Интервю с професор Коста Костов


Професор Коста Костов гостува на списание „Топмедика”

 

 

Професор Костов, какво наложи създаването на фондация за респираторна медицина Инспиро?

 

Проф. Коста Костов: Конкретният повод за създаването на Фондацията е необходимостта от поддържане на достатъчна активност на пулмологичната общност, за да запълним всички възможни аспекти на респираторната медицина. Познавам добре „извънкласната” работа в сектора „белодробни болести” и знам, че не се използват всички възможности. Когато една фондация (сдружение), е създадена в обществена полза, но се управлява като лична кауза, в работата се влага повече ентусиазъм, сърце и душа.

 

Запълването на подобни свободни пространства с пристрастията на личната кауза оплоди идеята за Фондация за респираторна медицина INSPIRO. Моя отдавнашна мечта е да затворя кръг – списание-медицински център-интернет страница-фондация - и да разположа цялата си активност и идеен заряд в полза на пулмологичната общност и пациентите. Фондация INSPIRO – място, форум, общност от креативни колеги, устремени в полза на пациентите с болести на дихателната система.

 

Какви са основните цели на фондацията?

 

Списание INSPIRO е „списание за респираторна медицина и вдъхновение”, а Фондацията е „фондация за респираторна медицина“, но това съвсем не изключва второто – вдъхновението – в работата на фондацията. Моята цел е създаването на сърцата общност, обединена от споделяне на идеи и работни инициативи в атмосфера на взаимно уважение и почтеност. Тази общност да бъде резервоар на вдъхновени пулмолози. В преследването на тази цел има нещо трансцедентно, метафизично.

 

Не само работа в областта на респираторната медицина, предмет и на републиканското дружество по белодробни болести, а сцена за вдъхновени симпозиуми, свободна обмяна на мнения и идеи от всички сфери на културата и обществения живот.

 

Изграждане на форум от съмишленици в Доброто, с добродетелите на моралния императив.  В това, което предлагам на колегите, няма само медицина (както и в списанието). Има теми, които вълнуват всеки любознателен човек, обединени около една централна идея – общото благо, възпитание във всекидневните човешки добродетели. Т.е. това е една хуманистична фондация.

 

Вие се придвижвате към висшето стъпало в медицината – от медицинската наука към медицинската мъдрост.

 

Точно така. Ако трябва да дам графично изображение – това е една окръжност, в центъра на която стоят идеите на INSPIRO, а в периферията на тази окръжност всеки един от нас е определил мястото си и своя индивидуален радиус. Не пребиваваме в центъра, егоцентрично мислещи, а сме разположени в периферията на тази окръжност, в която центърът е „общността INSPIRO” – форум на просветени личности. Просветената личност е осъзнала, че нещата са автентични и легитимни само тогава, когато са плод на личната воля и разум. Това е моята идея – Фондация INSPIRO като легитимен център на просвещение.

 

В едно интервю говорите за Милосърдието. В днешно време тази думичка като че ли не намира място в българското здравеопазване.

 

Милосърдието може да се види ежедневно в Клиниката по белодробни болести на ВМА. То е наша същност. Това може да потвърди всеки пациент, преминал през клиниката. Милосърдието в нашата работа е неизменна част от личните ни добродетели, които са се превърнали в  професионални. Безсмислено е да говорим, че сме лечители, ако не сме милосърдни лечители.

 

Пациентите са качественият контрол на нашата работа и им дължим компетентно професионално и човешко отношение. Те са личности, индивидуалности със свои изисквания и към всяка индивидуалност ние се отнасяме с уважение. Аз съм консервативен персоналист и вярвам, че работата на лекаря и медицинския персонал имат висока цена, ако се извършва от автентични личности.

 

И така трябва да се отнасяме и към пациентите – като към Човеци, както бихме искали и те да гледат на нас. Пациентът е наша цел, а не средство. Цел е Човекът, който се нуждае от уважение, внимание, милосърдие, индивидуално насочено лечение, основано на знания и умения. Всяка личност има своята идентичност и ние трябва да я зачитаме. Това правим ние -  отнасяме се към хората като към автономни личности.

 

Това е милосърдие!

 

Бихте ли разказали за медицински център INSPIRO – какво наложи неговото създаване? Какъв контингент от болни лекувате в него?

 

Медицински център INSPIRO е клиничната компонента на идеята на общността INSPIRO. Пълното му име е „Център за респираторна медицина и медицина на съня“. Идеята за този център възникна от ограниченията, които налага НЗОК. Имаме 9-10 клинични пътеки по пулмология, но не бива това да е границата на нашето клинично мислене. Всички болни не се вместват в тези 9-10 пътеки. За да се справим с тази нелека задача, трябва да имаме добро извънболнично звено, където пациентите да бъдат диагностично уточнени и адекватно съветвани.  Клиничната пътека е само част от играта на котка и мишка с НЗОК.

