Коста Костов: Да върнем България на децата си

Брой № 1 (49) / февруари 2019, Въздухът, който дишаме

В една държава се развива това, което е на почит в неяПлатон 

 

 

InSpiro*, приятели!

 

Така красиво всичко се руши, че нищото върховен смисъл става.” Това поетично прозрение на Иван Методиев е от далечната 1980 година. Сякаш е прозрял неговата протяжност, защото днес разрухата е още по-красива и сме още по-близо до Нищото, творение на опитните мишлета на прикритата плутокрация. Окрадоха държавата, съсипаха образованието и осакатиха здравеопазването. Режисират скандали, за да прикрият грандиозни далавери и управленска некадърност. Затриха неудобни хлевоусти телевизии, пробутват Калинки, Дилянчовци и Гинки, проституират с НЗОК, издигат партийни лозунги от бригадирското движение.

 

Живеем в тоталитарна свобода, като държанки на повикване, които имат единствено и само правото да избират свободно позата, в която да ги обладаят. Стадото се е свило в кошарата, за да не дразни пъдаря и да размаха гегата. Може да е мизерно и тясно, но има покрив, сено и куче, което пази от вълци. Какво се случва извън кошарата не е проблем на стадото. Ката ден го доят и стрижат, но не го бръснат за слива. България прилича на каруца, теглена от прегладняла кранта, управлявана от няколко арогантни дебелаци, размахващи камшици по „чисто нова” българска магистрала, пробита като швейцарско сирене.

 

Докато някои „водачи” се тупат по гърдите и, съсредоточени в бита си, губят сетива за Битието, Героят-Спасител, който блуждае около нас, няма да се появи. Българската демокрация се задоволява с вибратор, ние воайорстваме и това ни побратимява. Ако някой набере смелост да си развърже езика за истината, други двама ще използват всички начини, за да му го набутат обратно в устата. Ако само един властимащ си покаже слабините, най-малко двама доброволци ще ги оближат. Либидозното участие в групов секс е решителна стъпка към политическа кариера на развратни субекти. Тази неутолима страст да се отдават, ги вкарва в пошли оргии, където си чакат реда докато разнасят посудата. Не натрапвам никому моя негативизъм към днешната политическа класа, защото истината  не може да бъде натрапена – тя трябва да се заслужи. А затова се изисква лична свобода и малко лудост. Както изричаше Коста Павлов: „Човек трябва да полудее мъничко, за да не полудее съвсем”.

 

Човекът достига пълнотата на творческия си потенциал само ако е част от независима нация, дори тя да е малка като българската. Тази формулировка е изведена от Николай Данилевски (1822-1885 г.), руски социолог, културолог и геополитик, и е известна на света като „Закон на Данилевски”. Има много примери за това как малки, независими нации са извели от недрата си гениални учени, лекари, философи, композитори, художници…

 

 

Причината да не сме сред тях е очевадна – вековната зависимост. Вчера от Изтока, а днес от Запада, който се държи с нас като с болно добиче, което има нужда от непрекъснати ветеринарни грижи. Тези грижи са поверени на безродни политици, които не разбират, че европейски насочената политика трябва да издига достойнството на националната идентичност. Жонглират със страховете на народа и го принуждават да пълзи пред европейските лихвари. С Европа, но не на всяка цена и във всичко. Не може все да стоим на пръсти, за да видим от най-задния ред какво се случва на сцената. Не можем да се подчиняваме на всеки случаен кретен, който е обяздил властта и подрязва корените ни.

 

Съхраняване на националното достойнство и чест, равноценни и равноправни с останалите европейски държави. Тази утопия може да стане действителност само с осъзнаване на собствената значимост и съавторство в общочовешката история. Свободата е отговорност и кураж. Ако искаме и ние да имаме върхови постижения на творческия дух, да изведем и излъчим гениални сред българите, трябва да се осмелим да бъдем свободни в духа и делата си. Нека припомня скептицизма на Елин Пелин относно българската гениалност: „Ако България роди гений, той ще е геният на завистта”. Иронията идва от това, че тези думи са насочени към най-талантливия, най-автентичния български разказвач – Йордан Йовков.

 

Настъпило е време да опровергаем Пелинко. Днес България е страна на планирания политически и обществен хаос, но подредеността е противопоказана за гениите, които се развиват там, където се търсят и ценят нови, креативни идеи, дивергентно мислене, съществува почит към по-умните и можещите, които извеждат останалите по нови и неотъпкани пътища. Има българи с креативен дух, но в дефиницията на Данилевски ключовата дума е независимост. Ако си я извоюваме, нещата може да се случат. Искате примери за комбинация на креативна независимост и малка нация? Ето ви ги: Древна Атина през V в.пр.Хр. (около 300-350 000 души), Флоренция през XVI век. Неуместно нали, не струва! Тогава добавям Швейцария, Норвегия, Швеция, Австрия, Дания, Холандия. Дори САЩ могат да бъдат считани за умствена лаборатория с много епруветки (щати), които наподобяват малки нации, творящи в условия на независимост, що се отнася до личната творческа креативност.

 

Атиняните са съзрели, защото са били предизвиквани по всички фронтове”, казва Ницше като версия на „Това, което не те убива, те прави по-силен”. В медицината изразът на Ницше намира най-добрия пример в микробиологията, където недостатъчните антибиотични дози (под необходимите серумни и тъканни нива за умъртвяване на микроорганизмите) предизвикват поява на устойчиви щамове, към които стандартните антибиотици са безсилни. Тези щамове ще изпратят човечеството така, както са го посрещнали преди около два милиона години, ако продължаваме да „отстрелваме” природата и вървим срещу нейните иманентни закони.

 

Ето в такава ситуация е днес България – опитват със субоптимални дози по всички начини и с всички средства да „убият” в нас независимия, честолюбивия, достойния човек, господар на съдбата и креативността си, за да наложат модела на страхливия, несигурния за утрешния ден, зависим от държавния репресивен апарат малък човек. Само от нас зависи дали тази смазваща човешкото достойнство политическа стратегия ще ни „евтаназира“ или ще ни направи по-силни. Ако не успеем, има и по-достойни от пожеланата евтаназия начини.

 

Бачо Киро е изрекъл паметни думи пред турския съд: „Девизът ни беше „Свобода или смърт”. Не постигнахме свободата, остава смъртта”. Не можем да докоснем величието на Бачо Киро, но съдбата ни дава пореден шанс да бъдем достойни за такива като него, като се противопоставим и върнем България на децата си, взета от тях назаем, но по-чиста, по-свята и по-свободна от днешната. Другото е немислимо предателство, национална „апоптоза”**, програмирано самоубийство на един застрашен от изчезване народ.

 

Нямаме много време, за да направим своя избор.

 

Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg

 

Коста Костов

февруари 2019

 

* Игра на думи, съставна от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и inspirаtio (вдъхновение)

 

** Медицински термин за „програмирана клетъчна смърт”


 

Вашият коментар