Майкъл Бубле – един истински джентълмен на съвременния традиционен джаз

Брой № 3(7) / септември 2009, Бял дроб и бъбреци

Майкъл Бубле (Michael Bublé) е изключително явление за онези, които обичат красивия поп, евъргрийн и вокалния джаз. Роден във Ванкувър (Британска Колумбия), син на рибар и навлязъл съвсем случайно в този тежък бизнес благодарение на неговия влюбен в музиката дядо-италианец. Докато учи любимия си внук как се става добър водопроводчик, какъвто сам е бил, той запознава Майкъл с музиката на Синатра, Дийн Мартин, Боби Дарин, Рей Чарлз и Елвис Пресли. Майкъл нарича тези певци „тройна заплаха” защото могат да пеят, танцуват и да те забавляват. Те бяха артисти, каквито сега вече няма, казва Бубле. Следвайки техния пример, трениран в лоби-барове и опушени хотелски фоайета, Майкъл по-късно пълни всички концертни зали, вкл. емблематичната Медисън скуер гардън, билетите за която бяха закупени месеци преди легендарния му концерт, излязъл през тази година и на DVD под заглавието Michael Bublé meets Madison square garden

Когато преди три години чух за първи път в Сан Франциско последния, трети поред, изтънчен албум на Майкъл Call Me Irresponsible и великолепните авторски парчета от албума Everything и Lost, музиката му направо полегна на сърцето ми. С този най-добър досега албум от неговата дискография Майкъл беше строшил всички музикални класации на Фриско и водеше дори пред легендата Тони Бенет и неговия хит I left my heart in San Francisco. Албумът представя един по-зрял Бубле, с изящни интерпретации на джаз-стандарти от миналото, включващи парчета на Leonard Cohen, Eric Clapton, Cy Coleman, Gamble and Huff и др. Този последен албум той нарича „my remark on the state of love” и е пропит с такава дълбочина на чувството, която изненада стари, обръгнали на красота почитатели и вдъхновява истински за каузата на красивия вокален джаз. Въздействието е непосредствено и се случва, защото голяма част от албума е записан на живо в студиото, емоцията е неподправена и носи въздействието на живото изпълнение. Един прероден Синатра, далеч от подражателните опити на Васил Петров, който така и не успя да създаде собствен стил и образ и остана скучен за истинските любители на джаза. Който е слушал великолепното изпълнение на Michael Bublé на вечния хит You are always in my mind или първия му световен хит Home (виж превод и адаптация по-долу), разбира смисъла на казаното.

Носител на две награди Грами и продал над 11 милиона албума по целия свят, Майкъл е истинска наслада за душата дори на неизкушените за музика. Фин, елегантен, харизматичен и чувствен, с изключителен глас и красива носталгия по времето на големите гении от втората половина на миналия век. Един от малкото артисти, които участват в цялостната концепция по изработването на албума, до най-дребните детайли, защото както той сам казва „исках албумът да бъде чудесен и знаех, че ще стане по-добър от предишните два и това ме кара да се чувствам ужасно”. Още дебютният му албум през 2003 г., наречен на него Michael Bublé, и особено  мултиплатиненият It’s Time (2005), награден с Грами, разкриха харизматичното му амплоа, елегантния хумор и топъл носталгичен тембър. Това даде повод New York Times да го нарече „артист, който на сцената се чувства изцяло в собствения си дом”. Майкъл влага душата си и изтънчения си вкус, като наслагва богати оркестрации на стандарти, като този на Cy Coleman’s – The Best Is Yet To Come (изпълнена фамозно от Синатра, Ела Фитцчералд и др.), от последния албум Call Me Irresponsible. Тук можете да се насладите и на богатото салса-звучене на It Had Better Be Tonight, написана от Johnny Mercer и Henry Mancini, и на великолепната атмосфера на песента на Leonard Cohen I’m Your Man от едноименния (1988 г.) албум на този канадски композитор и певец. Когато Майкъл се обажда на Леонърд Коен, за да му иска позволение да запише това негово парче, на въпроса защо Бубле отговаря: „Защото това парче е толкова секси, че не зная къде в мен да му захвърля долните гащи (I was afraid men were going to throw their underpants at me)”. Има много суинг в поп-парчето на Мел Торме (Mel Tormé) от 1962 Comin’ Home Baby,  където партнират вокалите на момчешката филаделфийска група Boys II Men.

