Как диша българската пулмология?

Развитието на съвременната медицинска наука е немислимо без ефективното функциониране на системата на научните комуникации. Основна роля в случая играе научното списание. След появата на първото научно списание “Journal des Scavants” в Париж на 5.I.1665 г. започва нова ера в развитието на науката. Броят на издаваните списания започва да нараства с все по-ускорени темпове – от около 100 към 1800 г., около 10 000 – към 1900 г. до над 140 000 понастоящем по всички научни дисциплини в световен мащаб. Свидетели сме както на диференциация и тясно-проблемна ориентация, така и на интер- и мултидисциплинарна интеграция на съвременните списания и на небивал досега разцвет на модерните информационни технологии, респ. до популяризирането на електронните и достъпните в мрежата на Интернет конвенционални печатни списания.

Развитието на българската пулмология през последните десетилетия е свързано до голяма степен с няколко специализирани списания – „Фтизиатрия“ (1972-1974 г.), „Белодробни заболявания – МП“ (1970-1993 г.), „Пневмология и фтизиатрия“ (1975-2009 г.), „Проблеми на пневмологията и фтизиатрията“ (1973-1988 г.), „Сърце-бял дроб“ (1995-), „Наука пулмология“ (2006-), “InSpiro” (2008-) и „Торакална медицина“ (2009-). Всяко от тях има определен принос за информираността на българските лекари и студенти, за научното им израстване и за приобщаването на българската наука към световните образци.

Обект на настоящото наукометрично проучване е динамиката на научните комуникации, изразени чрез публикационната и цитационна активност в новото българско списание  InSpiro през последните 5 години (2008-2012 г.). Имат се предвид само три типа научни публикации от българските автори:  научни обзори, оригинални статии и случаи от клиничната практика.

Използвана е оригинална собствена методика за анализ на научните комуникации, включваща комплект от наукометрични показатели по години и общо (брой и типове научни публикации: имена и служебни адреси на българските автори на научните статии; типове и заглавия на цитираните публикации; имена на цитираните български автори; заглавия и дисциплинарна принадлежност на цитираните пулмологични списания и книги; сътрудничество  между институциите и т. н.) ^1,2,4,14.

Някои от получените резултати са систематизирани в 6 таблици. Те дават известна представа за динамиката на актуализацията на изследванията на българските пулмолози и специалистите от съседни научни дисциплини, от една страна, и за ефективността на приобщаването на българската научна общност към съвременните постижения на световната наука, от друга.

Таблица 1. Типове публикации в списанието “InSpiro” през 2008-2012 г.

* Касае се за някои специфични типове публикации – есета, представяне на учени, интервюта с учени, коментари, рекламни материали, представяне на книги и пр.

Бихме добавили, че през този петгодишен период в списанието са цитирани общо 82 публикации от 100 български автори в български и чужди списания. Касае се за 68 цитирания в български и 14 – в чужди списания. Самоцитиранията в българските статии са 31, а в чуждите – 10.

Интерес представлява тематичното обособяване на всяка една конкретна книжка на списанието с добре изразена интердисциплинност и участието на изтъкнати експерти както от България, така и от чужбина като автори на  научни обзори. Както оригиналните, така и преведените обзори допринасят за повишаване на информационната култура на българските учени в тази област. Достъпността на списанието по Интернет е в унисон със съвременните изисквания към научните списания и тази практика заслужава да намери последователи и от други научни списания у нас³. Може да се желае още по отношение на унифицирането на оформлението на текста и илюстрациите и особено – на библиографското усъвършенстване на списъците с цитирана литература. Заслужава да се отбележи, че някои от обзорните статии са придружени със сравнително кратки списъци на цитираната литература (под 10 заглавия) с преобладаване на по-старите публикации.

Таблица 2. Брой на авторите и техните институции в списанието “InSpiro” през 2008-2012 г.

Напоследък интересът към международната видимост на националната наука се засилва в международен мащаб^8,13. Все повече се обръща внимание на интернационализацията и институционализацията на интердисциплинарната наука^4-7,9-12,15. Нашите собствени изследвания показват, че, макар все още и сравнително скромен, приносът на българските изследователи в областта на медицинската наука не бива да се игнорира. Напротив, опитът на водещите имена у нас, участващи в рамките на международни изследователски групи, трябва да се популяризира и да служи за пример за младите учени. За пример ще посочим само успешното включване на доц. Коста Костов и доц. Явор Иванов в международния колектив ECLIPSE Investigators, който през последните няколко години публикува 15 статии в реномирани научни списания, които вече са цитирани близо 500 пъти в чуждата научна литература.