 

Създадох този център за пациенти, които имат нужда от извънболнично клинично наблюдение и лечение. Такова място е център INSPIRO. Той е широко отворен за цялата белодробна патология. Занимаваме се и с медицина на съня –диагностика и лечение на болестите на съня. Смея да твърдя, че екипът в центъра е на много високо професионално ниво. В него работи надеждно и младо второ поколение ботевградски пулмолози – д-р Петър Чипев и д-р Елеонора Стаменова, които доказват, че в Ботевград освен бой и баскетбол има и добра пулмологична реколта.

 

Кои са най-честите съвети, които давате на Вашите пациенти?

 

Често разговарям с моите пациенти и първия съвет, който получават от мен е да следват добрите житейски примери. Да водят здравословен живот, който им доставя и удоволствие. Аз съм вегетарианец и не пуша, но това не ме лишава от житейските удоволствия. Напротив, радвам се на живота си пълноценно. Не изисквам от пациентите непременно да станат вегетарианци като мен, а им обяснявам, че има здравна полза да бъдат такива. Не ги насилвам да спират цигарите, но им разяснявам вредата от тютюнопушенето.

 

Една част от хората са подчертани хедонисти и искат да се ползват от всички удоволствия на живота. На тях посочвам как да минимализират вредните фактори, да внесат повече здраве в живота си като в същото време се опитвам да ги вдъхновя за този живот, да си тръгнат от мен заинтригувани за нещо различно от конкретния „медицински” повод на срещата ни – музика, литература… На някои пациенти подарявам списания, понякога и книги.

 

Иска ми се всеки, който излезе от кабинета ми да остане с усещането, че прегледът се е случил между другото. Пациентите се връщат при нас и заради удоволствието, което са преживяли, без обичайния стрес от срещата с лекар. Дори когато болестите им са сериозни и тежки, се опитваме да ги зареждаме с доверие и оптимизъм. Никой не знае колко живот му остава и затова всеки остатък трябва да се живее достойно, с удоволствие.

 

Оптимист ли сте за бъдещето?

 

Имам три деца и ще бъде предателство към тях ако кажа, че съм песимист. В мен живее един парадокс – обичам Отечеството си, но не харесвам държавата. Този парадокс има своята логика. Отечеството е пространството, което обитаваме с най-близките си хора, обкръжението на семейството, приятелите, гората, поляната на която си гонил топката, небето над нея, хората, с които най-често общуваш, общността, която те вдъхновява.

 

Държавата е онова, което управлява Отечеството. Днес може да бъде една, утре е друга. Вече го преживяхме няколко пъти. Отечеството е едно и завинаги. Това Отечество, се управлява със закони. Държавата е тази, която създава правилата и законите при които живеем. Начинът, по който се случва всичко това в България ме кара да се чувствам песимист за бъдещето. Държавата ни не се грижи добре за народа си. Добрите й чада бягат от бащиното огнище и не желаят да се върнат.

 

В началото на миналия век много любознателни българи са учили в чужбина, но почти всички са се завръщали да живеят и работят тук. Сега почти никой не се връща, болшинството остава там. Вече над два милиона българи, предимно млади и в силата си, за добро или зло не се завърнаха обратно. Две от децата ми са извън България. При целия отечествен наратив с тях, при цялата ми любов към Отечеството, те не желаят да се върнат и аз съм принуден да приема тяхното решение, защото разбирам предимствата да живееш и учиш на по-добро място.

 

Те знаят, че обичам България, че искам те и внуците ми да са горди българи, без императивните ограничения на етническата и географска идентичност и без този егоцентризъм на ограничения в бита си псевдо-патриот, който не разбира, че „патриотизъм” означава да работиш за духа на тази страна, да допринасяш по малко и всеки ден за нейното благо и красиво лице пред света!

 

В този смисъл аз съм кантианец – песимист по разум и оптимист по воля! Т.е., в отражението на разума ми, тази държава ме прави песимист. Оптимист по воля, защото не желая да приема нещата такива, каквито са и правя това, което зависи от мен, за да ги променям поне около себе си. Разумът ми казва едно, но волята друго! Не може да си морален, ако не си социален.

 

Българският народ е съставен от две разделени общности – мнозинство, което не осъзнава своята идентичност и мисия и осъзнато малцинство, което трябва да впрегне своята воля, за да принуди това мнозинство да се съсредоточи върху националните идеали и достойнство на европейска нация с хилядолетна история. Ако това автентично, просветено малцинство няма воля и се остави на песимизма на разума, доникъде няма да стигнем! Аз се възприемам като част от това малцинство, което има воля да убеди мнозинството, че България може да бъде друга и има потенциал да извърши съдбовна промяна, че има личности, които да я поведат към по-добро бъдеще!

