Критерии за избор на имуностимулант при често и тежко боледуващи пациенти

Брой № 4 (52) / септември 2019, Бактериални респираторни инфекции, придобити в обществото

На въпросите на INSPIRO отговаря д-р Биляна Георгиева, педиатър, специализант по детска пулмология към клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“

 

Назначавате ли имуностимуланти и при кои точно пациенти?

 

Най-честата причина за посещение в педиатричните и спешните кабинети са острите инфекции на горните дихателни пътища /ИГДП/. В болшинството от случаите са вирусни инфекции, чието лечение е симптоматично и преминават за около седмица.  Нормално децата в ранна детска и предучилищна възраст, за разлика от големите деца и възрастните, боледуват почесто – до 6-8 пъти. При тях поради незрялост в имунитета са и по-чести усложненията – бронхиолити и бактериалните суперинфекции – отити, ангини, пневмонии, понякога протичащи по-протрахирано и тежко и не рядко изискващи хоспитализация. И тук ролята на педиатъра е не само навременно и адекватно лечение на вече възникналите и последващи инфекции, а и профилактика на същите със съвети към родителите за общи мерки за укрепване на имунната система – рационално хранене, правилен режим на сън и почивка, разходки на открито и ежедневна умерена физическа активност, добри хигиенно-битови условия.

 

В някои случаи обаче прибягваме към имуностимулация с лекарства и хранителни добавки. Уместна е употребата им при често и тежко боледуващи деца, при рецидивиращи бактериални инфекции, изискващи честа или по-продъжителна  антибиотична терапия, при деца след болнично лечение по повод по-тежко протекли долнореспираторни инфекции – бронхиолити и пневмонии, особено при наличие и на усложнения (плеврит, пневматоцелета, абсцес) с цел стимулиране на отслабения временно имунен отговор, за профилактика на последващи тежки инфекции и рехоспитализации; при пациенти с някои първични или вторични имунодефицитни състояния, както и при такива с хронични заболявания на дихателната, храносмилателната и сърдечно-съдовата система (напр. бронхиална астма, бронхо-пулмонална дисплазия, вродени сърдечни малформации или такива на бронхо-пулмоналната система) за намаляване тежестта и честотата на инфекциозните усложнения. В същото време е важно с тези препарати да не се злоупотребява, а употребата им да е умерена като количество и продължителност.

 

Имате ли предпочитания към определен състав от средства, които да присъстват в един имуностимулант, на който се доверявате в практиката си?

 

Лично аз в практиката си  предписвам имуностимулатори най-често през есенно-зимния сезон, когато е пикът на острите респираторни инфекции, а от друга страна намаляват приетите с храната витамини, макро – и микроелементи , както и количеството слънчеви лъчи, осигуряващи синтеза на така важния за растящия организъм вит. Д в кожата.  Затова предпочитам комбинирани препарати, съдържащи най-необходимите за повишаване устойчивостта към патогени витаминии макроелементи, както и естествени и доказали ефективността си в клинични проучвания имуностимулиращи средства като коластра, α- и β-глюкани, активиращи както неспецифичния имунен отговор /фагоцитозата – първа линия на защита на организма от инфекциозни причинители/, така и на специфичния хуморален и клетъчен имунитет, подсигуряващ борбата с бактерии, вируси, гъби и паразити. Oтдавна известно е значението на Zn за имунитета – есенциален макроелемент, участващ в състава на ензими и транскрипционни фактори, регулиращи жизненоважни биохимични процеси, значими за клетъчната диференциация и пролиферация, особено на клетките на имунния отговор. Опосредства правилната функция и съзряване на Т-лимфоцитите, особено на Тh, kоито чрез производство на цитокини активират клетъчния имунитет и цитотоксичните Т-лимфоцити за унищожаване на вирус инфектираните клетки, но и стимулират диференциацията на В-лимфоцитите за синтез на имуноглобулини, осигуряващи справянето с бактериални патогени;  увеличава броя и фагоцитарната активност на макрофагите и полисегментоядрените неутрофили, повишава активността и на NK-клетките – естествени убийци на вирус инфектираните клетки. През последните години има много проучвания за ролята на вит. Д не само като регулатор на Ca-P обмяна, но и за правилното функциониране на имунната система и устойчивостта към инфекции. Доказано е, че дефицитът му води до повишена честота на горнореспираторни инфекции и автоимунни заболявания. Коластрата е традиционно средство, използвано от древни времена за имуностимулация. Съдържа имуноглобулини, цитокини, лактоферин и растежни фактори, които стимулират диференциацията и матурацията на Т- и В-лимфоцитите, цитотоксичния отговор на макрофагите и NK-клетките, блокират адхезията и проникването на вируси и бактерии в клетките; лактопероксидаза и лизозим, имащи директен бактерициден ефект. Установено е, че най-близки до човешките имуногенни свойства има говеждата коластра. Всеизвестна е и ролята на пребиотиците / фруктоолигозахариди/ и пробиотиците- лактобацили и бифидобактерии. Последните чрез взаимодействие с чревния епител и пайеровите плаки активират определени Т-лимфоцити и повишават нивата на секреторния Иг А, важен компонент на локалния лигавичен имунитет, както в ГИТ, така и в отдалечени зони като лигавицата на дихателните пътища. Пробиотиците отделят и бактериоцини, директно потискащи патогените, и стимулират активността на фагоцитите и NKклетките, както и на регулаторните Т-лимфоцити/T reg./, осигуряващи баланс мeжду клетъчния и хуморалния имунен отговор и недопускащи развитие на алергична свръхреакция и увеличена секреция на Иг Е. През последното десетилетие с нарастващата честота на алергиите и алергичните заболявания, като бронхиалната астма напр., все повече се обсъжда и проучва ролята на нормалната чревна бактериална флора (микробиом), която чрез взаимодействие с клетки в чревната лимфоидна тъкан (най-големия имунен орган) профилактира алергичната свръхактивация и балансира ефективния и навременен имунен отговор. Важно значение в профилактиката и лечението на бактериалните и вирусните инфекции имат и α- и β-глюканите, стимулиращи фагоцитозата, активността на NK-клетките, клетъчния имунен отговор (Тh и цитотоксичните Т-лимфоцити) и отделянето на INF-ϒ, водещо до директно унищожаване на вирус инфектираните клетки. При бактериални инфекции β-глюканът засилва хуморалния имунен отговор с увеличаване активността на В-лимфоцитите, нивата на серумните Иг Г и секреторния Иг А, като същевременно намалява нивата на Иг Е и потиска развитието на алергични реакции. Комплекс от α- и β-глюкани се съдържа в гъбата Shiitakeи в EpiCor – последно поколение имуностимулатор, получен при ферментация на дрожди.