Таблица 3. Брой на съвместните публикации на автори от различни научни звена в списание “InSpiro” през 2008-2012 г.

Таблица 4. Цитирани публикации в списанието “InSpiro” през 2008-2012 г.

Таблица 5. Тематична принадлежност на цитираните пулмологични списания в списание “InSpiro” през 2008-2012 г.

Таблица 6. Цитирания на пулмологични публикации в списание “InSpiro” през 2008-2012 г.

* Касaе се за книги, издадени в Бълагрия и в чужбина, конгресни материали, дисертации и web-sites

Настоящото наукометрично проучване представя само малка част от многоаспектната картина за съвременното състояние на българската пулмология, тъй като списание “In Spiro” публикува ограничен брой оригинални статии и само коментари за конгресни материали. Би могло да се предложи ангажиране на редакционната колегия с организиране на специализирани научни форуми с включване и на студенти и млади научни работници и последващо публикуване на изнесените научни доклади и съобщения.

Нека да пожелаем от все сърце на списанието In Spiro и на българската пулмология още по-ефективно дишане, вдъхновение и жизнерадост!

Литература:

1. Томов, Д. Методика за наукометричен анализ на международни научни комуникации.- Социологически преглед, 1986, № 7, 67-72.
2. Томов, Д. Българският докторант и международният научно-информационен пазар.- Стратегии на образователната и научната политика, 2003, № 2, 31-48.
3. Томов, Д. Върху успоредното публикуване върху традиционни и електронни носители – законови предпоставки за приоритети в науката. – В: Трета мултидисциплинарна конференция на Атланто-Евро-Средиземноморската академия на медицинските науки. София, 10-14.V.2004 г. – Scripta Periodica (Sofia), 9, 2006, № 1, 15-24.
4. Томов, Д. Т. Институционализация на интердисциплинарните изследвания в условията на интернационализация (наукометрично-историографски аспекти на проблема „памет“). Дисертация за научната степен „доктор на философските науки“. София, 2010. 320 л.
5. Abramo, G., C. A. D’Angelo, M. Solazzi. The relationship between scientists’ research performance and the degree of internationalization of their research.- Scientometrics, 86, 2011, No 3, 629-643.
6. Edler, J., K. Flanagan. Indicator needs for the internationalisation of science policies.- Research Evaluation, 20, 2011, No 1, 7-17.
7. Jonkers, K., L. Cruz-Castro. The internationalisation of public sector research through international joint laboratories.- Science and Public Policy, 37, 2010, No 8, 559-570.
8. Leite, P., R. Mugnaini, J. Leta. A new indicator for international visibility: exploring Brazilian scientific community.- Scientometrics, 88, 2011, № 1, 311-319.
9. Murad, A. A., D. T. Tomov. Institutionalization and internationalization of research on the applications of the geographical information systems in health planning.- Scientometrics, 91, 2012, № 1, 143-158.
10. Tijssen, R. J. W. Internationalisation of pharmaceutical R&D: how globalised are Europe’s largest multinational companies?- Technology Analysis & Strategic Management, 21, 2009, № 7, 859-879.
11. Tomov, D., H. Mutafov. Comparative indicators of interdisciplinarity in modern science.- Scientometrics, 37, 1996, № 2, 267-278.
12. Tomov, D. The unity of interdisciplinarity, institutionalization and internationalization of science: reflections from/on cell biology.- Biomedical Reviews (Varna), 12, 2001, 41-55.
13. Tomov, D. International visibility of Bulgarian memory research.- Scripta Scientifica Medica (Varna), 36, 2004, 65-69.
14. Tomov, D. T., H. G. Mutafov. Dynamic stratification of document-type distributions in interdisciplinary biomedical research.- Scripta Periodica (Sofia), 7, 2004, № 1, Suppl., 12-18.

15. Tomov, D. T. Adipobiology: a scientometric view to its increasing significance.- Biomedical Reviews (Varna), 17, 2006, 113-118.