Майкъл е чувствителен и сантиментален дух. „Понякога връзката не се получава, защото липсва достатъчно любов. Това обаче не ти дава право да игнорираш личността и трябва да си близо, когато имат нужда от теб. Това е принципно”, казва Бубле и това пее в Lost, определена от Майкъл като химн за полетели към звездите любовници. Специалното му отношение към Wonderful Tonight го кара да включи в последния си албум този хит на Ерик Клептън, посветен на съпругата му Пати Бойд (бивша съпруга на Джордж Харисън). Удивителното за Майкъл е, че с тази песен може да каже всичко за любовта на всеки, независимо от езиковите различия. Съвместното им изпълнени с бразилския композитор и певец Ivan Lins доказва, че артистите говорят на един и същи език. За великолепната авторска Everything (виж превод на текста по-долу) Майкъл казва: „Написах тази песен като израз на голямо щастие от истинската любов, но всъщност отправих послание към целия свят. Ние живеем в луди времена и независимо какво се случва, любовта е тази, заради която си струва да живеем живота си”. Ако чуете парчето на Франк Синатра That’s Life, ще забележите енергията, която е вложил Майкъл в нея, превръщайки я във въздействащ госпъл, подкрепен от великолепния госпъл-хор. Едно такова парче наистина може да върне вярата ви в църковната институция и аз бих влязъл на проповед в BG църква единствено и само ако чуя отвътре гласа на Майкъл Бубле.

За великолепното звучене на последният албум на Майкъл допринасят такива музикални величия като носителят на 14 награди Грами продуцент на албума David Foster (работил за Barbra Streisand, Céline Dion, Josh Groban) и тон-инженерът Humberto Gatica (работил за Elton John, Destiny’s Child, Michael Jackson). Бубле говори за Дейвид Фостър като за най-великия музикален продуцент в света. Той първи открива Майкъл през 2000 г., когато го чува да пее на сватбеното парти на дъщерята на бившия премиер на Канада, и забелязва топлия му тембър и неподправеното чувство за музика. Първият му едноименен албум влиза в топ-тен на Великобритания и Канада и му спечелва наградата „Най-добър нов талант” през 2004 г. Следващият It’s Time продава над 5.5 милиона копия и остава зашеметяващи две години в класацията за традиционен джаз на Билборд и цели 80 седмици е номер едно, рекорд за всички времена. Голямата сила на Майкъл обаче е сцената, където се чувства наистина у дома си и с цялата отговорност на артист. Вероятно му предстои да носи тежката слава на голяма звезда, каквато е славата на Michael Bublé.

 

У дома (Home)

 

И този летен ден целуна ме и си отиде,

не помня във Париж или във Рим,

но има ли значение къде,

щом все пътувам към дома.

Обичан от милиони,

оставам си самотно сам,

а ти толкова ми липсваш,

че все пътувам към дома.

Пазя всеки ред, за теб написан,

с най-простите неща –

добре съм, как си?

 и зная, че не е това, което исках,

но не намерих точните слова.

И с всеки полет нов,

към други изгреви и хоризонти,

пак ще литвам към дома,

където винаги ще си остана.

Позволи ми да се прибера,

много съм далеч от теб,

искам да се прибера.

Чувствам се във друг живот,

някъде назад, далеч,

когато те обичах

и ти бе влюбена във мен.

И този зимен ден целуна ме и си отиде,

не помня във Париж или във Рим,

но има ли значение къде,

щом искам да съм у дома.

Обичан от милиони,

оставам си самотно сам,

а ти толкова ми липсваш,

че все пътувам към дома.

 

Всичко (Everything)

 

Ти си падаща звезда, кола, която преминава

брегът, на който се завръщам.

водата, галеща ме всяко лято.

Ти си всяка нежна дума.

 

Ти си сладко срамежлива,

но щом очите ни се срещнат,

дори да се прикриваш, се разбира,

че ти си в мен и аз съм в теб.


И в този луд живот на времената луди

ти ме караш да запея, точно ти.

За мен си всеки бряг

и всяка дума.

Всичко във живота ми си Ти.


Ти си всеки спомен жив,

разпалените ми копнежи,

мистерия, далечни хоризонти,

всеки миг от моя ден си Ти.


И не вярвам, не, не мога,

че всяка ласка е за мен

и всеки труден ден ще преживеем,

аз до теб и ти до мен.

 

И в този луд живот на времената луди,

ти ме караш да запея, точно ти.

За мен си всеки бряг

и всяка дума.

Всичко във живота ми си Ти.

 

                                                        Превод от английски и адаптация:
                                                        Коста Костов


Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.


 

Вашият коментар