 

Терапевтичен проблем за педиатри и УНГ специалисти са децата с рецидивиращи бактериални тонзилити, ринофарингити и отити, налагащи честа употреба на антибиотици, което от своя страна води до риск от развитие на бактериална резистентност и потискане на чревната микрофлора, а това, както стана ясно, алергизира и отслабва съпротивителните сили на организма. В лечението на тези пациенти ефективно би било добавянето на имуностимулатори, съдържащи фарингеален пробиотик. Такъв е Streptococcus salivarius, който колонизира устната кухина и чрез отделяне на саливарицин А2 и В инхибира растежа на пиогенните бактерии – Str. pyogenes, Str. pneumoniaе, Haemophilus infl., Moraxella catarrhalis.

 

В моята практика за превенция и лечение на остри респираторни заболявания аз се доверих на един български препарат, който комбинира в състава си всички гореспоменати имуностимулиращи средства – Resista Forte, предназначен за употреба при деца над 5 годишна възраст поради таблетната си форма. За по-малките с подобен състав, с липса единствено на фарингеалния протектор, е сиропираната форма – Resista Kids.

 

При редица пациенти  през изминалата година наблюдавах добър клиничен ефект от посочения имуностимулатор с намаляване тежестта и честотата на боледуванията, но искам да споделя резултата от добавянето му към лечението конкретно при едно 9-годишно момче, многократно преглеждано и хоспитализирано в клиниката по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“ по повод долнореспираторни инфекции и пристъпи на бронхиална астма. Родено е в 7 л. м. от патологична бременност на майка със системен лупус, с данни за МФИ, РДС и ХМБ. От кърмаче е с незадоволителен тегловен прираст и до момента е под долна граница на възрастовата норма по отношение на теглото. От 3-годишна възраст е с рецидивиращи епизоди на „свирене в гърдите“ и затруднено дишане, поради което на 5 години е стартирано контролиращо лечение за астма – за кратко Монтелукаст, последван от инхалаторен кортикостероид (ИКС). Поради незадоволителен ефект и установени от провежданите многократно спирометрии, персистиращи ниски стойности за показателите на дихателната функция, по типа на смесен с водещ обструктивен вентилаторен дефект, дори и в състояние на здраве, от 6 годишна възраст е системно на комбиниран препарат – ИКС/LABA. При детето предвид характера и честотата на боледуванията и невиреенето са изключени чрез съответни образни и лабораторни изследвания вродени малформации на дихателната система, муковисцидоза, целиакия; проведени са имунологични изследвания, при които са регистрирани нормални стойности на серумни имуноглобулини при леко понижени по % В-лимфицити и дефект в ефекторното звено на клетъчния имунен отговор. След няколко ежемесечни респираторни инфекции, наложили терапия с бързодействащ бронходилататор – Салбутамол на 4 или 6 часа, а двукратно и на антибио тик и Метилпреднизолон по схема за овладяване на симптомите, и след седмици отсъствие от учебни занимания, от края на декември 2018 г. за 3 месеца е включен комбиниран имуностимулатор. През посочения период, както и следващите 2 месеца, момчето е преболедувало 2 леки ИГДП.

 

Следователно продукти, комбиниращи имуностимулиращи съставки със синергично и доказано в клинични проучвания и наблюдения действие, имат място в терапевтичния арсенал на педиатъра като опит за намаляване честотата и тежестта на инфекциите, възникващите усложнения и необходимостта от често антибиотично лечение, както и риска от хоспитализации. Засилват устойчивостта на организма към вирусните и бактериалните инфекции, стимулирайки едновременно различните аспекти и нива на имунен отговор – неспецифичния и специфичен клетъчен и хуморален имунитет. Едновременно с това контролират силата и баланса на имунните реакции и не допускат свръхактивация на имунна система, водещо до възникване на алергични реакции и екзацербация на атопичните болести.


 

Вашият коментар