Лондон – умиращият град

Трудно е човек да погледне Лондон отвътре. Гъстата мрежа от небостъргачи, величествените мостове, издигнати над Темза, златните порти на Бъкингамския дворец, Биг Бен и Уестминстърското абатство, и многобройните музеи, галерии и забележителности, са просто „новите дрехи на царя” от приказката на Ханс Кристиан Андерсен. Лондон обича да показва новите си „дрехи”. Градът се променя ежедневно и световните бизнес интересни определят тенденциите в архитектурното му и културно развитие.  Една от жертвите на тези промени е биещото сърце на Лондон – Сохо, квартал в центъра на Уест Енд, популярен по цял свят като люлка на музикални величия от калибъра на Rolling Stones и David Bowie.

 

Soho
Soho е родното място на пънк рок културата. За неговия нощен живот през 70-те години на миналия век са отваряли врати клубове като The Roxy, The Vortex и The Marquee. В тях със своя агресивен и нихилистичен стил са свирили пънкарите от The Sex Pistols, The Buzzcocks, X-Ray Spex, Generation X, Johnny Thunders and The Heartbreakers, The Clash, The Damned, Siouxsie and The Banshees и други. Кипящата кръв на тогавашната лондонска младеж възпламенявала Сохо и съседните улици на Уест Енд. В квартала се разхождали модни икони като Vivian Westwood и известни продуценти като Malcolm McLaren. Всеки музикант или актьор, желаещ да се сдобие със световна слава в онези години, се заселвал в Уест Енд, Сохо. Там бил концентриран бизнеса на криминалния контингент на Лондон. Кварталът бил известен също и като център на секс-индустрията в града със своите многобройни секс магазини и бардаци.

 

Denmark
Denmark street е улица в Уест Енд, която през 19-ти век става център на офиси, занимаващи се с продуциране на музика. От 1960-та година офисите се заменят с музикални магазини и звукозаписни студия. Улицата става известна като британската „Tin Pan Alley” заради постоянния музикален шум долитащ от отворените наоколо прозорци. В Regent Sound Studios на Denmark street No. 4 са записвали The Rolling Stones, на No.6 живеели и записвали музика The Sex Pistols, а на No.9 се намирало кафенето The Gioconda, в което често си правели среща популярни музиканти като David Bowie и Small Faces. На съседната улица се намирало училището Saint Martin’s School of Arts, което понякога ставало домакин на различни музикални събития.

 

Denmark street, West End

 

Неонова табела на съществувал в миналото стриптийз бар в Сохо

 
Легендарни клубове в Уест Енд

Един от най-легендарните клубове в Лондон The Roxy отваря врати през 1976 година на Neal Street, Covent Garden,  с няколко концерта на Generation X, The Heartbreakers и Siouxsie and the Banshees. За кратките 2 години, през които той е отворен в него свирят почти всички известни пънк-рок банди, съществували по онова време.

 

През 1958 година на Oxford Street, Soho, е открит The Marquee в мазето на кино Academy. През тези ранни години клубът дава сцена на различни джаз изпълнители в т.нар. „Jazz at the Marquee” нощи. Впоследствеи той се премества на Wardour Street. За 25 години, през които клубът съществува в него свирят The Who, The Yardbirds, The Jimi Hendrix Experience, The Rolling Stones, Led Zeppelin, King Crimson, Pink  Floyd и много други рок величия, а през 70-те години и редица пънк банди.

 

Може би единственият клуб с легендарен статут за британската модерна музика, който продължава да дава сцена на музиканти от различни стилове и до наши дни е 100 Club на Oxford Street, Soho. В него своята музика са представяли джаз титани (Glen Miller, Art Pepper, Benny Goodman и други), блус величия (Muddy Waters, Holwin’ Wolf и други) и редица представители на британската рок и пънк сцена.

 

100 Club, Oxford Street, Soho

 
Лондон – умиращият град

По време на престоя си в Лондон преди по-малко от седмица се свързах с човек на име Aidan McManus. Aidan е англичанин, роден и израснъл в Лондон, който организира туристически разходки в Сохо.  Като почитател на пънк музиката участвах в неговия „Soho Punk Rock Tour”, по време на който минахме покрай всички тези исторически места – клубове, пъбове, кафенета и всякакви други локации, които са били сцена за изява на музикантите от онези години. За мое нещастие се оказа, че всичко се е променило. Липсва и всякаква следа за това, че нещо от историческо значение за популярната музика някога се е случвало там. Denmark street, която е под заплаха от разрастващата се архитектурна модернизация на града, разполага с една единствена синя паметна плоча и то на човека изобретил скафандера за гмуркане. Само дипломатическото влияние на Keith Richards предпазва улицата от пълното й обезличаване.

 

Denmark street No. 6, мястото, където Sex Pistols правят първите си демо записи

 

В Уест Енд вече няма и следа от клубове като The Roxy, The Vortex, The Marquee, и Club Louise. На тяхно място са отворили врати закусвални и магазини. Една от най-интересните трансформации, до които се докоснахме беше The Roxy, който от години е магазин за спортни стоки Speedo. В мазето на магазина, на мястото, където сега висят джапанки и бански костюми преди повече от 30 години са деряли гърла Billy Idol, Pete Shelley и Poly Styrene, пот се е стичала от таваните, а подът лепнел от разлят и повърнат алкохол. Както Aidan каза “мястото се е променило от средище на хора, взимащи Speed, в средище на хора, пазаруващи Speedo”.

 

The Roxy, преди и сега

 

Разходката ни продължи цели 3 часа, минавайки покрай звукозаписното студио, в което Iggy Pop е записал “Raw Power”, покрай пъба, в който Johnny Rotten е написал “Pretty Vacant”, покрай заведението, в което преди се е помещавал лезбийския клуб Louis (място на което лондонските пънкари можели да се събират без да събират укорителните погледи на околните). Всички тези места са част от културната история на Лондон и Англия, но за тяхното съществуване малцина могат да разкажат. Градът се обезкървява методично, за да се превърне в глобален финансов лидер и рай за туристите от цял свят. Място, на което можеш да завъртиш парите си и да ги похарчиш.

 

Пред „Trident Sound Studios”, където са записвали The Beatles, Lou Reed, David Bowie, Iggy Pop и много други

 

Освен пънк-рок културата от прийомите на глобализацията страда и футболът в Лондон. Традиционни английски клубове се купуват от богати чужденци, само за да бъдат превърнати в машина за пари. Цените на билетите и сезонните карти за посещаване на мачове далеч надвишават възможностите на обикновените английски фенове, което дава възможност на много чужденци, които работят в града и имат по-високи доходи да заемат техните места по стадионите. Тези процеси убиват атмосферата на футболните срещи и заличават още един цветен нюанс от британската култура в Лондон.

 

Лондон са хората, тяхната култура и тяхната история. Част от музикалната култура на града методично се заличава. Лондон блести в очите на свойте посетители с архитектурните си бисери и дори да извикам „Царят е гол!”, никой няма да ми обърне внимание. За мен обаче градът изгуби част от своя блясък и в края на визитата ни в Сохо не оставаше нищо друго освен да изжабурим киселия вкус в устите си с джин и тоник в един от малкото останали блус барове на Сохо – “Ain’t nothing but…” блус бар.

 

Д-р Петър Чипев

 

Вашият коментар