Лечение на вертижен синдром при вирусна инфекция

Брой № 1(5) / март 2009, Атипични белодробни инфексии

Световъртежът представлява лъжливо усещане за преместване на тялото по отношение на пространството или на пространството по отношение на тялото.Той може да бъде предизвикан от лезия, разположена някъде по хода на левия или десния вестибуларен път, започващ от вътрешното ухо (лабиринтит),през осми черепномозъчен нерв (вестибуларен невронит), продължаващ към понто-церебеларния ъгъл, мозъчния ствол и завършващ в темпоралния дял на кората на главния мозък.

Вертижният (вестибуларен) синдром се проявява със замайване и световъртеж в резултат на различни причини, като една от честите може да бъде вирусна инфекция, която засяга вестибуларния нерв. Този нерв пренася информация от вътрешното ухо за движенията на главата и тялото. Когато един от двата вестибуларни нерва е възпален, се получава неправилна координация между двете страни и като резултат – вертиго.

За разлика от лабиринтита (възпаление на вътрешното ухо), при вестибуларния синдром слухът остава незасегнат и липсва тинитус (шум в ухото).

Симптомите на вестибуларния синдром обикновено се изразяват в световъртеж (вертиго), загуба на равновесие, неправилна координация, невровегетативни прояви като гадене, повръщане, изпотяване, бледост, тревожност. В острите форми световъртежът е постоянно състояние. Често внезапното “завъртане” на главата е най-срещаното оплакване. Докато пациентите може да свързват състоянието с положението на главата, като общо правило то няма връзка, а зависи от това дали пациентът е легнал или изправен.

Състоянието се проявява при всички възрастови групи, като (без да бъде правило) обикновено в по-млада възраст по-честа е вирусната етиология, а при възрастните преобладават съдовите причини.

При леките случаи не са необходими специални изследвания, стига да е възможно състоянието да се обясни със сигурност с възпаление на един от двата вестибуларни нерва.

Въпреки това, ако симптомите продължат повече от месец, периодично се проявяват отново или се усложняват с времето, е необходимо да се направят допълнителни изследвания.

Всеки един остро настъпил вестибуларен синдром следва да наведе на мисълта към исхемична съдова увреда във вертебро-базиларната система,задължаваща да се търсят грижливо съпровождащи неврологични белези: хемипареза, сетивна увреда на едната половина от тялото, церебеларен синдром, дизартрия, околомоторна парализа, засягане на други черепномозъчни нерви, синдрома на Клод Бернар-Хорнер, увреда на зрителното поле и други,което изисква спешно диагностициране и лечение.

Лечението на вертижния синдром е симптоматично, като се предписват медикаменти за гаденето (антиеметици) и за намаляване на световъртежа (вестибуларни супресанти).

Добър ефект може да има приложението на 2 х 1.2 г или 1 х 2.4 г piracetam (прах за перорален разтвор). Тази нова, разтворима форма на piracetam има редица предимства пред предлаганите на пазара твърди форми в същата дозировка:

- удобство и облекчен прием за пациентите, в това число и децата;

- бърз ефект;

- приятен цитрусов вкус;

- достъпна цена.

Продуктът се предлага в опаковка от 20 сашета под търговско наименование: Пирацетам Химакс Фарма 1.2 г и Пирацетам Химакс Фарма 2.4 г .

Цената в аптека на 1 саше от 1.2 г е около 65ст.

Цената в аптека на 1 саше от 2.4 г е около 80ст.

 

Възстановяването от вертижен синдром обикновено се постига в рамките на 3 седмици.

 


 

Вашият коментар

Информацията в тази страница е предназначена само за лекари или фармацевти.
Като потвърждавате, че сте медицинско лице, Вие поемате цялата отговорност за анализирането и използването й.

Медицински специалист ли сте?

Да     Не