През 2009 г. се навършват 200 години от смъртта на Leopold Auenbrugger, виенски клиницист, открил за медицината и въвел в клиничната практика перкусията.
Назад във времето
През 1761 г. на бял свят се появяват две книги, на които им е съдено да станат класически в историята на медицината. Giovanni Batistta Morgagni (1682–1771), професор и ръководител на Катедрата по анатомия при Университета в Падуа, публикува във Венеция книгата на своя живот: De sedibus et causis morborum per anatomen indagatis libre quinque (За мястото и причините на заболяванията, откривани чрез анатомично изследване). Писан в продължение на десетилетия и завършен на преклонна възраст (Morgagni е вече на 79 години), този класически труд поставя основите на модерната патология. На базата на 640 аутопсии Morgagni не само установява и описва различни органни увреждания, но и за пръв път прави връзка между симптомите на заболяването приживе с патологичната находка post mortem. Монументалният труд е съставен от 70 писма до негови колеги в Италия, в които старият маестро съобщава за своите открития. От De sedibus et causis morborum (краткото наименование на книгата) практикуващият лекар за пръв път получава не само достоверна информация за органните поражения при различни заболявания, но и представа за специфичната клинична картина, породена от тези увреждания. Става ясно, че развитието на патологичния процес в отделен орган води до външна изява на заболяването с характерна симптоматика. Поставена е основата на нозологичното мислене в медицината1, 2. На дневен ред излиза необходимостта от нови методи за диагностика на болестите в различните органи.
И може би случайно, но по-скоро закономерно през същата 1761 г. във Виена се появява неголямата по обем книга (95 стр.) Inventum novum ex percussione thoracis humani ut signo abstrusos interni pectoris morbos detegendi (Нов метод, състоящ се в прекусия на човешкия гръден кош, за откриване на скрити в гърдите болести). Автор на този оригинален труд, известен с краткото си заглавие Inventum novum, е младият 39-годишен лекар Leopold Auenbrugger. Още в предговора на книгата той съобщава за своето откритие, направено след седем години упорит труд: „… тук аз представям на читателя нов способ, открит от мен, за диагностициане болестите на гърдите. Методът се състои в перкусия на човешкия гръден кош, при която в съответствие на извлечените специфични тонове, се оформя представата за вътрешния статус…”1
Leopold Auenbrugger: Curriculum vitae
L. Auenbrugger e роден на 19 ноември 1722 г. в Грац (Австрия) като син на гостилничар. Неговият баща, съдържател на заведението „Zum schwarzen Mohren” (При черния негър), води често сина си в избата. Тук младият Leopold наблюдава как Auenbrugger-старши с почукване по бъчвите определя нивото на виното в тях. Старият „кръчмарски” похват се запечатва в паметта на даровития младеж3, 4, 5. По-късно L. Auenbrugger заминава за Виена, където следва медицина и получава лекарска диплома на 18 ноември 1752 г. Негов професор е Gerhard van Swieten (1700-1772), ученик на прочутия лекар и химик Hermann Boerhaave от Лайден. Чрез редица реформи бележитият учен успява да изведе Виенския медицински факултет до висотата на водещ европейски институт. Ученикът е силно повлиян от личността и дейността на своя учител, както и от неговите проучвания в областта на неврологията. В знак на признателност той посвещава на van Swieten своя труд Experimentum nascens de remedio specifico sub signo specifico in mania virorum (1776). В него L. Auenbrugger описва лечение на пациенти с продуктивно маниакално заболяване чрез предизвикани с камфора епилептични гърчове. Известно е, че камфорът, даван в повишени дози, води до конвулсии. Интересно е да се отбележи, че методът на Auenbrugger преживява ренесанс през 30-те години на ХХ век, когато се прилага за лечение на болни от шизофрения6.
От 1751 до 1758 г. младият лекар работи в престижната по това време Испанска военна болница във Виена. Именно по това време започват и проучванията върху новия диагностичен метод. В периода 1758–1762 г. L. Auenbrugger ръководи вътрешното отделение на болницата, набира опит и се насочва към изучаване на гръдните болести. Славата му на способен лекар достига до императрица Мария-Терезия, която го назначава за свой лейб-медик. След напускане на Испанската военна болница той има репутацията на един от най-търсените и ценени лекари във Виена. Надарен с прекрасен музикален слух, през 1781 г. той пише либретото на комичната опера Der Rauchfangkehrer (Коминочистачът), композиор на която е спечелилият си печална слава Antonio Salieri. За своите заслуги L. Auenbrugger получава благородническа титла през 1783 г. от австрийския император Franz Joseph ІІ и присвоява името Josef – Josef Leopold Auenbrugger. Бележитият лекар умира на 18.05.1809 г. от пневмония на 87-годишна възраст, като предсказва часа на смъртта си – 2 часа след пладне, т.е. 14 часа, което се сбъдва3, 5, 6.
