Prof.Arschang Valipour (Аршанг Валипур,Виена, Австрия), утвърден експерт по проблемите на ХОББ.
Регионална среща на Boehringer Ingelheim(CEE Respiratory Expert Forum 24-25 май 2018 год.,Виена)
Е.А: Смятате ли, че резултатите от Dynagito могат да бъдат приети като недостатъчно убедителни за предимствата на двойната бронходилатация пред монотерапията с инхалаторен мускаринов антагонист?
A.V: Процентът на екзацербациите е все още значителен, но в крайна сметка остава по-нисък, отколкото без двойна бронходилатация. Така че, ако трябва да избирам, все пак бих избрал терапия, която би намалила възможно най-много процента на екзацербациите. Дали съм разочарован? Не, защото не очаквах олодатерол в комбинация с тиотропиум да понижи повече процента на екзацербациите след като тиотропиумът се е доказал като най-доброто средство за намаляване на екзацербациите.
Така че, за мен резултатите не са изненадващи, те са напълно очаквани и не променят нищо в отношението ми към предписването на два бронходилататора при пациенти с ХОББ.
E.A: Във връзка с последните сравнителни данни на тройната (TRIBUT, IMPACT) срещу двойната терапия, считате ли , че на този етап спорът тройна срещу двойна терапия е решен?
A.V: Мисля, че проучванията, които сравняват тройната терапия с терапията с два бронходилататора, тоест добавянето на инхалаторни кортикостероиди към два броходилататора, показват много неща. Първо, препоръките на Глобалната инициатива за ХОББ (GOLD) са доста добри. В миналото бях доста скептично настроен към препоръките на тази инициатива, защото в тях се казва, че ако пациентът има две или повече екзацербации, то той може да има полза от инхалаторните кортикостероиди. Това показват и тези изследвания. Това не означава непременно, че някои от пациентите не са подходящи за лечение с инхалаторни кортикостероиди. Както потвърждават изследванията, пациенти с ниски еозинофили в кръвта, дори и да имат чести екзацербации, нямат полза от добавянето на инхалаторни кортикостероиди към двата бронходилататора. Пациентите с високи еозинофили, ако имат чести екзацербации, очевидно се повлияват добре що се отнася до намаляване процента на екзацербациите. Следователно, това казва и Глобалната инициатива, че две трети от пациентите са в група B и нямат нужда от инхалационни кортикостероиди, а една трета от пациентите са в група D и е възможно да имат нужда от инхалаторни кортикостероиди, ако броят на еозинофилите в кръвта им е висок.
E.A: Какъв смятате, че е процентът в Европа на пациентите с ХОББ, които имат нужда от инхалаторна терапия с участието на ИКС?
A.V: Мисля, че мога да направя една надеждна оценка. Една трета от цялата ХОББ популация са пациентите в група D. Да, една трета от пациентите с ХОББ са в група D. От тях, бих казал, че приблизително 50 до 60% имат нужда от инхалаторни кортикостероиди, да речем до 70%. Това означава, че дори и в група D, една трета нямат нужда от инхалаторни кортикостероиди, докато останалите две трети може и да имат нужда от тях. Инхалаторните кортикостероиди не играят никаква роля за група B, освен ако пациентът няма категорична диагноза и наблюдавана астма. Така че, при общата популация, вероятно 20 до 25% от всички пациенти с ХОББ може и да се нуждаят от инхалаторни кортикостероиди.
Интервюто е дадено за кореспондент на сп. INSPIRO, по време на форума.