Какво става с младите лекари в България?!

Здравейте, Доц. Костов!

Пише Ви един „млад“ лекар, сравнително млад, защото според моите родители вече не съм толкова млада, а напротив. Но липсата на семейство, дете и кретенията на моята професия, която изключва възможността за първото, ме е скапала вече и всички опити, които направихме ние, младите лекари в тази държава, останаха без отговор и с много подигравка. Чета понякога InSpiro и винаги началната статия и днес получих вдъхновение и смелост да Ви напиша онова, което става с нас, „младите”, които избрахме порнографията на системата и останахме тук, за да се грижим за незрелия бял дроб на децата на неблагодарните и на онези, които казват, че не ги е грижа за нас, младите лекари.

Не знам дали знаете какво се случва с нас, та реших да Ви разкажа, защо тези, които ще наследят Вас и Вашия опит, са прости и нямат фантазия, въпреки владеенето на няколко чужди езика. Завърших медицина през 2004 г. Тогава държавата реши да не произвежда специалисти и така три години нямаше приемен изпит за придобиване на специалност. Три години, в които моите колеги започваха да работят в бърза помощ, лекарствени фирми, преводачи, детегледачи или не знам още какво, малцина започнаха в големи университетски болници, подкрепяни от бащи и дядовци – доценти и професори. Аз започнах в малка провинциална болница в детско отделение – от онези, дето лекарите в столицата смятат за второ качество. Искам да кажа, че съм горда, защото съм работила там, да кажа, че там станах лекар и научих толкова много, повече от мамините и татковите хрантутници с чисти обувки от „големите” болници.

След 3 години чакане се появиха дати за изпит за зачисляване за специалност. Явих се и взех, че изкарах добра оценка и започнах да специализирам педиатрия. Оказа се, че държавата отново е приготвила изненади. Подписах договор за обучение за 4 години, нещо като граждански договор, но не точно. След временното щастие разбрах, че ще работя 4 години без трудов стаж, без осигуровки и с месечно възнаграждение от 400 лева и 47стотинки. Оказа се и, че е много трудно да се самоосигурявам, защото от НОИ искат да съм производител на зеленчуци поне. И така още две години, в които се водех на фалшив трудов договор, за да ми тече трудов стаж, и всички търсения към министерството и ректората – ЗАЩО става така – останаха без отговор или просто с нещо, което е по-скоро подигравка. А така нареченото обучение се сведе до писане на листа и епикризи до побъркване, защото ги няма старите лекари, които да нарека мои учители. Защото те не искат да ме научат на нищо, а има здравна каса и има отчитане по документи, които някой трябва да напише все пак. В последно време новото обучение включва няколко нощни дежурства, на които титулярът кротко спи, а ти бичиш цяла нощ и се самообучаваш как се праща таткото до отсрещната денонощна аптека да купи Methylprednisolon, че трябва да се възстанови в спешния шкаф на Университетската болница, а на село не беше така…

От един месец разбрах още, че след две години чесане по тъпите глави най-после са решили да ни осигуряват, което намалява месечната ни социална помощ на 340 лв. Всеки от нас започна да работи на още едно място, за да можем да си платим наема и сиренето в магазина, някои в медицински центрове, някои като продавачи или не знам още къде. Резултатът е още нощни дежурства на другото място. И когато кажа на баща ми, че не се прибирам вкъщи и съм се скапала от нощен труд, и наистина нямам свободна нощ, за да се опитам да си направя деца, че то и за това си трябват няколко минути, той не ми вярва. Започнах още една работа, сега работя като детски пулмолог, истината е, че нито съм педиатър, нито пулмолог, нито човек вече. И никой млад лекар не иска моята съдба в скапаната държава, в която няма време да чета учебници и да стана по-добър специалист, и почти няма лекари около мен, на които да казвам „моя учител”, както моят баща, който също е лекар, казва за неговите учители с един особен блясък в очите и с уважение, което аз не изпитвам към повечето от жалките ми колеги, които имат блясък в очите при вида на кутия бонбони или при богата трапеза с кльопачка от някоя фирма, на която са си дали гъза под наем.

Това, което още повече ме вбеси, е последното, което е намислила държавата и ония с костюмите, дето мислят клиничните пътеки, е, че от другата година щели да приемат за специализация без изпит желаещите по анестезиология, педиатрия, инфекциозни болести и патоанатомия, ЗАЩОТО няма достатъчно специалисти и определено това не са атрактивни специалности за младите, но все пак някой трябва да лекува насраните им задници или пък да постави диагноза дали хирургът да маха или да остави гърдата. И отново всички мълчат и аз ви казвам НИКОЙ НЯМА ДА ОСТАНЕ, ЗАЩОТО НЯМА СМИСЪЛ И ЗАЩОТО ДА ОСТАНЕШ ТУК, ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ СКАПАНЯК И ДА НЯМАШ СИЛИ ЗА ОНОВА, КОЕТО НАЙ ОБИЧАШ – ДА БЪДЕШ ЛЕКАР!

С уважение: д-р С. Я.