Inventum novum
Работейки в Испанската военна болница, L. Auenbrugger ежедневно се среща със заболявания на белите дробове, най-често причинени от туберкулоза. На аутопсионната маса често се откриват плеврални изливи, неразпознати приживе. Задавайки си въпроса как да бъдат диагностицирани изливите при живите пациенти, Auenbrugger започва да почуква с пръсти човешкия гръден кош, също както неговия баща някога е почуквал бъчвите с вино. И установява, че човешкият торакс при почукване издава звук, резонира, от което следва заключението: „Thorax sani homini sonat si percutitur” (Здравият гръден кош издава звук при почукване). С внимателно почукване с върха на пръстите, което Auenbrugger нарича перкусия, той установява три вида звук: sonus altior (тимпаничен), sonus carnis (плътен, притъпен), sonus obscurior (с неясен характер)4. Развивайки метода, L. Auenbrugger успява да определи нивото на плевралния излив при болни, като верифицира находката аутопсионно в случаите с летален изход. Освен това при вече починали пациенти той инжектира вода в плевралната кухина и чрез перкусия определя точно нивото на течността. Локализирането на мястото и нивото на излива позволява на лекаря да извършва успешно евакуационна пункция3, 5, 6. След седем години ежедневни наблюдения и експерименти в 1761 г. Inventum novum се появява на латински във Виена. Трудът е разделен на отделни секции. Интерес будят раздели XLVI и XLVIII, описващи съответно перикардни изливи и аневризма на сърцето. Leopold Auenbrugger отбелязва, че в случаите с перикарден излив се установява притъпен тон, придружен с неравен пулс, венозен шиен застой и прилошаване при изправяне. В раздел XLVIII той определя сърдечната аневризма като свръхразтягане на сърдечните кухини с невъзможност за изтласкване на кръвта напред, а при перкусия установява плътен тон върху разширен участък от прекордиума7.
Habent sua fata libelli
След публикуването на Inventum novum книгата е преиздадена през 1763 г. и е преведена на френски, като е включена в ръководството по белодробни болести на Rozière de la Chassagne (1770), който отбелязва, че не практикува метода, но го смята безопасен за пациентите7. Въпреки това, трудът не получава популярност, като единствено Maximilian Stoll (1742–1788) въвежда перкусията в ръководената от него клиника в Испанската военна болница. След неговата смърт методът изглежда забравен до момента, когато Jean Nicolas Corvisart (1755–1822), личен лекар на Наполеон Бонапарт, го преоткрива и превежда отново на френски. Освен това той го разширява със собствени наблюдения, като отбелязва приоритета на L. Auenbrugger4, 5, 6. Перкусията придобива известност, а след откриването на стетоскопа (1816) и аускултацията от René Laënnec (1781–1826) физикалното изследване на болния човек разширява своите възможности. Перкусията и аускултацията достигат и до наши дни като основни класически методи за изследване на пациента.
Днес площадът, на който е разположен медицинският университет в Грац, носи името на Leopold Auenbrugger. А на 18 май 1909 г., по случай 100-годишнината от смъртта на великия лекар, лекарското сдружение във Виена поставя паметна плоча на къщата, където той е починал – недалеч от „Kapuzinerkirche”, Neuer Mark 95,6.
Литература
- Haggard HW. The Doctor in History, Barnes & Noble, New York, 1996, 317-319
- Beneke K. Beitrage zur Geschichte der Kolloidwissenschaften, VIII Mitteilungen der Kolloid-Geselschaft, Verlag Reinhard Knof, Nehmten, 1999, 32-36
- Karger-Decker B. Die Geschichte der Medizin, Albatros, Düsseldorf, 2001, 286-287
- Yernault JC, Bohadana AB. Chest percussion. Eur Respir J 1995; 8: 1756-1760
- Regal W, Nanut M. Das „Inventum novum“ von Leopold Auenbrugger (Altes Medizinisches Wien 31) Ärzte Woche 2003; 17: 1-2
- Pearse JMS. Leopold Auenbrugger: Camphor – induced Epilepsy – remedy for manic psychosis. Eur Neurol 2008; 59: 105-107
- Bedford DE. Auenbrugger’s contribution to cardiology. History of percussion of the heart. Brit Heart J 1971; 33: 817-821.
