Навлизайки в Лихтенщайн, се озовавате в една истинска смесица от Швейцария и Австрия. Планините са типично швейцарски – остри и стръмни, селцата – типично австрийски – с дървени къщички и тераси, потънали в цветя, а всичко останало – промишленост, банково дело, икономика и пр., са изградени по типичен лихтенщайнски образец.
Пристигнахме в слънчев ден, когато на централния площад на Вадуц, откъдето тръгва прословутото влакче, се провеждаше турнир по плажен волейбол – странно занятие за една планинска държава, но съвсем разбираемо за жителите й, които жадуват за пясък и море; и сега пясъкът им бе докаран на 580 м. височина.
Сититренът – червено-синьо влакче, подобно на нашите из Слънчев бряг, превърнало се едва ли не в символ на столицата, обикаля Вадуц. Това е единственото място, където има записана беседа и на български език.
От нея човек научава, че площта на Лихтенщайн е 160 кв. км., държавата е дълга едва 25 км, широка 10 и се врязва като клин между Швейцария и Австрия на десния бряг по горното течение на Рейн. Три четвърти от територията й заемат Алпите, по чиито склонове се раздиплят живописни лозя, а по високопланинските й пасища пасат многобройни стада крави и овце. Населението й е 30 000 души, като 2/3 от тях са от германски произход, затова и официалният език тук е немският. Останалата 1/3 са чуждестранни работници. Официално в страната живеят около 10 000 чужденци.
През далечната 1719 г. принц Адам Андреас фон Лихтенщайн купил графство Вадуц и съседното владение Шеленберг и ги обединил в малка държава, която нарекъл на своето име – Лихтенщайн. Четвъртата най-малка страна в света станала част от Рейнската, а по-късно и от Германската конфедерация до 1866 г., когато извоювала пълната си независимост. Още през 1862 г. Лихтенщайн приема първата си конституция, осигуряваща народно представителство в Ландстаг – парламента.
През 1921 г. се приема нова конституция в сила и днес, която определя княжеството като “конституционна наследствена монархия на демократична и парламентарна основа”. Създадена е една сполучлива симбиоза на монарх и народ. Князът е държавен глава, който свиква и закрива парламента от 25 депутата, избираеми всеки 4 години. Ландстагът приема законите и защитава интересите на малкия народ, като конституцията му осигурява всички демократични права.
Лихтенщайн обединява 11 селища-общини, всяка от които има свой герб и голяма административна и финансова автономност. Столицата е Вадуц, над която доминира замъкът от ХІІ в. на днешния владетел княз Ханс Адам ІІ, заел трона през 1989 г. Името му фигурира в списъка на 10-те най-богати хора в Европа. Лихтенщайн разпуснал миниатюрната си армия от 80 мъже още през 1868 г. и обявил постоянен неутралитет, който устоял на тежките изпитания на двете Световни войни.
До Втората световна война Лихтенщайн е аграрна страна, след което започва индустриализацията й. За нея обаче е нужна работна ръка, която може да бъде набавена само отвън, което обяснява защо днес 1/3 от населението на Лихтенщайн са чужденци. В Лихтенщайн около 7000 души са заети в индустрията.
Освен че е четвъртата най-малка страна в света, Лихтенщайн се гордее и с други “най-…”; защото парадоксите тук изобилстват! Тя безспорно е най-индустриалната страна в Европа спрямо глава от населението. На всеки 3-ма жители се пада по една напълно автоматизирана телефонна централа (вероятно затова не стават грешки!). Мощните електроцентрали покриват напълно значителните изисквания на модерната промишленост, както и на частните домакинства.
Княжеството разполага с няколко десетки модерни промишлени предприятия, чийто изделия намират пазар в много страни по света. През последните 25 години производството тук е нараснало… 500 пъти! С производството си от 50 млн. зъбни протези годишно, Лихтенщайн заема второ място в света в тази област. Тук се изработват и най-модерна оптика, прочут порцелан и керамика. В княжеството съществуват над 1700 занаятчийски работилници, чийто изделия се ценят по цял свят. В Лихтенщайн се изготвят и уникални съоръжения за строителството. Една от водещите фирми в това отношение – “Хилти”, е лихтенщайнска и централа й се намира в княжеството. В Лихтенщайн има и модерна текстилна и дървопреработвателна индустрия, а продажбата на пощенски марки покрива 15% от държавния бюджет на страната!
В същото време в добре развитото селско стопанство са заети само 3% от работоспособното население; то обаче не само напълно задоволява местния пазар, а и със значителните си излишъци от месо, млечни изделия, зърнени храни и плодове (да се чудиш при тази територия и алпийски терен къде ги отглеждат) подпомага активния износ на страната.
Стопанското развитие се дължи и на тясното сътрудничество на Лихтенщайн със съседните Австрия, Германия и преди всичко с Швейцария. Още от 1923 г. Лихтенщайн има митнически съюз с Берн. От тогава княжеството е възприело швейцарския франк като официална валута, и няма собствена, макар че днес може да пазарувате и с евро. Лихтенщайн де факто няма гранични пунктове – влезете ли в Швейцария, сте и в Лихтенщайн. Затова когато напускате княжеството по посока на Австрия, на границата се вее червеният флаг с белия кръст и служителите са от швейцарската гранична полиция. Между двете страни съществува общо икономическо пространство. Швейцарските дипломатически представителства се грижат и за интересите на Лихтенщайн в чужбина.
