало Г. С. Раковски да ги определи като „зренище“. За кратко време (1942 – 1945) те носят официално името Гледките. Въздухът в местноста е много здравословен, като още преди 150 години руски лекари са установили, че той е подходящ при белодробни болести. В „Български алманах“ за 1893 година четем: „През горещината някои ямболски семейства отиват на Сливенските бани, а други – на манастира „Св. Спас“, намиращ се на 15 км от града.“ (Фиг.1, 2)
Бакаджишкият манастир „Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ се намира на северния склон на първия връх на възвишенията, недалеко от ямболското село Черган. В началото на 1879 година ген. Михаил Скобелев предлага да се построи храм в памет на загиналите войни в Руско-турската война. Избрано е място в подножието на старият манастир, който е опожарен през Априлското въстание. Храмът е наречен „Свети Александър Невски“, който е патрон на руския цар Александър II Освободител и се строи от войниците на командваната от ген. Скобелев 30-та пехотна дивизия и от местното население (Фиг.3). Средствата са набирани от волни пожертвувания от Русия и България. Сред дарителите са и майката и сестрата на генерала. Иконостасът на храма е дело на руски монаси, като е пренесен на части и монтиран на място. Повечето икони са дело на зографи от Киево-Печорската лавра.Запазени са две хоругви, донесени от лаврата. Едни от най-значимите реликви са позлатено Евангелие и масивен гравиран сребърен кръст, подарени от ген. Скобелев (Фиг. 4, 5).
Манастирът, носещ името на стария „Св. Спас“, е открит през 1884 година, като пръв негов игумен е йеромонах Партений Гетман, свещенник на дивизията. Обителта се числи към Херсонската епархия, но е подчинена на санктпетербургския митрополит.
През 1902 г. на мястото на дървеният параклис „Възнесение Господне“ е построено ново каменно здание и каменна трапезария. През 1921 година тук живее митрополит Платон Херсонски и Одески, който по-късно заминава за САЩ. След Гражданската война в Русия пристигат и монаси от разорения Григоро-Бизюковски манастир, а в Ямбол се установява военното училище на Донската войска. През различни периоди от време тук е пребивавал и Свети Серафим, архиепископ Богучарски и чудотворец Софийски.
Срещу обителта се намира параклисът „Изворът на Самарянката“, в пещера, прокопана от монаси през 1910 година в търсене на източник на питейна вода. През 1930 г. ямболски туристи го описват така: „Две фигури, изваяни в самата скала подкрепят свода, а по-навътре са изработени статуите на Исус Христос и Самарянката при извора. Водата на последния се смята от околното население за целебна и не липсват случаи, когато голямата вяра е донасяла изцеление.“
От 1934 година манастирът „Св. Спас“ преминава под ведомството на Българската екзархия. Като особено скъпа реликва храмът съхранява и няколко страници с имената на 462 руски войни и 449 български опълченци, загинали в боевете за освобождението на Тракия. Техните имена са изписани върху мраморните плочи на мемориалният комплекс, издигат по съседство през 1978 година.