 

Трябва да започнем от основите. Като персоналист с умерени, консервативни политически възгледи съм убеден, че хубавите неща се случват първо в семейството, а после се пренасят в общността. В семейството, където се обичаме помежду си, където правим само Добро и не бихме позволили да надделее Злото. В семейството можем да изграждаме добродетелите, които ни липсват в обществото. Всеки ден по малко. И ако във всяко едно семейство се изграждат ежедневните добродетели, накрая те ще се случат и в общността, в обществото и държавата.

 

Когато се приберем вечер у дома, обикновено говорим с децата си за красотата на живота, показваме най-привлекателните страни на душата си. Дори и престъпниците се стремят да възпитат образовани, добродетелни деца. Възпитаваме децата си в любознание, да обичат приятелите си, да се трудят, да не крадат и издевателстват над другите.

 

С тази душа си лягаме вечер, а на сутринта я зарязваме  в леглото, грабваме телата си и през целия ден забравяме, че сме Човеци – лъжем, крадем от общото, унижаваме ближните, обиждаме… Пълно разминаване между душа и тяло! Живеене само за материалните облаги и пълния хладилник. Всичко друго е загубило значение до новата среща с децата ни!

 

Каква е Вашата мисия?

 

Тя е заложена в идеята на INSPIRO (игра на думи от „spiro” – дишам, жив съм, замислям, вълнувам се и “inspiration” – вдъхновявам) – да мислиш, да мъдруваш, да бъдеш добър, да влагаш сърцето си във всичко, да живееш с духа си. Моята мисия е да създавам такава общност от хора с добродетели, хуманни личности, творящи добро, живеещи в общение с другите в името на общото благо. Такива личности събирам около себе си, с обич към литературата, историята, българските възрожденци, поети и писатели, всичко онова, което българската интелектуална мисъл е създала и заради което ние се гордеем, че сме българи!

 

Благодаря за интервюто!

 

 

Проф. Коста Костов ръководи клиниката по белодробни болести във Военномедицинска академия.

 

Специализирал в Швейцария и Германия.

 

Има завършен курс по лидерство в London Business School.

 

Лектор по белодробни болести в Медицински факултет на Университет „Св. Климент Охридски”, София.

 

Член е на Академичния съвет на ВMА, Европейската респираторна асоциация (ERS) и Американската асоциация на гръдните лекари (ACCP Fellow).

 

Национален консултант по белодробни болести.

 

Бил е два мандата председател на управителния съвет на българското дружество по белодробни болести (БДББ) в периода 2008-2012 г.

 

Членува в Съюза на българските писатели (СБП) – секция „Публицистика” и Съюза на българските журналисти (СБЖ).

 

Проф. Коста Костов е главен редактор на последното ръководство „Белодробни болести” в 2 тома. Автор е на над 240 научни публикации, 2 авторски монографии и съавтор в 16 колективни научни монографии, наръчници и ръководства, в които има 42 авторски глави.

 

Носител на годишната награда за есеистика за 2015 и 2018 г. на в. „СЛОВОТО днес”, седмично издание на съюза на българските писатели (СБП).

 

Носител на годишната награда на Дарик радио „Вдъхновение на годината” за 2016 г.

 

Неизменно в годишните класации „Лекарите на които вярваме” и „Най-добрите лекари”.

 

Главен редактор на списание INSPIRO и Председател на фондация INSPIRO

(www. inspiro-bg.com).

 

Интервю с проф. Коста Костов за Topmedica, специализирано издание по обща медицина

 


 

2 коментара към “Интервю с професор Коста Костов”

Отговори
  1. Георги Чалдъков казва:

    На добър път във всчките ти фенотипни изяви, INSPIRO!!!
    И не збравяй, INSPIRO, че взаимността (mutuality, reciprocity) e Душата на всяка Човешка дейност…

  2. Д.РАДИШЕВА казва:

    Интервюто което прочетох с проф.Костов ми хареса страшно много.Екипа му е страхотен.Имах проблем с дишането и ме насочиха към ИНСПИРО във ВМА.Там се свързах с Д-р Петър Чипев и той ми направи изследване на съня.Оказа се че съм с тежка форма на сънна апнея.Благодарение на това изследване аз се чувствам добре.ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ НА ВАС И НАЙ ВЕЧЕ НА Д-Р ЧИПЕВ ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ ДА СЕ ЧУВСТВАМ ДОБРЕ!БЛАГОДАРЯ!

Вашият коментар