Онова, което обаче няма да ви кажат, е, че макар Лихтенщайн да се числи към модерните, промишлено развити страни, тук и до ден-днешен съществува малко своеобразно отношение към нежния пол. Лихтенщайн последна в Европа признава избирателно право на жените. Конституцията от 1921 г. наистина съдържа постановката за равноправие на гражданите, независимо от пола, образованието и имуществото, но за противниците на женската еманципация това не означава, че могат да ги избират в кметствата или в парламента. В миналото този въпрос бил подложен два пъти на референдум и двата пъти резултатът бил отрицателен. Освен обичайните доводи, че мястото на жените не е в управата, а в кухнята, противниците на женското равноправие подчертават, че най-малко 1/3 от мъжете в княжеството са женени за чужденки, а на тях в никакъв случай не им се полага да се бъркат във вътрешните работи на страната.
Вътрешна работа на страната са и ниските данъци, което кара много от големите компании да изнасят капиталите си в малкото княжество. Финансовите инспектори от години се опитват да разберат как огромни суми от САЩ, Канада и Европа избягват облагането, като изведнъж се оказват в някоя от 13-те лихтенщайнски банки. Данъчният процент тук е с 10 пъти по-нисък, отколкото в другите страни. Това помага на петролни и строителни магнати да скрият авоарите си от облагане в Лихтенщайн. В планинската държава няма никакви ограничения за вноса и износа на капитали. Всеки чужденец може спокойно да създаде собствена фирма, като за регистрирането й трябва да заплати 30 000 швейцарски франка. След формалната регистрация никой не проучва с какво всъщност се занимава новата фирма и с какви средства разполага. Затова не случайно тук са регистрирани 42 000 чуждестранни компании и броят им расте всеки месец. Законите на Лихтенщайн обаче изискват всички чуждестранни фирми да наемат адвокат от жителите на страната, който да извършва в местните банки всички необходими операции и да представя фирмата в местните учреждения. Така Лихтенщайн привлича само богатите компании. За тях услугата не струва скъпо, но имайки предвид, че цялото население на Лихтенщайн е 30 000 души и далеч не всички са адвокати, един професионалист често обслужва над 100 чуждестранни фирми.
Обикновено дружествата се легитимират само с малка табелка; на някои къщи забелязах по няколко десетки такива – фирмите имат само пощенска кутия и задължителната сметка в местната банка – самата дейност се извършва в други страни. А малкото княжество, поради законните си ниски данъци, получава от тях огромни печалби.
Табелките и къщите не се набиват на очи. За да ги видите, трябва да тръгнете из центъра на Вадуц пеша. Някога тук е имало блато, което е било пресушено едва през 1930 г., за да бъде построен града, който обаче със своите 5 000 души население прилича повече на село, отколкото на град. Но именно заради малките си размери, всичко в него е миниатюрно и кукленски наредено, красиво като в приказка. Целият е потънал в зеленина, заобиколен от внушителните Алпи. Центърът му се образува от двете улици Stadtle и Aulestrasse. Всичко е разположено от двете им страни – музеите, банките, сладкарниците, кметството, туристическият център, пощата, магазините за сувенири… Всяка година в Лихтенщайн пристигат 23 пъти повече туристи отколкото е местното население на страната, въпреки че тя се слави като скучна държава. Освен това забележителностите й никак не са много. Това, с което е известна, са вината, зъбните протези и пощенските марки. Княжеството е прочуто с уникалните си серии от пощенски марки и затова има отделен музей, посветен на тях. Там са изложени над 300 матрици за печатане на марки и много документи, свързани с княжеската поща. А другият музей, посветен на историята на Лихтенщайн, се намира в края на града, който е опрял гръб в почти отвесния скат на хълма, на чийто връх се възправя замъкът на Ханс Адам ІІ. Тук склонът така застрашително е надвиснал над Вадуц и крехката постройка, сякаш всеки момент ще се срине и ще премаже малката столица. Част от традицията е и удрянето на огромния държавен печат на Лихтенщайн в паспорта (за разлика от другите държави, където това е задължително на границата, тук за елипсовидния цветен печат с корона се заплаща).
Излизайки от Вадуц, туристът ще установи интересна подробност. Поради липсата на място, едва ли някой насериозно приема факта, че Лихтенщайн обхваща 11 селища. Населените места извън столицата са разположени едно до друго, без никакво разстояние помежду си. Да се разбере докъде точно се простира едното село и откъде започва другото би било непосилна задача, ако не бяха табелите. Къщите се нижат в непрестанна върволица покрай пътя и тъй като раздалечеността между последната постройка от предното село и първата от следващото е точно толкова, колкото и отстоянието между сградите в самото село, на една табелка са изписани и двете имена – наименованието отдолу е пресечено от права червена линия, а отгоре е това на селището, в което навлизате. Редицата от миниатюрни къщи с малки фигурки на джуджета или други герои от приказки в дворовете им върви неспирно покрай шосето и според картата преминавате през няколко села, преди да стигнете границата с Австрия.