…както някои люде, така и някои градове са овладени от гения на музиката, той дава на тяхната каменна обвивка трептение, което привежда всяка душа в съзвучие.
Стефан Цвайг
Посетил съм десетки градове в света, които имат своя специфична атмосфера и радват окото, но само три носят Духа на мястото – Барселона, Сан Франциско и… Лондон. За първите два вече съм писал с възхищение. За Лондон не се осмелих, въпреки многократните посещения на града в годините. Заради многото му лица и хаоса от емоции, които не ти позволяват дълго да изясниш отношенията си с него. Като онзи незабравим учител от началното училище, който ти е говорил красиви неща, за които са ти били нужни години да осмислиш и разбереш красотата им.
Все още не мога да твърдя, че съм на „ти“ с Лондон. Бил съм там най-малко 6-7 пъти за по 4-5 дни, преминал съм обучение в едно от най-престижните му учебни заведения – London Business School, но градът ме гледа все още с недоверие и не ми дава онзи достъп до себе си, за да го нарека БЛИЗОСТ. Впечатленията ми са разхвърляни, малко хаотични, защото ритъмът и езикът на този космополитен мегаполис все още не ми дават възможност да го настигна и разбера. Има много знаци, които ми казват, че този град ще ме държи извън обятията си достатъчно дълго, за да провери доколко съм готов за доверието му.
Лондон е град, който напира към сетивата – трескав, забързан, делови и в същото време забавен, по своему уютен и топъл. Потоците от хора са многоезични, многолики, многоцветни, но някак си приветливи и доброжелателни.
Пешеходната улица Carnaby в централен Лондон
За да придобиеш бърза и непосредствена представа за града, трябва да минеш по Carnaby по тъмно, най-добре около Коледа, за да се насладиш на освободената фантазия на един народ, който не познава окови и не руши традиции – феерия от светлини и форми, които имат една единствена цел – да те радват и, ако може, да те накарат да се почувстваш специален. А Лондон има много места, на които се чувстваш такъв. За мен такова място е Abbay road, улицата и студиото на нея, където е записан най-великият едноименен албум на Бийтълс и досега най-продаван от цялата им дискография. Спомнете си само онази снимка на фотографа Иън Макмилън (вж. „Предисловие“ в бр. 2/2015 г.), вероятно най-известната от света на музиката – пешеходната пътека и Пол с босите крака, вървящ по нея заедно с останалите трима. Място, където да коленича, е най-спонтанният начин да изразя какво означава за мен това място – за духа ми, за музикалното ми съзряване, за начина ми на мислене. Всичко след Бийтълс в света на поп-музиката не е нищо повече от идеен музикален римейк. Позволете си само 20 минути и чуйте Helter Skelter от епонимния им албум Тhe Beatles, по-известен като The white album или поне последната 16-минутна сюита (medley) от 8 части, с която завършва албумът Abbay road, за да се уверите, че Бийтълс са задали посоката на бъдещите хеви-метъл, арт-рок и прогресивен рок банди, с леко намигване към тях, като едва забележим замах с палката, за да не объркат ритъма и чувството. Последното 8-мо парче от заключителната сюита на този забележителен албум – The End, завършва по начин, който те оставя безмълвен, с послание към нас, достойно за великани като Пол, Джон, Джордж и Ринго: “And in the end, the love you take is equal to the love you make”. Гениални две минути на финала на един неповторим музикален феномен, 56 секунди от които 18 такта са соло-китара. Единственото парче на Бийтйлс, в което можете да чуете да солират и тримата китаристи на групата – Пол, Джон и Джордж. Само духът на Бийтълс ми стига да обичам Лондон завинаги…
Пред дома на Ленън
Прозвището „град на футбола” могат да носят само 5 града в света – Барселона, Мадрид, Рио де Жанейро, Буенос Айрес и Лондон. Никой от тези градове обаче няма толкова много клубове на световно ниво, а в Лондон са поне 3 – Арсенал, Челси и Тотнъм. Старите лондончани си спомнят и за славните времена на Фулъм, а някои от по-младите мечтаят славата да навести и Уест Хям. Толкова за футболните ми пристрастия по лондонските клубове, защото моите любимци са в Манчестър. Има един футболист, който не принадлежи на никой английски град, но е прекарал по-голямата част от живота си в Лондон. И това е моят футболен герой за всички времена – Джордж Бест. Какво щастие да носиш такова име. Като прорицание. За него става дума, защото той има отношение към моя London state of mind. Оливер, моят любезен домакин в Лондон, се оказа приятел със сина на Бест и ме заведе в любимата кръчма на футболната легенда – The Phene. Добро място в сърцето на Челси, където да направиш брачно предложение, както е сторил Бест. Вероятно и затова е останало любимо за Бест до края на живота му. Адрес: Chelsea, 9 Phene Street. Не го пропускайте.
Оливер, моят любезен домакин в Лондон, се оказа приятел със сина на Бест и ме заведе в любимата кръчма на футболната легенда – The Phene
Ако отидете в Лондон и обичате група Queen, не пропускайте още един адрес: 1 Logan Place, Kensington, London. Tам, в една тиха уличка в Кенсингтън, е последният дом на Фреди Меркюри. Пуританите сигурно не приемат ексцентричния личен живот на Фреди, но познавачите на стойностната поп-музика не могат да отрекат мястото на този британски музикант с персийски корен в залата на славата. Заради неговия брилянтен глас и изящни многопластови композиции с полифонично пеене и изискан музикален вкус.
Моят клуб в Лондон се нарича Ronny Scott’s, разположен в най-фриволната част на града – Soho. Toва е легендарно място за джаз и сродните му жанрове, където можете да чуете големи имена в жанра – от Хърби Хенкок и Уинтън Марсалис, през Джордж Бенсън и Кърт Елинг, до Пат Матени и Майк Стърн. В този клуб, открит в далечната 1959 г., са гостували Сара Вон, Каунт Бейси и Майлс Дейвис.
Моят клуб в Лондон се нарича Ronny Scott’s, разположен в най-фриволната част на града – Soho
Имам още едно любимо място в този вдъхновяващ град – музикалния клуб в подземието на Pizza Express на Dean Street 10 - пак в Soho. Тук съм имал щастието да чуя изключителни музиканти – един от любимите ми саксофонисти Gerald Albright и иновативния кийбордист Brian Culbertson. На това място в последните години гостуват звездни имена в съвременния джаз, фънк, блус и соул, които формират съвременните тенденции в жанра.
Един от любимите ми саксофонисти Gerald Albright
…и иновативният кийбордист Brian Culbertson
В клуб 606 в Челси приключих моите отношения и противоречия с 2014 г. В най-непосредствена обстановка, заедно с около 50-60 лондончани и вокалистката на британската фънк-група Incognito – Imaani, изпратих годината, в очакване на по-добрата Нова 2015.
Ако пожелаете да започнете нещо ново, Лондон е добро място за изпращане на старото…
Бургас-София-Лондон
