Правилата на играта
Кратък курс по творческо писане – 1
„Писателят е човек,
който има читатели.”
Хемингуей
Неда Антонова е български писател, автор на повече от двадесет романа, повести и пиеси предимно със сюжети от българската история. Някои от книгите ù са преведени на френски, руски, чешки и полски език.
Единствената жена, носител на наградата „Златен меч“.
Неда Антонова е писател, който прегръща и облюбва читателя. Топлината на словото ù създава обожатели. Писателството е нейна апостолска мисия по пътя на неслучващото се духовно обновление на нацията.
Книгите на Неда Антонова са полегнали с преуморени гърбове от четене върху лавицата на моята библиотека. Те са приели робската привилегия да са „приют за щастливи” бъдещи читатели, които посягат към тях в моя дом.
Малко е да се каже, че харесвам Неда. Обичам я.
Коста Костов
Първо правило:
Всеки автор на текстове, преди да стане писател първо трябва да е бил читател. По начина на четене може да се открие в зародиш бъдещият творец.
Второ правило:
Никой никого на нищо не може да научи, ако той не се е родил научен и ако после не полага сизифовски усилия да усъвършенства и обогатява вложеното в него по сътворение. Точно тъй, както никой не ни е обяснявал как точно и по какви правила да дишаме или да ходим. Учим се от себе си – от собственото си падане, ставане, сълзи, синини и надежди, че следващия път ще го направим по-добре.
Трето правило:
Една книга може да напише всеки човек, владеещ начална училищна грамотност. Достатъчно е да разкаже живота си. Книгата ще бъде уникална, както уникални са битието и страданието на всеки от нас. Ако ръкописът бъде издаден и се намерят хора, които да го прочетат, тогава случаят става подвластен на формулата, оповестена от Хемингуей: „Писателят е човек, който има читатели.”
Четвърто правило:
Нещата си приличат по онова, по което се различават. Приложена към литературно произведение, тази максима би означавала приблизително следното: една добре написана книга прилича на друга добре написана книга, дори когато двете разказват за различни времена и нрави и даже ако си противоречат в тълкуването на един и същи феномен или събитие.
Приликата между тях е желанието на читателя да се връща към отделни страници или пасажи като към някогашнасреща във влака с непознат, но непреодолимо привлекателен човек, слязъл на следващата гара.
Пето правило, което всъщност е първо задължение:
Ако искате да напишете книга, направете го! Дължите го на себе си и на онази духовна сила, която ви е накарала да го пожелаете. Дори да не бъде издаден вашият ръкопис , самият творчески труд ще придаде да душата ви ново измерение, а на личността ви – допълнително сетиво, чрез което ще можете да опознавате невидимата страна на луната заедно с видимата.
Други забележки:
Писането на книги не е само искрата, дадена Свише, не е награда, паметен знак на ревера, предварително запазено място в обществената ранг-листа, храна за егото, вид полубожественост или частна фабрика за пари.
Писането на книги е изтощителна каторга дванайсет месеца в годината; пробиване на тунел с глава; вид заболяване; непреодолим наркотик; ненавист към себе си; отвращение от живота, и само понякога радост от това, че си жив и че си отличен с дарбата да различаваш думите и да ги свързваш в изречение, долавяйки взаимната им симпатия и звуково-ритмична близост…
Работата върху обемен текст е безпощадна към автора. Тя изисква ерудиция по темата, обща култура, доза самоувереност, време, здраве, характер, що-годе тиха стая, поносими за духа битови несгоди и поне минимум финансова обезпеченост.
Писането на книги отнема всичко най-ценно от личността на пишещия и само понякога се отплаща с някаква унизително оскъдна възвръщаемост и то на неща, от които авторът е престанал да се нуждае.
Писането на книги е особен тип жертвеност пред нозете на неизвестен по лице и от нас самите въобразен бог,наречен Читател, без да сме сигурни, че той се нуждае от нашето приношение, а често пъти и без да подозира съществуването ни. В този смисъл писането на книги понякога граничи с мазохизъм.
Но е сладко. Тъй сладко, че чак нагарча…А нощем… да…нощем понякога… малко соленее…
И така вие, скъпи приятелю-читател, искате да напишете книга за своя живот; за историята на фамилията,рода или населеното ви място; за своята неосъществена някога любов, копнежа по която ще отнесете в гроба; за най-големия провал в професионалните ви амбиции; за успешния ви възход по йерархическата обществена стълбица… Или просто да разкажете с думи всичко онова, което се вие около вас като безсмъртния аромат на живота; за шанса и несретата да се родите човек и то точно на тази планета, в това време, в този град, в тази стая, която години споделяте с любим или нелюбим, но и в двата случая омръзнал ви човек и за това, че пишейки, искате да се спасите от нещо, да намерите пролука през друго нещо, да постигнете среща със същността си и накрая все пак да си отговорите на въпроса: „Защо съм тук…?!“
Нека се опитаме заедно да я напишем.
Повтарям: правилата са вътре в нас и може би затова има училища за художници, музиканти, артисти , архитекти, но за писатели университети няма! Освен едното живеене! И малки групи единомишленици – аргати светли на словото.
Надявам се такава да се окаже и нашата група.
До следващата ни среща през април в уюта на гостопри-
емното INSPIRO!
Темата ще бъде: ” Анатомия на творческия замисъл”.